Решение № 14671 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2012 г.

Решение № 14671 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по искане на Валентин Величков, в качеството му на управляващ и представляващ търговец с фирма "Ирис - БН" ЕООД, гр. София, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 1236 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 10006/2011 г. на Административен съд София - град и по частна жалба на същия срещу разпореждането от 22.02.2012 г. на съдията - докладчик по същото административно дело. Процесуалните представители на ответника Кметът на Столична община в писмени становища и устно в съдебно заседание оспорват молбата за отмяна и частната жалба. Поддържат недопустимост, респективно неоснователност, на същите. Разноски не претендират. Ответникът Иван Чолаков - частен съдебен изпълнител, не взема становище по молбата и по частната жалба. Върховният административен съд, като съобрази данните по делото, прие за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С влязлото в сила решение № 1236 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 10006/2011 г. на Административен съд София - град, на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 4 от АПК, е отменено постановление от 03.10.2011 г., в което е обективиран отказ на частен съдебен изпълнител Иван Чолаков, рег. № 783, да прекрати изпълнително дело № 20117830400073 и е задължен същия в тридневен срок от получаване на съдебното решение да постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай молителят се позовава на влязло в сила решение № 1193 от 06.03.2012 г. по адм. д. № 10363/2011 г. на Административен съд София - град, с което са отменени всички извършени действия на частен съдебен изпълнител рег. № 783 по изпълнително дело № 20117830400073, включително запорно съобщение изх. № 10533/11.11.2011 г., а именно: налагане на запори върху извънбюджетните суми по сметките на Столична община при "ЮроБанк и Еф Джи България" АД; налагане на запори върху извънбюджетните суми по сметките на Столична община при "Централна кооперативна банка" АД; налагане на запор при "Централен депозитар" АД по реда на чл. 516, ал. 1 от ГПК върху притежаваните от Община София 1677500 безналични акции от капитала на "Общинска банка" АД, всяка с номинална стойност от по 10,00 лева; налагане на запор при "Централен депозитар" АД по реда на чл. 516, ал. 1 от ГПК върху притежаваните от Община София 1250 броя безналични ценни книжа с номинал от по 10,00 лева от капитала на търговското дружество с фирма "Централни хали" АД, и е задължен частния съдебен изпълнител да не предприема действия по принудително изпълнение на решение № 38/11.08.2009 г. по адм. д. № 3585/2009 г. на Административен съд, София - град. От съдържанието на двете решения е видно, че те са с различен предмет и не си противоречат, в какъвто смисъл е и становището на съда по повод възражението в молбата от 16.12.2011 г. на взискателя по изпълнителното дело "Ирис - БН" ЕООД, гр. София. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай молителят твърди, че жалбата не му е връчвана за запознаване и излагане на възражение, нарушено е правото му на участие в делото, като не е спазена разпоредбата на чл. 232 от АПК. От приложената разписка на л. 105 от делото е видно, че на 23.02.2012 г., по реда и условията на чл. 50, ал. 3 от ГПК, в изпълнение на разпореждането от 22.02.2012 г. на съдията - докладчик по делото, са връчени преписи от молбата с вх. № 24634/14.11.2011 г. и молбата от 16.11.2011 г. на Столична община на дружеството - взискател по изпълнителното дело "Ирис - БН" ЕООД, гр. София, на което е дадена възможност в тридневен срок от получаването на съобщението да изрази становище по жалбата. Разпоредбата на чл. 297, ал. 1 във връзка с чл. 232 от АПК е спазена, в какъвто смисъл е и становището на съда в решението, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна се прави искане и за прогласяване нищожността на процесното решение на основание чл. 270, ал. 2 предложение второ от ГПК във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. Наведените доводи обаче не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство по чл. 237 и сл. от АПК, което е извънинстанционно и представлява извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Разпоредбата на чл. 239 от АПК съдържа изчерпателно изброяване на пороците на съдебното решение, водещи до неговата отмяна. Нищожните съдебни решения не подлежат на отмяна по този ред. За тях е предвиден друга процесуална възможност - исково производство по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК или касационен контрол по чл. 208 и сл. от АПК. В този смисъл е трайната съдебна практика - напр. решение по адм. д. № 10122/2010 г. и по адм. д. № 3159/2012 на Върховния административен съд. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Що се отнася до частната жалба на Валентин Величков, в качеството му на управляващ и представляващ търговец с фирма "Ирис - БН" ЕООД, гр. София, срещу разпореждането от 22.02.2012 г. на съдията - докладчик по адм. д. № 10006/2011 г. на Административен съд София - град съдът приема, че същата е процесуално НЕДОПУСТИМА. С това разпореждане, както бе посочено по - горе, е постановено преписи от молбата с вх. № 24634/14.11.2011 г. и молбата от 16.11.2011 г. на Столична община да се изпратят на дружеството - взискател по изпълнителното дело "Ирис - БН" ЕООД, гр. София, на което е дадена възможност в тридневен срок от получаването на съобщението да изрази становище по жалбата. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по - нататъшното развитие на производството и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Настоящето разпореждане не попада в нито една от двете категории разпореждания, които законодателят е допуснал до инстанционен съдебен контрол. Налице е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на доводите в частната жалба по същество и затова производството в тази му част следва да бъде прекратено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 244 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение