Решение № 1015 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2020 г.

Решение № 1015 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез старши юрисконсулт Г. Стойков, против Решение № 3185/23.06.2020 г., постановено по административно дело № 10664/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № РА – 30 – 242/13.08.2019 г., разпореждаща на [фирма] да премахне незаконен строеж: "Преустройство и промяна на предназначението на част от подземен гараж на 3 нива – Витоша и обособяване на танцово студио", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.156, като приведе строежа във вид съгласно одобрените инвестиционни проекти за заснемане от 31.05.1996 г. В касационната жалба се твърди необоснованост на съдебното решение, като се оспорва изводът на съда за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, мотивирал го да отмени процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от старши юрисконсулт Стойков, която я поддържа, моли да бъде уважена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – [фирма] се представлява от адвокат Георгиева, която оспорва касационната жалба, чрез депозиран по делото писмен отговор, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура предлага съдебното решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и не страда от сочените касационни пороци. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът се е позовал на събраните доказателства и най-вече на заключението на вещото лице, кореспондиращи с показанията на разпитания свидетел, от които е достигнал до правилния извод за това, че извършените в случая строително-монтажни работи съответстват на понятието "текущ ремонт", съответно е приел, че не е налице "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който да са изискуеми строителни книжа. Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното съдебно решение е правилно. Събраните по делото доказателства са внимателно и подробно анализирани, след което са възприети правни изводи, които са обосновани, логични и съответни на закона. Установено е изграждането на лека преградна стена от сглобяеми сандвич – панели, поставена настилка от балатум и изградена вентилация, с които дейности не е засегната конструкцията на сградата, както и не е променено натоварването в помещението. Съдът е приел също така, че помещението продължава да се използва съгласно предназначението му – за гараж, в който смисъл е заключението на експерта и показанията на свидетеля Костов. При тези факти, обоснован е изводът за извършен "текущ ремонт" съгласно дефиницията на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тъй като по никакъв начин не е засегната конструкцията на сградата, нито са променени едновременно предназначението на помещението и натоварването в него, които условия следва да са налице за да се приложи тази норма. Следователно и по аргумент от разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за извършването на тези ремонтни дейности, не е било необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което обектът, разпореден за премахване, не представлява незаконен строеж, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в претендирания размер от 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и предвид извършените процесуални действия от упълномощения адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,