Решение № 214 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 139/2013 г.

Решение № 214 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 139/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия П. Г. З. против решение № 213 от 11.ХII.2012 г. по внохд № 474/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348 НПК се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или изменяване на решението с намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода и размерът на глобата. В подкрепа на сочените касационни основания не са изложени доводи. В допълнително представени мотиви към жалбата се оспорва доказателствения анализ на двете предходни инстанции и се твърди допуснато в първата инстанция "грубо нарушаване правото...на защита" на подсъдимия.Поради последното се иска отмяна както на въззивното решение, така и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.Подалият жалбата защитник поддържа искането за намаляване наложената на подсъдимия кумулативна санкция и счета, че има основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В съдебно заседание З. и защитникът му поддържат жалбата. В именувана "касационна жалба", която би могла да бъде обсъдена единствено като писмена защита, подсъдимият изразява недоволството от действията на първия си защитник, адвоката "Б.", възразява и срещу кредитирането показанията на свидетеля "В.". Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. Сочи, че доводите в подкрепа на касационните възражения са същите, поставени на вниманието и на въззивния съд, където са били обсъдени и са получили обоснован отговор. ВКС установи: С присъда № 45 от 12.Х.2012 г. по нохд № 386/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, П. Г. З. е признат за виновен в това, че за времето от 26 до 30.I.2012 г. в Пазарджик, действайки при условията на продължавана престъпна дейност и опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-кокаин, хероин и амфетамин-с обща стойност 6 265.87 лв., а на 26 с. м. е разпространил /продал/ на Д. А. В. от с. гр. 1.468 гр. амфетамин на стойност 44.04 лв., за което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 НК е наказан с 13 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и с 80 000 лв. глоба. С решение № 213 от 11.ХII.2012 г. по внохд № 474/2012 г. на Пловдивския апелативен съд горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, не е вярно. В първото заседание пред окръжния съд, когато З. е изразил желание да смени адвоката си, се е мотивирал с различия в защитната теза, каквито не са съществували. Според обяснението на защитника, адвоката Б., той е разяснил на З. възможността да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие, от която възможност З. отказал да се възползва (л. 33 гръб първ. д.). И тъй като сега в касационната си жалба З. упреква адв. Б. не за друго, а защото по негова, на защитника, вина, не успял било да сключи споразумение с прокурора, било да поиска разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК, между двамата очевидно не е съществувало различие поне по този въпрос. Освен това след първото съдебно заседание и до решаването на делото, със защитата на подсъдимия се е ангажирала адвокат Сл. Б., която е разполагала с и се е възползвала от всички процесуални възможности за реализиране правата на З. Спекулациите, впрочем, на подсъдимия с гарантираното му право на професионална защита следват и от поведението му пред касационния съд: след първоначалното му писмено заявление, че отказва да бъде защитаван от адвокат Сл. Б., което заявление е наложило отлагане разглеждането на делото, е последвал отказ и от служебно назначения защитник, наложило повторно отлагане на делото, за да се стигне отново до упълномощаването на адв. Б. Не могат да се възприемат възраженията, "свързани с едностранното предубедено ценене на гласните доказателства в двете инстанции". Първоинстанционният съд, в съответствие със задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, е обяснил ясно, точно и конкретно в мотивите си защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други, не - л. 80-81 - при което повтарянето им от касационната инстанция е ненужно. Искането за преквалифициране на извършеното деяние в престъпление по чл. 354а, ал. 4 НК е неоснователно. Както количеството на държаните от подсъдимия наркотични вещества, така и установеният факт на разпространяване на част от тях, указват именно на държане с цел разпространение по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК. Не се споделя и твърдението за явна несправедливост на наказанието. То е съобразено с характера на деянието и личността на дееца, и е подробно мотивирано от предходните две инстанции. Достатъчно е само да се отбележи, че със сегашното, четвърто поред осъждане, З. е изправен за втори път да отговаря за държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, за каквото престъпление е получил през 2003 г. наказание от 15 години лишаване от свобода. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС