Решение № 17275 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2011 г.

Решение № 17275 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Николина Нейчева Михова, подадена чрез упълномощен адв. Любомир Денков, против решение № 426 от 22.12.2010 г., постановено от Старозагорския административен съд, първи състав, по адм. д. № 434/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Според касационния жалбоподател е налице нарушение на нормата на чл. 222, ал. 2 от АПК, тъй като делото е продължено да се гледа от същия съдебен състав и решението е произнесено от същия съдия, който вече е разглеждал делото. Касаторът твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства и те са тълкувани превратно. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, ведно със законните последици от това. Ответникът - кметът на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Динчо Русев Динев оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Малешкова, която с писмено възражение пледира за отхвърляне на касационната жалба, защото касационният съдебен състав не е върнал делото на друг съдебен състав и развива тезата, че решението е законосъобразно и в съответствие с изслушаните две експертизи и приетите писмени доказателства. Заинтересованите страни - Мария Петкова Нейчева и Мариета Нейчева Янева не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, защото като е приел, че делото следва да бъде разгледано от същия състав на съда, който е постановил отмененото решение, първоинстанционният съд е постановил новото си решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Николина Нейчева Михова е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 426 от 22.12.2010 г. е признато на Динчо Русев Динев от гр. Стара Загора правото да придобие собственост върху предоставен му за ползване имот от 1000 кв. м, представляващ имот № 24 в кадастрален район 305 по плана на новообразуваните имоти на гр. Стара Загора, м. "Цалбуков трап", одобрен със заповед № 613/23.06.2004 г. на областния управител на област Стара Загора, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е изпълнил указанията на Върховния административен съд, четвърто отделение, дадени с решение № 12715 от 29.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3706/2010 г. и се е произнесъл по съществото на спора, като е признал преобразуване на правото на ползване в право на собственост в полза на Динчо Русев Динев. Старозагорският административен съд е счел, че в случая са налице законовите предпоставки, посочени от законодателя в § 4а и в § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съществували към момента на подаване на заявлението от Динчо Русев Динев на 18.06.1992 г. В резултат на това първоинстанционният съд е преценил, че ползвателят следва да придобие право на закупуване върху 1000 кв. м от процесния недвижим земеделски имот, с каквато площ имотът вече е придобил самостоятелност в границите предоставен за ползване и е отразен в плана на новообразуваните имоти, в регистъра на който е записан на Динчо Русев Динев. От тук е изведен извод, че правото на собственост следва да се признае на горепосоченото лице в обема на новообразувания имот. При осъществената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено в допустимо съдебно производство от лице, които е правоспособен съдия в Старозагорския административен съд. Настоящият съдебен състав счита обаче, че съдебното решение е неправилно - постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Това е така, защото с решение № 384 от 15.12.2009 г. по адм. д. № 434/2009 г. Старозагорският административен съд е отменил заповед № 2768/04.12.2007 г. на вр. ид. кмет на община Стара Загора, с която е признато право да се придобие собственост върху земеделска земя с предоставено право на ползване на Динчо Русев Динев по жалбата на Николинка Нейчева Михова. С втория диспозитив на това решение е върната преписката на кмета на община Стара Загора за решаване на въпроса по същество с дадените указания в мотивите на същото съдебно решение, като изложи фактически и правни основания за признаване или отричане на претендираното право при индивидуализацията му и спазване на законоустановената форма, след обсъждане на всички относими доказателства. Горепосоченото решение е обжалвано с касационна жалба, по която е постановено решение № 12715 от 29.10.2010 г. по адм. д. № 3706/2010 г., с което Върховният административен съд, четвърто отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменил решение № 384 от 15.12.2009 г. по адм. д. № 434/2009 г. на Старозагорския административен съд, в частта, с която след отмяната на обжалвания административен акт съдът е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество. Настоящият съдебен състав констатира, че не е постановен отделен диспозитив, с който се оставя в сила обжалваното съдебно решение в частта му, с която е отменена заповед № 2768/04.12.2007 г. на вр. ид. кмет на община Стара Загора, но въпреки това намира, че първият диспозитив от решение № 384 от 15.12.2009 г. по адм. д. № 434/2009 г. е влязъл в сила, защото не е отменен от касационния съд. След връщане на делото в Старозагорския административен съд не е образувано ново административно дело, а е продължено съдебното производство по адм. д. № 434/2009 г., което е приключило с произнасяне на съдебно решение от същия съдебен състав, който е постановил и отмененото вече съдебно решение. Решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е следвало задължително да образува ново съдебно производство с отделен номер и делото да се разпредели за решаване на друг съдебен състав, съобразно изискванията на чл. 222, ал. 2 от АПК. Действително в текста на касационното решение № 12715 от 29.10.2010 г. по адм. д. № 3706/2010 г. е пропуснато да се впише, че делото следва да се реши от друг съдебен състав. Този пропуск обаче, не може да се противопостави и да преодолее императивната норма на чл. 222, ал. 2 от АПК, в която законодателят се е произнесъл категорично, че при отмяна на съдебното решение, делото се връща на друг съдебен състав от същия съд. В конкретната хипотеза е безспорно, че е постановена отмяна на част от първоинстанционното решение, поради което новото разглеждане на делото е следвало да се проведе от друг съдебен състав. В случая не е налице връщане делото за допълване на съдебното решение, защото не е цитирана разпоредбата на чл. 176 от АПК и в диспозитива няма дадени изрични указания в този смисъл. Отменителното решение не е произнесено и в частно съдебно производство, при което след отмяна на прекратително определение делото се връща на същия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия. Това са възможните варианти, при които същият съдебен състав продължава процеса и го приключва с нов съдебен акт, но настоящата хипотеза не е между тях. При това положение следва да се приеме, че при постановяване на атакуваното решение № 426 от 22.12.2010 г. е осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изискващо отмяна на съдебното решение. Въпреки, че е констатирано съществено процесуално нарушение, делото не може да бъде върнато отново за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд, защото настоящото съдебното производство е второ по ред касационно производство. В случая е приложима нормата на чл. 227, ал. 1 от АПК, по силата на която когато решението на административния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. В изпълнение на тази разпоредба настоящият съдебен състав констатира, че отменената вече с влязло в сила съдебно решение заповед № 2768/04.12.2007 г. на вр. ид. кмет на община Стара Загора не съдържа изискуемите реквизити, посочени в § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. В цитираната заповед не е вписано правно основание - дали на адресата се признават права по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е отразено и фактическо основание - дали се касае за фактическия състав на горепосочените текстове и в какво точно се изразява той. Освен това в процесната заповед липсва разпоредителна част, в която да е вписано в какъв обем права се признават на бившия ползвател - не е посочена площта на имота, както и граници и съседи, чрез които да се индивидуализира спорния земеделски имот, който следва да бъде закупен от бившия ползвател. Първоинстанционният съд правилно е установил, че в случая не е налице и протокол на назначена от кмета комисия по реда на § 62, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да съдържа изискуемото съдържание, визирано в ал. 2 на горепосочената норма - липсва каквато и да е конкретизация на правното и фактическо основание за преобразуване правото на ползване в право на собственост в полза на Динчо Динчев, не е описан по никакъв начин процесния имот, нито е посочен един от двата приложими параграфи - § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи възможност за закупуване на имот по този ред, не е отразена каквато и да е площ на имота, за който се признават претендираните права. С оглед на това Върховният административен съд в този съдебен състав счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК и не споделя становището, изложено в решение № 12715 от 29.10.2010 г. по адм. д. № 3706/2010 г., което не е задължително за Върховния административен съд и не го ангажира. В конкретния случай естеството на оспорения административен акт не позволява решаването на спора по същество, в какъвто смисъл са правилните и законосъобразни изводи, изложени в решение № 384 от 15.12.2009 г. по адм. д. № 434/2009 г. По изложените съображения съдът следва да приложи нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК и да изпрати преписката на компетентния административен орган - кмета на община Стара Загора със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение