Решение № 6676 от 3.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОМИ 2004 ЕООД, представено от адв. М. А., против решение 5117/05.10.2020 г., постановено по адм. д. 260/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РЗМ-5800-1319/32-339759 от 26.11.2019г. на директора на ТД Югозападна. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доводите му са за пропуск на съда да се произнесе по възраженията от първоинстанционната жалба. Оспорва изводите на първостепенния съд за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от МКС щом в решението на митническия орган се признава наличието на условията по чл. 70, § 3 МКС за прилагане на договорната стойност като метод за определяне на митническата стойност. Възразява против начина на определяне на средно претеглената митническа стойност на територията на страната на стока детски велосипеди без да се държи сметка за периода на вноса, количеството, качеството, търговската марка, търговското равнище и т.н. Настоява, че не е следвана последователността на вторичните методи за определяне на митническата стойност, за да се стигне до метода по чл. 74, § 3 от МКС, като сочи взаимноизключващи се констатации в решението на митническия орган за изследване на сравними стойности на идентични стоки и отричането да има такива, чиято стойност да се използва за вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а МКС. Твърди, че е неясно кои налични данни за митническата територия на Съюза и кои разумни методи са използвани за определяне на митническата стойност по метода на чл. 74, § 3 МКС. Иска отмяна на съдебното решение и на решението на митническия орган. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АССГ решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по 7 бр. митнически декларации на ОМИ 2004 ЕООД за поставяне под режим Допускане до свободно обращение на различни по модел и количество стоки детски велосипеди с код по ТАРИК 8712003090; определил е митническата стойност на внасяните от ОМИ - 2004 ЕООД стоки по митническите декларации; извършил е корекции на основата за изчисляване на вземанията и на метода за определяне на стойността: 6-стойност основана на налични данни (чл. 74, § 3 от Кодекса) и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 1 373.72 лева, антидъмпингово мито в размер 4 758.96 лева и ДДС в размер 3 189.01 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането.

По констатациите на митническия орган стоките, които ОМИ - 2004 ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение, по описанието в декларацията са детски велосипеди с код по ТАРИК 8712003090. Стоката е с държава на произхода Китай. Декларираната от титуляра на режима средно претеглена митническа стойност от 7.83 лева на брой и 0.68 лв/кг е съпоставена със средно претеглената митническа стойност за територията на страната, декларирана от всички вносители в размер 16.38 лева за брои или 1.65 лв./кг. Прието е, че са събрани достатъчно доказателства за потвърждаване на декларираната митническа стойност и са изпълнени условията на чл. 70, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност с прилагане на метода на договорената стойност, но необичайно ниските цени на детски велосипеди, декларирани от вносителя били неприемливи. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по методите на чл. 74, § 2, б. а - г МКС и е избран методът по чл. 74, § 3 от Кодекса като се използват налични данни на митническата територия на Съюза. Решението не сочи данните и начинът на определяне на митническата стойност.

Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ; чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган.

Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че съществуват основания за съмненията на администрацията за занижаване на декларираната митническа стойност. Посочени били причините митническата стойност да не се определи по вторичните методи на чл. 74, § 2 от МКС. Оспореният акт не съдържал мотиви за начина на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, но информация за това се съдържала в доклад за служебно ползване BG005800/1/16/08.07.2019 г. Съпоставяли се единични вносни цени на стоки с произход КНР по декларации на всички вносители на стоки с код по ТАРИК 8712003090, което включвало декларации на 40 вносители на велосипеди при средно претеглена стойност 56.03 лева за брой, а по критерия детски велосипед средно претеглената стойност на четирима вносители е 16.38 лв./бр., което определяло декларираната стойност от ОМИ 2004 ЕООД като нереално ниска. Новите митнически стойности варирали от 9.59 лева за брой до 12.01 лева за брой и били под средно претеглената единична цена.

Решение е неправилно.

Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и съществува вътрешно противоречие в позицията на администрацията при извода в решението на митническия орган за осъществяване на условията по чл. 70, § 3 от МКС за прилагане на договорната стойност като база за митническата стойност. Наличието на предпоставките за определяне на митническата стойност въз основа за договорната стойност изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 МКС /арг. от чл. 74, § 1 МКС/.

Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган не е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика митническия орган да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават.

Начинът на обобщаване на информацията за определяне на средно претеглена митническа стойност за територията на страната по данни за четирима вносители, но без да са посочени митническите декларации, периода на вноса, количеството, качеството на стоките и търговското равнище, я дисквалифицира като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки, та разликата в цените да може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/.

Не са установени и двете групи възприети от митническите органи основания да се отхвърли декларираната митническа стойност на стоката:

• Както от представените по реда на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, така и от приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Обратно сам митническият орган утвърждава осъществяването на условията по чл. 70, § 3 МКС.

• Не се установява периода на вноса и характеристиките на съпоставените от митническите органи стоки.

Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Това изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 от Кодекса, а съответно и правомерността на акта, с който се отхвърля декларираната митническа стойност и са определя нова по тези методи.

В контекста на горното е недължимо обсъждане на доводите на касатора за нарушена поредност на прилагане на вторичните методи по чл. 74 МКС. Следва да се отбележи, че дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. ж от Регламента за изпълнение, тъй като стойностите са произволно определени съмнително е формирането на средно-претеглена стойност, а митническата стойност по всяка от декларациите е изчислена по неясен механизъм.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на акта на митническия орган.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 74.57 лева. Това е доказаният размер на разноските за държавна такса за касационното обжалване. Не е установено извършването на разходи за получена правно помощ във формата на процесуално представителство за касационното съдебно производство. В договора за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г. е посочено договореното адвокатско възнаграждение, но липсват информационни източници за плащането му /такива не се сочат и в молбата от 21.05.2021 г., с която са представени списъка на разноските и договора за правна защита и съдействие/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,