Решение № 1994 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 398/2016 г.

Решение № 1994 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 398/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Неделев Разложков, чрез процесуален представител адв. Радостин Станчев, против решение по адм. д. № 546/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за периода 2010 - 2012 г. данъците и таксите за имота са изцяло изплатени от името на двамата собственици, поради което не следва да се търси повторно плащане. Развива съображения за незаконосъобразност на акт за възстановяване, с който вече платени суми са възстановени на другия съсобственик. Навежда доводи за неправилно начислени лихви. Ответната страна директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, чрез процесуалния представител Ефтим Марев, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението. Твърденията в жалбата касаят акт, който не е предмет на настоящото производство. Правилно съдът приема, че данъчно задължено лице е собственикът на имота и дължи определените ДНИ и ТБО за целия имот, а не само за 1/2 идеална част от същия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение за развод има за последица поставяне на имота изцяло в дял на касационния жалбоподател, на което основание е данъчно задължен субект за имота. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1809/1.12.2015 г. по адм. д. № 546/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Николай Разложков против Акт за установяване на задължение по декларация № 94-01-2598/23.01.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-2598/2/26.02.2015 г. на директор на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за календарната 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и са начислени съответните лихви за забава, в общ размер на 891,36 лв. (главница и лихви) за недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Георги Баев" ("Плиска") № 23, вх. 1, ет. 1, № М4.Жалбоподателят е осъден да заплати на община Бургас деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300 /триста/ лева. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният пред него АУЗД е валиден административен акт, издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му, видно от приложената по делото заповед на кмета на общината за определяне на служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Приел е, че актът е постановен в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Правното основание на издадения акт е чл. 107, ал. 3 от ДОПК и неподадена декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Пред административния съд е оспорен акта по основание с единствен довод за недължимост на ДНИ и ТБО за период от време 2010 г. -2012 г., защото ще е налице повторно плащане. Съдът е приел, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 23571/26.04.2006 г. касационният жалбоподател и Радостина Донева са декларирали, че са съсобственици с 1/2 ид. ч. от имота, на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105 от 17.04.2006 г. (л. 58). Подадено е заявление от Донева № 5185/4.07.2014 г. и е приложено решение № 586/21.03.2008 г. по гр. д. № 296/2008 г. по описа на Районен съд - Бургас за прекратен граждански брак с Разложков, като е направено искане за прихващане или възстановяване на надвнесени суми, по партидата на имота за 2008 г. - 2013 г. По този повод е издаден АПВ № 1504/31.07.2014 г., а в полза на Донева са възстановени надвнесените суми за 1/2 ид. ч. за периода след 21.03.2008 г. Разложков е поканен със съобщение изх. № 94-01-38416/30.10.2014 г. да декларира промяна в обстоятелствата, но същият не е подал декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Затова е издаден АУЗД № 94-01-2598/23.01.2015 г. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2008 г. - 2014 г. за останалата 1/2 ид. ч. от имота, която е придобил по силата на бракоразводното решение. По редана административиня контрол жалбата е частично уважена. Пред съда е обжалван акта в частта, с която са потвърдени задължения за ДНИ и ТБО за 2010 г. - 2012 г. в общ размер на 891,36 лева (главница и лихви). За да потвърди акта в обжалваната част, съдът е приел, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на недвижими имоти, какъвто е жалбоподателят и върху останалата 1/2 ид. ч. Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че правилно са определени главница и лихви. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил и анализирал релевантните факти, които не са оспорени от страните. В съответствие с фактическите обстоятелства съдът е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспорения акт. Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците и ползувателите на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗМДТ). Предварителното установяване с декларация е по реда на чл. 107 от ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. 3, предл. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт за установяване на задължение по данни от декларация може да се издаде и служебно, когато това задължение не е заплатено в срок и не е извършена ревизия. Срокът за плащане на задължението за ДНИ е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация. Спрямо жалбоподателя е отправена покана за отстраняване на констатирани несъответствия в декларацията, което жалбоподателят не е направил. Неподаването на нова декларация води до прилагане на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и издаване на АУЗД, служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица. Лихвата е дължима от момента, в който задължението е следвало да бъде платено в определения съгласно закона размер. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решение № 586/21.03.2008 г. по гр. д. № 296/2008 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което целият имот е възложен в дял на съпруга, същият е придобил и останалата 1/2 ид. ч. от имота. Решението има конститутивно действие и е основание за определяне на жалбоподателя като субекта на задължението. В касационната жалба не се поддържат други оплаквания освен недължимост на таксата поради плащането й от бившата съпруга. Правилно органът по приходите е установил наличието на възникнали и непогасени задължение за плащане на данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци. АПВ № 1504/31.07.2014 г., с който е възстановена сума за ДНИ и ТБО по партида на имота на бившата съпруга на Разложков не е предмет на настоящото производство. С възстановяване на сумите платени от несобственик на 1/2 ид. ч. от имота, задълженията са дължими. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 161 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Бургас съдебни разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение