Решение № 221 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2010 г.

Решение № 221 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Асоциация на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) гр. Варна срещу решение № 72 от 30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 5690/2009 г. от Административен съд - София град (АССг), с което е отхвърлена жалбата им против отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в писмо № ДОИ-10 от 30.07.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като излага доводи за незаконосъобразност на друг административен акт - списък на конкретните факти и сведения, представляващи служебна тайна в ДКЕВР и Заповед № З-ОХЧ от 23.03.2009 г. задължаваща служителите на ДКЕВР да не разгласяват информацията по този списък. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отмени отказа на ДКЕВР да предостави исканата информация. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на АПЕЕ, като приел, че исканата информация, представлява служебната такава, достъпът до която е ограничен по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Със заявление вх. № ДОИ-10 от 10.07.2009 г. касаторът е поискал от ответника, по повод постановено от него решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. информация относно начина на определяне и изчисленията на ДКЕВР за определяне на добавката за зелена енергия към цената на пренос и цените за снабдяване; обема на продажбите и покупките за периода юли 2008 - юни 2009 г. и становищата на крайните снабдители във връзка с доклада на работната група на ДКЕВР за цени на електрическа енергия от 01.07.2009 г. С писмо изх. № ДОИ-10 от 30.07.2009 г. Председателя на ДКЕВР отказал да предостави исканата информация, тъй като същата представлявала данни, факти и сведения, които са използвани при утвърждаване на цените на електрическата енергия и попадат в категорията информация, подлежаща на класификация като служебна тайна съгласно чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и чл. 18 от Закона за енергетиката. Съгласно заповед № З-ОХ-9 от 23.03.2009 г. на Председателя на ДКЕВР и приложения към нея списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна, исканата информация е класифицирана като служебна тайна. Въз основа на тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че в случая постановения отказ за предоставяне на информация е законосъобразен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че отказът е постановен н съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ - исканата информация е класифицирана като служебна тайна по силата на приложения по делото Списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна в ДКЕВР. Неоснователен е наведеният довод, че цитираният списък, представлява незаконосъобразен административен акт, тъй като в това производство не може да бъде проверявана инцидентно неговата законосъобразност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение