Решение № 8508 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 331/2021 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на външните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Пенчев против решение 5438/14.10.2020 година, постановено по адм.дело 3441/2019 година на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът - И. Марков от град София, чрез пълномощника си адв. Станков оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е прогласил за нищожна заповед Т-1329/26.11.2018 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл.33, ал.1, т.4 от ЗДС е прекратено служебното правоотношение на И. Марков от заеманата от него длъжност "главен експерт" в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Управление на държавни имоти", сектор "Капитално строителство и ремонти" в МВнР. Първоинстанционният съд е установил, че към 26.11.2018 г. Марков е заемал длъжността "главен експерт" в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Управление на държавни имоти", сектор "Капитално строителство и ремонти" в МВнР. Със Заповед Т-2381/20.11.2017 г. на Постоянния секретар на МВнР, издадена на основание чл.9, ал.1 във вр.с чл.10, ал.1 ЗДСл, Протокол 3/26.10.2017 г. и Докладна записка ЧР-33-00-803/07.11.2017 г., Марков е назначен на длъжността началник на отдел в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Капитално строителство и ремонти" в МВнР. Със заповед Т-563/23.03.2018 г. на Постоянния секретар на МВнР, издадена на основание чл.82, ал.1 ЗДСл, докладна записка ЧР-33-00-183/08.03.2018 г. и писмено заявление от Марков, той е преназначен от длъжността началник на отдел в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Капитално строителство и ремонти" при МВнР, на длъжността "главен експерт" в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Управление на държавни имоти", сектор "Капитално строителство и ремонти" в МВнР, считано от 23.03.2018 г. За периода от 02.04.2018 г. до 08.02.2019 г. държавният служител не е бил на работа, поради болничен отпуск; ползване на платен годишен отпуск от 02.05.2018 г. до 07.06.2018 г., и отпуск на основание чл.164, ал.3 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 25.09.2018 г. до 16.11.2018 г. Със заповед Т-1329/26.11.2018 г., издадена "за" министъра на външните работи, на основание чл.33, ал.1, т.4 от ЗДС е прекратено служебното правоотношение на И. Марков от заеманата от него длъжност "главен експерт" в дирекция "Управление на собствеността и МТО", отдел "Управление на държавни имоти", сектор "Капитално строителство и ремонти" в МВнР, като са изложени мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, изразяващи се в неспазване на условията по чл.27, ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 от ЗДС. Посочено е, че нормата на чл.27, ал.1, т.2 предвижда служителят да има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба, а съгласно изискванията за заемане на длъжността "главен експерт" в сектор "Капитално строителство и ремонти", отдел "Управление на държавни имоти", дирекция "Управление на собствеността и МТО" в МВнР, служителят следва да има висше образование с образователна квалификационна степен "магистър" по специалност инженерно-строителна и/или инженерно техническа. Изискването е предвидено в утвърдена на 14.09.2018 г. длъжностна характеристика за длъжността, предвид функциите на дирекция "Управление на собствеността и МТО" при МВнР и утвърдена докладна записка ЧР-33-00-661/11.09.2018 г. за изменение на длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в зависимост от потребностите на дипломатическатаслужба. Установено е, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касационния ответник е подписана от заместник-министъра на външните работи Юрий Щерк, съгласно заповед за заместване 95-00-618/01.11.2018 г. на министъра на външните работи. Касаторът/ответник пред АССГ/ изрично е посочил, че на 26.11.2018 г. министърът на външните работи не е отсъствал. По делото е приложена заповед за заместване 95-00-618/01.11.2018 г., от съдържанието на която е установено, че в периода от 07.11.2018 г. до 08.11.2018 г., включително, подписалият заповедта зам.министър замества министърът на външните работи, който е бил командирован за шест дни в САЩ, съгласно Заповед КМ-356/02.11.2018 г. При така приетите и обсъдени писмени доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за нищожност на оспорената пред него заповед, като издадена от заместник-министър на външните работи при условията на заместване на дата, на която не е бил оправомощен да замества органа по назначаване. Обсъдени са и показанията на разпитания по делото свидетел М. Кънев, от които е установено, че за заповедта е генерирана в системата за управление на човешките ресурси на 01.11.2018 г., впоследствие разпечатана на хартиен носител и пусната по съгласувателна процедура от началник "Личен състав", началник отдел "Работна заплата и безопасност на труда", директор на дирекция "Човешки ресурси", директор на дирекция "Бюджет и Финанси", директор на дирекция "Правна", постоянен секретар и, началник на политически кабинет, след което се подписва от министъра. Свидетелят не е дал отговор колко време отнема съгласувателната процедура, тъй като при отсъствие на някой от указаните органи процедурата по съгласуване се забавя. Поради това няма установен срок за подписване на заповедта след нейното разпечатване на хартиен носител. Според свидетеля при издадена заповед за прекратяване на служебно правоотношение, тя се генерира с номер, но без дата. След като е изпълнена съгласувателната процедура заповедта се представя за подпис от министъра, след което се извежда в електронната система на министреството и това е датата на издаването й. По отношение на тези показания, АССГ е приел, че въпреки забрана в нормата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК за недопускане на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ, изслушването на свидетеля е допуснато с оглед установяване процедурата за администриране на заповедта, а не с оглед нейното съдържание. Според съда по делото не са налице доказателства за проблем с деловодната система за извеждане на документи, като представените доказателства за създаване на заповедта установяват само създаване на файла, а от друга страна извадката от електронната деловодна система, удостоверява безспорно датата на извеждане на заповедта 26.11.2018 г., която дата е датата на издаването й. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, като споделя изложените в него правни изводи. Обосновани са изложените съображения досежно приложимостта на разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за дипломатическатка служба /ЗДС/, съгласно която Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на РБългария и международните отношения, включително като управлява човешките ресурси в дипломатическата служба, като при изпълнение на функциите му по чл.6, ал.1 и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството министърът се подпомага от заместник-министрите, на които може да делегира свои правомощия с писмена заповед (чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗДС). В чл.7, ал.3 от същия закон е предвидена възможност министърът на външните работи да делегира на заместник-министър правомощията си във връзка с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения, с изключение на налагането на дисциплинарни наказания по чл.59 от ЗДС (временно понижение с един предходен дипломатически ранг или на по-ниска с едно ниво длъжност за срок до една година или предсрочно прекратяване на задграничния мандат) и по чл.90, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл - понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година или уволнение. В случая министърът на външните работи обаче не е делегирал отделни свои правомощия за своите заместници, а е налице хипотезата на заместване поради отсъствие, което предполага изпълнение на всички законови правомощия на министъра от неговите заместници за определен период от време. С изтичането на определения срок за заместване възложените на заместниците правомощия се прекратяват и това е станало след изтичането на срока на командироване на министъра на външните работи. Датата на издаване на заповедта е именно нейната дата на извеждане 26.11.2018 г., независимо от твърденията на касатора, че същата е подписана на 07.11.2018 г. и тогава е постъпила в дирекция "Човешки ресурси". Полагането на дата на подписване на процесната заповед е от изключително значение за нейната законосъобразност, тъй като същата дата удостоверява, че към момента на полагане на подписа на заместник - министъра, същият е разполагал с делегираните от министъра правомощия за прекратяване на служебно правоотношение. На практика, обаче към 26.11.2018 г., компетентният административен орган, който е следвало да подпише оспорената заповед, е министърът на външните работи, тъй като на посочената дата той вече е изпълнявал функциите си. Представеното с касационната жалба решение на ВАС по адм.дело 11950/2013 година, за което касаторът излага доводи, че Върховният административен съд е тълкувал разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.8 от АПК в различен смисъл, са неправилни. Цитираното решение касае подписването на административен акт на колективен орган, поради което фактите по делото са различни. От друга страна няма спор в практиката на ВАС, че чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК изрично сочи, че актът трябва да бъде подписан от издателя му. Само на подписан акт може да бъде поставен регистрационен номер и дата, тъй като именно подписа на физическото лице, което притежава определено законово правомощие като административен орган, надлежно установява обективираното в акта волеизявление. Действително няма законово изискване подписът и извеждането на заповедта чрез деловодната система да бъдат извършени в един ден. Определящо значение за момента, към който волеизявлението на органа следва да бъде проверен за законосъобразност, е не датата на полагане на подписа на издателя му, а датата, на която е поставен на акта като елемент от идентификацията му. В случая няма дата на подписването на заповедта, а само дата на издаването й чрез деловодната система. Поради това единствената достоверна дата, която може да се приеме за доказана, е посочената в заповедта - 26.11.2018 година. Предвид на изложеното, законосъобразно съдът приел, че е налице нарушение на законови изисквания, свързано с подписването на оспорената заповед, което води до нейната нищожност. С оглед на горното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане за пирсъждане на разноски от пълномощника на касационния ответник, на същия следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 , предложение второ от Закона за адвокатурата - защита на близки или на друг юрист и на това основание са поискани от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е регламентиран в Наредба 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като приложимата разпоредба е тази на чл.8, ал.3 (Нова ДВ, бр. 84 от 2016 г.), съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес , извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. Определеното възнаграждение следва да бъде заплатено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение