Решение № 2227 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Д. Христова, срещу решение 89 от 17.01.2023 г., постановено по адм. дело 663/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен издадения от него акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. 01-2600/2893 от 19.05.2022 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Намира, че издаденият от него акт е надлежно мотивиран, като акцентира на представеното по преписката уведомително писмо до кандидата, с което изрично му е било указано, че за конкретни парцели не е доказана биологична продукция и представеният сертификат не отговаря на изискванията. По повод възражението, че част от парцелите са били поразени от градушка, което е причина за липса на добив за 2019 г. посочва, че наличието на биологична продукция е могла да бъде доказана за всяка от годините на поетия ангажимент, а не конкретно за 2019 г., така както е сторено за други от засегнатите от градушката парцели. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение двете инстанции и платената държавна такса. Ответникът по касационната жалба "Пи Ейч Вайнс" ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат М. Спасова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата пледира същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., с изх. 01-2600/2893 от 19.05.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 (Наредба 4 от 24.02.2015 г.), поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но без да бъдат удовлетворени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т.4 АПК - посочване на фактически и правни основания за издаването му, изразено в липса на мотиви. Това е преценено и за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е, че в оспорения акт са цитирани само правни норми, без да е посочено за всяка от разпоредбите какви конкретни нарушения е допуснал заявителят. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но изводите му за несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са погрешни. Актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, с което са спазени процесуалните правила и установената форма. Посочените правните основания са чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., както и в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. За да приложи тези правни основания за прекратяване на поетия ангажимент, административният орган е изложил фактически основания, че представеният от дружеството документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 не отговаря на изискванията заложени в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008 и конкретно - всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа. Поради това касационният състав счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в случая тя е по чл. 33, ал. 1, т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че макар и не много детайлни, в акта са посочени фактическите основания за прекратяване на ангажимента и не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита от адресата на акта. Още с уведомителното писмо с изх. 01-2600/2763 от 12.05.2021 г. за образуване на производството по издаване на акта за прекратяване на ангажимента, той е бил информиран, че представените от него сертификати не отговарят на изискванията, касаещи конкретни площи в приложение 1 към писмото. Срещу уведомителното писмо е подал конкретни възражения. Посочените в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и материална законосъобразност на оспорения пред съда акт. Основният факт предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че "Пи Ейч Вайнс" ЕООД не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство за конкретните парцели, които да удостоверяват произведена биологична продукция от тях, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015г. съществувало и към датата на приемането й (обн. ДВ., бр. 16 от 27.02.2015г.). Парцелите са както следва: 0,01 ха от парцел 32665-2218-2-1, целият с площ от 4,68 ха, както и целите парцел 32665-2218-2-2 с площ 2,87 ха; парцел 32665-612-6-1 с площ 0,49 ха; парцел 39935-268-2-1 с площ 0,19 ха; парцел 39935-309-3-1 с площ 0,65 ха; парцел 39935-309-6-1 с площ 0,14 ха; парцел 39935-319-2-1 с площ 1,01 ха; парцел 39935-320-2-1 с площ 0,25 ха; парцел 43243-55-3-1 с площ 0,70 ха; парцел 43243-56-8-1 с площ 0,86 ха и парцел 47189-659-4-1 с площ 0,64 ха. Липсата на добиви и биологична продукция от тези парцели се потвърждава и от представените по делото сертификат BG3913A/1-19 от 25.10.2019 г., издаден от "Балкан Биосерт" ООД при проведен контрол на 02-09.09. и 24.10.2019 г. и писменото доказателство по доклада за контрола от същата дата, извършен от Т. Тенчев, BG 391 A 19, подписано от управителя на "Балкан Биосерт" ООД. Липсата се потвърждава също и от извършената в хода първоинстанционното дело експертиза, съгласно която осем от парцелите са били без добив от засадените лозя, от които седем - млади насаждения, засадени през 2017 г. Другите три парцела били ползвани за сидерация - зелено торене с културата Суданка. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че може да се получи добив от суданката, ако стопанинът пожелае. Следователно изцяло във волята на земеделския производител е било да не получи добив от тази култура, респективно в хода на поетия през 2015 г. биологичен ангажимент, да засади млади лозя, за които е бил наясно, че няма да плододават до края на ангажимента. За тях, както и за имотите покосени от градушка, той е имал възможност да представи сертификат за произведена биологична продукция не само за последната година от ангажимента - 2019 г., а и за предходни периоди, но той не е се възползвал от нея. Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". Безспорно е, че като земеделски производител, жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015 г. е първата година на поетия ангажимент, а 2019 г. е последната пета година от същия. Задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата в редакцията й към датата на издаване на обжалвания акт е съществувало още към датата на приемане на Наредбата, което обстоятелство изрично е отбелязано и в обжалвания акт. Съществувало е и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015 г. Следователно правилни са изводите на административния орган за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Така подпомаганото лице не е изпълнило изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от наредбата, тъй като представените от него писмени доказателства не удостоверяват произведена биологична продукция, каквото е изискването на посочените разпоредби. Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за декларираните площи води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл. 15, ал. 3, т. 3 от наредбата. Според цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. "Пи Ейч Вайнс" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултски възнаграждения в размер по 150 лева за първата и за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Освен тях дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ и 70 лева за заплатената държавна такса за касационната жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,, пето отделение