Решение № 893 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2010 г.

Решение № 893 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Х. С. Х., представляван от адвокат В. Д. е подал молба за отмяна на решение № 891/09 от 19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1001 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу П. М. П. и А. И. Ш. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Счита, че е налице ново доказателство - нотариален акт № 98, т. 05, н. д. № 1751 от 1991 г., установяващ, че П. М. П. е собственик на апартамент в партера на сградата, притежавана в етажна собственост която е построена върху У. VIII-1334 в кв. 494 по плана на [населено място]. Молителя намира, че този нотариален акт опровергава, представеният от П. документ за собственост на цялото дворно място, в което не е посочена сградата. Подържа, че съда в нарушение на процесуалните правила не е открил производство по оспорването на този акт. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответницата А. И. Ш. не е взела становище по молбата за отмяна. Ответникът П. М. П. оспорва представената молба и претендира присъждане на разноски в размер на 500 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие, издаден на 3.12.2010 г. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Молбата е подадена в законният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от представеното ново доказателство. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С атакуваното решение, постановено от Върховния касационен съд е отхвърлен иска за разпределение на ползването на У. VIII-1334 в кв. 494 по плана на [населено място] с площ от 360 кв. м. У. VIII-1334 в кв. 494 по плана на [населено място], предявен на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Прието е, че П. М. П. се е легитимирал като изключителен собственик на имота, придобит на оригинерно основание с н. а. № 115, т. 1, рег. № 1384, н. д. № 96 от 2004 г., което изключва наличието на съсобственост. На второ място е посочено, че иска по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява съдебна администрация по служенето със съсобствената вещ поради което с решението не се формира сила на пресъдено нещо. В това производство е недопустимо да се разглеждат спорове във връзка със съсобствеността и размера на притежаваните идеални части от нея от страните. Представеният нотариален акт не представлява ново доказателство, с което молителят не би могъл да се снабди в хода на съдебното производство по което е постановен атакуваният съдебен акт, тъй като още в исковата молба е посочено, че П. П. притежава обект в етажната собственост. С представянето на нотариалният акт за собственост на апартамент на партерния етаж не се навеждат нови обстоятелства, които изключват възможността дворното място да бъде придобито в собственост по силата на оригинерно основание от един етажен собственик, тъй като видно от представените нотариални актове на останалите, то не е представлявало обща част по предназначение. За някои от апартаментите, в т. ч. на А. И. П. - н. а. № 181, т. 02, рег. № 2350, н. д. № 284 от 2003 г. е било отстъпено право на строеж, а не идеална част от дворното място. Освен това постановяването на атакуваното съдебно решение не препятства предявяването на петиторни искове за собственост, в които да бъде разрешен евентуален спор относно абсолютното вещно право върху терена, върху който е изграден блока, обекти от който се притежават от страните. Следователно този нотариален акт дори да присъстваше в кориците на делото не би променил крайния резултат по спора. На последно място следва да се отбележи, че отмяната представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения. С това производство се преодолява силата на пресъдено нещо само и единствено при наличието на условията, изчерпателно изброени в текста на чл. 303 ГПК. Именно за това е недопустимо в това производство да се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство по което е постановено атакуваното решение. Молбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Молителят дължи направените разноски в размер на 500 лв. съобразно сумата, посочена като изплатена в представеното адвокатско пълномощно. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение