Решение № 9835 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2009 г.

Решение № 9835 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК) по касационна жалба на Венцислав Аврамов Аврамов от град София против решение № 848/03.11.2008 година на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по административно дело № 4517/2008 година, с което е отхвърлена жалбата на Аврамов срещу заповед № РД-07-254/17.07.2008 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", за прекратяване на служебното правоотношение с касационния жалбоподател на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за необоснованост на решението на АССГ и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение и липса на правен интерес от подаване на жалба. Според представителят на прокуратурата съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДСл постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. По делото няма данни за встъпване в длъжност, както и данни за наличие на хипотезата на чл. 14, ал. 4 от ЗДСл. В случая няма възникнало служебно правоотношение и не е налице правен интерес от оспорване на заповед, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебно правоотношение. Тази заповед е нищожна поради липса на предмет. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Венцислав Аврамов Аврамов по съображения, че административният акт е законосъобразен, като са изпълнени всички законови изисквания за неговата редовност. За да постанови своето решение АССГ е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № РД-07-243/1.07.2008 г. на изпълнителния директор ИА "Държавна собственост на Министерството на отбраната", жалбоподателят е бил назначен на държавна служба, на длъжността "младши експерт" в сектор "Интернет и корпоративен дизайн", отдел "Информационно обслужване и комуникации" в Дирекция "Административно-правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване", с ранг V младши, считано от 1.07.2008 година, на основание чл. 15 от ЗДСл. Със заповед № РД-07-254/17.07.2008 година служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № РД-07-254/17.07.2008 г. е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от 18.07.2008 година. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗДСл и е приел, че срокът за изпитване на жалбоподателя е започнал да тече от датата на встъпването му на държавна служба и не е бил изтекъл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което са били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - жалбоподателят е назначен за пръв път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното му правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. При така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалваният административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № РД-07-243/1.07.2008 година на ръководителя на ИА "ДС на МО", на основание чл. 15 от ЗДСл, считано от 1.07.2008 година. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията му към датата на издаване на заповедта) е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателят е встъпил на държавна служба за пръв път на 1.07.2008 година по силата на заповед на органа по назначаването, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 17.07.2008 година. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Доводите, които се правят в касационната жалба, и които са обсъдени от АС са досежно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвид на обстоятелството, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, същия е бил в болничен отпуск. В ЗДСл е предвидена специална закрила при прекратяване на служебното правоотношение, дадена с разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл в действащата към издаване на заповедта редакция (Обн., ДВ, бр. 95/2003 г.), и тя е по отношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1 т. 1 от закона - ал. 1 на чл. 107б; и на бременна служителка, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона. Друга специална закрила не е предвидена, поради което по отношение на жалбоподателя не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 333 от КТ. Предвид на изложеното, решението на АС е правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на МО 150 лева разноски по делото, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение