Решение № 1914 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2008 г.

Решение № 1914 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от АПК вр. с чл. 124 ЗДСл. Образувано е по жалба на Радин Радинов Усков срещу заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като постановено в противоречие с материалния закон. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност "директор" на областна дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали, Главна дирекция "Земеделие и гори" при Министерство на земеделието, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че жалбодателят е заемал длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали, Главна дирекция "Земеделие и гори" при Министерство на земеделието по служебно правоотношение, което е прекратено със заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. Министъра на земеделието и храните на основание чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл, считано от 11.08.2008 г. поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Посочената заповед е връчена на жалбодателя на 26.08.2008 г., като жалбата срещу нея е постъпила в административния орган на 4.09.2008 г. с рег. № 94-3500 от същата дата. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 147 ал. 1 АПК, в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и следва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг държавна служба. В случаите на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг и подлежащите на изплащане обезщетения. В оспорената заповед обаче не се съдържат фактическите обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на жалбодателя. Разпоредбата на чл. 108 ал. 1 предл. 2 ЗДСл изрично предвижда в случаите на прекратяване на служебното правоотношение при хипотезата на чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл, какъвто е и конкретния, изискването актът да съдържа фактическите и правни обстоятелства, обуславящи тази невъзможност за изпълнение на служебни задължения. В този смисъл е и общото изискване към индивидуалните административни актове, издавани в писмена форма по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Следователно така констатираното нарушение в обжалвания административен акт е съществено, доколкото не е изпълнено императивно изискване на закона относно задължителното съдържание на същия, а от друга страна е било нарушено правото на жалбодателя, като адресат на акта да се информира за съображенията на административния орган, довели до издаване на акта, което безспорно е довело до нарушаване на правото на защита срещу акта. Предвид изложеното съдът намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като при този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените по делото разноски в размер на 60 лв., от които заплатени 10 лв. държавна такса и 50 лв. хонорар за адвокат. Искането за възстановяване на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. Възстановяването на предишната длъжност е последица от отмяната на заповедта за уволнение, която следва да се осъществи по административен ред (чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение