Решение № 10475 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2016 г.

Решение № 10475 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД, със седалище гр. С., чрез пълномощника на дружеството, против Решение № 970/19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1644/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна. Ответникът - началник на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район (РДНСК-ЮИР), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ответникът - главният архитект на община Ц. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил оспорването на касатора "Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-73/04.08.2015 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която в производство по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, по протест изх. № 4685/15/16.06.2015 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Б., е прогласена нищожността на издаденото от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 109/09.10.2012 г. за "БКТП № 2, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 3, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 4, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 5, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 6, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 7, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 8, 20/0,4 кV, 2х800 кVА външно кабелно ел. захранване 20 кV, тип NА2ХS (F)2Y 3х (1х185 кв. м.), резервно ел. захранване 20 кV, площадкови ел. кабели 0,4 кV и районно осветление - етапно изпълнение, в имот с идентификатор 44094.22.33, м. "Смайлов чаир", по кадастралната карта на с. Л., община Ц., ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта с правно основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ е законосъобразна, тъй като протестираното разрешение за строеж е издадено при пълна липса на условия за издаването му - въз основа на загубил правно действие инвестиционен проект. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 53-00-280/27.04.2010 г., с което е поискано одобряване и съгласуване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект БКТП № 2, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 3, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 4, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 5, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 6, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 7, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, БКТП № 8, 20/0,4 кV, 2х800 кVА, външно кабелно ел. захранване 20 кV, ТИП NА2ХS (F)2Y 3х (1х185 кв. м.), резервно ел. захранване 20 кV, площадкови ел. кабели 0,4 кV и районно осветление - етапно изпълнение. От приложените по делото инвестиционни проекти е видно, че са одобрени и съгласувани на 15.07.2010 г., но разрешение за строеж не е издадено. Дружеството жалбоподател е подало заявление вх. № 53-00-985/10.12.2010 г. за получаване на одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, като в точка IХ е посочен и процесния обект, но по това заявление няма произнасяне на главния архитект и както е констатирал административният съд в случая е налице мълчалив отказ, който е влязъл в сила като необжалван в законния срок. Така съгласно нормата на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ инвестиционните проекти са загубили правното си действие считано от дата 15.07.2011 г. Подадените след тази дата две заявления, по първото от които отново не е налице произнасяне и има влязъл в сила мълчалив отказ, а по второто заявление е с вх. № 53-00-985/10.12.2012 г., е издадено разрешение за строеж № 109/09.10.2012 г., което е обявено за нищожно с процесната заповед. Това разрешение за строеж е издадено при условията на инвестиционен проект, който е загубил правното си действие и наличието на два влезли в сила мълчаливи отказа за издаване на разрешение за строеж. При тези безспорни данни изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта за прогласяване нищожност на разрешението за строеж е обоснован и в съответствие с материалния закон. Процесният строеж е от втора категория и за издаване на разрешение за извършването му се изисква одобрен инвестиционен проект. Одобреният такъв е основание за издаване и неразделна част от разрешението за строеж, съгласно чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, и при наличието му разрешението се издава в седемдневен срок от постъпване на заявлението - чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. В случая със заявлението от 27.04.2010 г. инвеститорът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Проектът е одобрен, но разрешение за строеж не е издадено. При тези обстоятелства правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че това разрешение за строеж е издадено след като одобреният проект е изгубил правно действие по смисъла на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба в случай, че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие. Този срок, изчислен от датата на одобряване на инвестиционния проект - 15.07.2010 г., е изтекъл на 15.07.2011 г. След тази дата наличните инвестиционни проекти за загубили правно действие и следва да се считат негодно основание за издаване на разрешение за строеж. Подаденото от инвеститора на 10.12.2012 г. заявление за получаване на разрешение за строеж, предвид в срока на чл. 148, ал. 4, от ЗУТ, следва да бъде определено като подадено с невъзможен предмет. Издаденото по повод това заявление разрешение за строеж № 109/09.10.2012 г. е нищожно поради несъответствието му с императивните норми на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8 от ЗУТ - наличие на одобрен инвестиционен проект, представляващ основание за издаването му и неразделна негова част. Липсата на основание и неразделна част, определят разрешението за строеж като индивидуален административен акт, негоден да породи целените с него правни последици - извършването на строежа. Това е достатъчно основание за обявяване нищожността на акта без обсъждане на другите доводи по заповедта. Касационният довод за неправилност на обжалваното решение като постановено без преценка бездействието на администрацията по повод искането за издаване на разрешение за строеж съгласно заявлението от 27.04.2010 г. е неоснователен, тъй като неиздаването на такова в срока по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ формира мълчалив отказ и касаторът е могъл да реализира правна защита чрез оспорването му по съдебен ред. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,