Решение № 6899 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2014 г.

Решение № 6899 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 15577 от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 6545/12 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г., в следните части: 1. в частта по т. 1, с която е наложена имуществена санкция в размер на 503 280 лв. на "Датекс"-ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 2. частта по т. 2, с която е наложена имуществена санкция в размер на 155 844 лв. на "Дейзи Технолоджи"-ЕООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 3. в частта по т. 3, в частта по т. 3, с която е наложена имуществена санкция в размер на 82 512 лв. на "Тремол" - ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 4. в частта по т. 4, с която е наложена имуществена санкция в размер на 257 928 лв. на "Елтрейд"-ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери . С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Дейзи Технолоджи"-ООД в частта и срещу т. 1, 3 и 4 от решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г., както и жалбата на "Елтрейд"-ООД в частта й по отношение т. 1, 2 и 3 от решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г. и е прекратил производството по делото в тези му части. Решението съдът е осъдил Комисията за защита на конкуренцията да заплати разноски на жалбоподателите както следва: в полза на "Датекс"-ООД в размер на 1 515 лв., в полза на "Дейзи Технолоджи"-ООД в размер на 750 лв.; в полза на "Тремол"-ООД в размер на 6 390 лв. и в полза на "Елтрейд"-ООД в размер на 750 лв. С допълнително определение № 1116 от 28.01.2014 г. по същото дело тричленният състав на четвърто отделение на ВАС е изменил горното решение в частта му за разноските, като е осъдил КЗК да заплати на "Елтрейд"-ООД разноски по делото в размер на 5 000 лв., като е отхвърлил искането на "Елтрейд"-ООД за разликата до претендирания размер от 12 000 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Комисията за защита на конкуренцията - гр. София чрез процесуалните й представители юрк. Александра Кананева и юрк. Мария Ботева. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбите на "Датекс"-ООД, "Дейзи Технолоджи"-ЕООД, "Елтрейд" - ООД и "Тремол"-ООД срещу решение № 430/2012 г. на КЗК. Прави се и искане за определяне на разноските на ответниците съобразно фактическата и правната сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да се приеме възражение за прекомерност на адвокатските хонорари. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при евентуално произнасяне, че е налице определен материален интерес, да се присъди юрисконсулско възнаграждение при условията на чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответното по касационната жалба дружество "Датекс"-ООД - гр. София чрез своя процесуален представител адв. Петьо Славов взема становище за неоснователност на касационната жалба, съответно правилност на решението на тричленния състав. Ответното по касационната жалба дружество "Елтрейд"-ООД-гр. София чрез своя процесуален представител адв. Станислав Иванов взема становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на тричленния състав като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила със законните от това последици. Ответното по касационната жалба "Тремол"-ООД - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител адв. Иван Няголов взема становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Ответното по касационната жалба дружество "Дейзи Технолоджи"-ООД - гр. София чрез своя процесуален представител адв. Мария Димова - Навущанова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Срещу допълнителното определение на тричленния състав на ВАС е подадена частна жалба от Комисията за защита на конкуренцията - гр. София чрез процесуалния й представител юрк. Мария Ботева. В същата се прави оплакване, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени същото. Ответното по частната жалба дружество "Елтрейд"-ООД-гр. София чрез своя процесуален представител адв. Станислав Иванов взема становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Същото становище изразява и по отношение на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: По касационната жалба на КЗК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г., в следните части: 1. в частта по т. 1, с която е наложена имуществена санкция в размер на 503 280 лв. на "Датекс"-ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 2. частта по т. 2, с която е наложена имуществена санкция в размер на 155 844 лв. на "Дейзи Технолоджи"-ЕООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 3. в частта по т. 3, в частта по т. 3, с която е наложена имуществена санкция в размер на 82 512 лв. на "Тремол" - ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери; 4. в частта по т. 4, с която е наложена имуществена санкция в размер на 257 928 лв. на "Елтрейд"-ООД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери . Със същото решение съдът е осъдил КЗК да заплати разноски на жалбоподателите в размери, посочени по-горе. В частта му, в която са оставени без разглеждане жалбите на "Дейзи Технолоджи"-ООД в частта и срещу т. 1, 3 и 4 от решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г., както и тази на "Елтрейд"-ООД в частта й по отношение т. 1, 2 и 3 от решение № 430 от 10.04.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 1068/2009 г. и е прекратено производството по делото, като необжалвано решението на тричленният състав е влязло в законна сила и не предмет на касационно разглеждане. На стр. 3 - 10 от решението съдът е възпроизвел фактическата обстановка по издаване на оспореното решение на КЗК, основанията на комисията да приеме, че поведението на привлечените в производството ответници сочи на извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, в резултат на което е определена имуществена санкция за всеки един от ответниците, като размерът на същата е индивидуализиран за всяко едно от търговските дружества съобразно изискванията на приетата с решение № 71 от 3.02.2009 г. на КЗК Методика за определяне на санкции по ЗЗК. При описаната фактическа обстановка решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи за законосъобразност на оспореното решение. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на предвидената в закона форма. Пристъпвайки към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на оспореното решение, тричленният състав е дал тълкуване на относими към спора правни институти: - основанието за образуване на производството пред КЗК, начина на разпределяне на доказателствената тежест, като в тази насока е цитирано и решение на Общия съд - осми състав от 24.03.2011 г. по дело № Т - 385/06, като с оглед на последното е изведен извод, че съдът следва да обоснове правните си изводи анализирайки не само събраните в хода на разследването пред КЗК доказателства, а и тези, събрани в хода на съдебното производство; дадено е и тълкуване на нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, която забранява всякакъв вид споразумения между предприятията, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат прекратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия. Съобразявайки позициите на страните по делото е посочено, че с обжалваното решение е прието за установено поведение на търговските дружества, определено като хоризонтално забранено споразумение и/или съгласувана практика, насочено към предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на действия на едновременно и регулирано повишение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, а жалбоподателите/сега ответници по касация/ оспорват направените изводи с твърдения, че сочените две едновременни повишения на цените на датите 1.02.2008. и 1.05.2009 г. не са в резултат на забранена съгласувана практика, а са обусловени от обективни пазарни условия. Предвид на това съдът е разсъждавал на стр. 11 и сл. от мотивите/л. 344 от делото/ както представлява "съгласуваната практика", от което е направен извод, че за да се установи дали в конкретния случай такава практика следва да бъде извършена преценка на всички събрани доказателства, но не е поотделно, а в тяхната съвкупност и се вземат предвид специфичните условия на съответния пазар. След това съдът е възпроизвел /стр. 12 - 13 от мотивите/ съдържанието на двете заключение по назначените съдебно-техническа и икономическа експертизи, като е кредитирал същите като обективни и компетентни и неоспорени от страните. Тричленният състав е акцентирал на обстоятелството, че в хода на разследването пред КЗК ответните дружества са направили възражение за наличие на обективни причини за повишаване на цените на предлаганите фискални устройства след датата 1.01.2008 г., но тези възражения не са били предмет на установяване. Посочено е още, че твърденията на дружествата за проводените срещи, които според КЗК са били за съгласуване на цените, а според тях за уточняване на технологичните характеристики на новите фискални устройства, които следва да отговарят на новите нормативни изисквания, са били игнорирани от КЗК, като доказателствата в тази насока не са били обсъдени. Маркирано е и обстоятелството, че липсва обсъждане на факта, че на някои от тези срещи са присъствали и представители на други фирми от релевантния пазар, както и представители на данъчната администрация, което изключва възможността разследваните четири дружества да са обсъждали регулирано увеличение на цените до крайните клиенти. Електронното писмо на "Дейзи Технолоджи" - ООД до "Датекс"-ООД, на което КЗК е отдала съществено значение при изграждане на изводите за нарушение на чл. 15 от ЗЗК, е коментирано от решаващия съд в смисъл, че не е отчетено обстоятелството, че това писмо е от 13.01.2001 г., т. е. значително по-рано по време от разследвания период 2005 - 2010 г., както и не е извършен анализ дали ценовата политика на дружеството адресат е била повлияна от предложението, като в същото време анализа на цената на фискалните устройства налага извод, че ценовата политика на дружествата от 2005 г. насетне се характеризира с постоянни цени за дълъг период от време, от което следва, че това предложение не е имало антиконкурентен ефект и съставлява индикация за съгласувана практика. Обсъдените други контакти във връзка с участието на "Датекс" и "Дейзи Технолоджи" във възлагателни процедури и участие в международни изложения на електронна апаратура също са квалифицирани като такива, които не могат да бъдат отнесени към санкционираното поведение. Отбелязано е, че участието във възлагателни процедури е свързано с висока степен на конкуренция, а основното предназначение на международните технологични изложения е обсъждане на технологични иновации и установяване на търговски отношения на външни пазари. Съдът е възпроизвел и показанията на свидетелката Беата Петрова, служител на Националната агенция по приходите, която установява, че през м. април 2009 г. е проведена предварителна работно среща с производителите на фискални устройства, на която са обсъждани бъдещи промени свързани с идеята за дистанционно свързване на фискалните устройства с НАП и формирането на работна група от специалисти от производителите на такива устройства, които да работят по конкретни проблеми на бъдещите изменения. Предвид на тези показания е прието, че те опровергават констатацията на КЗК, че през м. 04/009 г. е преведена среща за координирано увеличение на цените от 1.05.2009 г. След това са възпроизведени и показанията на свидетеля Румен Попов, лице, което е дистрибутор на фискални устройства и председател на Българската Асоциация на дистрибуторите на фискални устройства, който установява, че на практика един дистрибутор предлага устройства на различни производители, като при този режим на дистрибуция нормална практика е дистрибуторът да уведомява производителите, за промени на цените, предприети от друг производител. Отбелязано е, че показанията на този свидетел съответстват на изводите на КЗК относно особености на функционирането на релевантния пазар и извода за определено ниво на ценова прозрачност по отношение на крайната цена на продуктите, но въпреки това в оспореното решение е прието, че производителите определят цената до крайните потребители. Тричленният състав е посочил, че последният извод на КЗК е основан изцяло на форенсик доказателство, за което с влязло в законна сила решение, постановено по адм. д. № 16066/2011 г. на ВАС е прието, че не удостоверява автентичност, като въпреки дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в това решение КЗК не е изключила това доказателство, а го е обсъждала и изграждала правни изводи въз основа на него. Изложените са мотиви относно задължителната сила на присъдено нещо на влязлото в законна сила решение, на база на което е прието, че това доказателство следва да бъде изключено при обсъждане на пазарното поведение на разследваните търговски дружества. На стр. 17 от мотивите - л. 346 от делото първоинстанционният съд е отбелязал, че анализът на всички доказателства, установяващи уличаващи обстоятелства,, е обвързан изцяло с констатираните две едновременни увеличения на цените на част от предлаганите електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, които съставляват основен пазарен дял за всяко от дружествата, като КЗК е игнорирала напълно възраженията им, че са налице обективни обстоятелства, които са довели до повишаване на цените именно в този момент. Според съда не може да се възприеме позицията на КЗК за отхвърляне на възраженията поради недоказаност, тъй като чл. 72 от ЗЗК определя, че Комисията извършва проучване на производството, като използва всички доказателствени способи, предвидени в чл. 45 от ЗЗК. Направен е извод, че в тежест на КЗК е да установи по безспорен начин наличие на нарушение, но ако в хода на производството се установи, че ответник не е подкрепил възражението си с достатъчно данни, комисията трябва да продължи разследването в случая, като установи всички релевантни факти, в това число и тези оборващи твърдението за извършено нарушение. В тази връзка е отбелязано, че предвид липса на пълно и всестранно разследване в производството пред КЗК пред съда са събрани доказателства, относими към доказване на възраженията на жалбоподателите, които са били ревизирани и в производството пред КЗК. Отбелязано е още, че от заключението на вещите лица по комплексната експертиза се установява, че в периода на двете едновременни повишения на цените са съществували обективни фактори, които са довели до увеличение на стойността на произвежданите фискални устройства и то процент, съответстващ на процента на увеличение на цената. Решаващият съд е изградил извод, че анализът на доказателствата, събрани пред КЗК, ведно с тези, събрани в съдебното производство, не водят до констатация, че съществува споразумение и/или съгласувана практика, които имат за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаваше на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери. Изложени са аргументи, че наличието на общи дистрибутори, които не са обвързани с клаузи за неконкуриране, обуславя съществуването на определено ниво на прозрачност по отношение на крайната цена на продуктите, определена от производителя в съответствие с ценовата му политика. Акцентирано е, че разгледан в аспекта на установената особеност на релевантния пазар, обмена на чувствителна информация не може да се възприеме като уличаващо обстоятелство за наличие на съгласувана политика. Според тричленния състав като такова обстоятелство не може да се приеме и установения ценови паралелизъм на посочените две дати за целия разследван петгодишен период, а паралелизмът в поведението може да бъде считан като предоставящ доказателство за съгласуване само в случай, че съгласуването е единственото правдоподобно обяснение за него, докато в случая са установени обективни причини за повишаване на цените за относимия период и в процентно съотношение, констатирано при разследването от КЗК. На база на гореизложеното е направен извод, че в хода на производството не е установено по надлежен начин съществуването на споразумение и/или съгласувана практика, което има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, поради което няма основание за налагане на санкция за извършени нарушения по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и като е стигнала до различен правен извод, КЗК е постановила едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съдът е присъдил на жалбоподателите и направените от тях разноски, като е приел за неоснователно възражението на процесуалните представители на КЗК за прекомерност на адвокатските хонорари и за редуциране на техния размер, като се е аргументирал с това, че делото е със значителна правна и фактическа сложност и има за предмет поведение, което се квалифицира като най-тежкото нарушение на конкурентните правила. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора Комисия за защита на конкуренцията са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията са подробни развити в отделни точки и ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. Първата основна група оплаквания на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, развити в отделни точки от раздел I от касационната жалба. В т. 1 се правят оплаквания, че в процесното решение е възприето, че е налице паралелизъм в пазарното поведение на дружествата, което действително може да доказва съгласуваност между тях, но е посочено, че това се дължи на обективни причини. Излагат се доводи, че фактите и обстоятелствата в тази насока са били обсъдени в решението на КЗК /цитират се отделни точки/, но неправилно е прието, че липсва такова обсъждане. Направеното оплакване е неоснователно. От факта, че твърдяното нарушение по съгласувана практика е едно от най-тежките нарушение на конкурентното законодателство, и в същото време е най-трудно за доказване, не следва, че КЗК при събирането на доказателства в рамките на административното производство не следва да съблюдава законовите изисквания и да не провежда обективно разследване на всички факти, относими към спора. В случая няма спор, че изброените в жалбата обстоятелства действително са обсъдени в решението на КЗК, но тричленният състав правилно е отбелязал, че по отношение на тях не е било проведено надлежно разследване, което от своя страна е наложило събиране на допълнителни доказателства в хода на съдебното производство. От друга страна, обстоятелството че въз основа на допълнително събрани доказателства първоинстанционният съд е направил различни изводи по възраженията на страните, не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Не може да бъде споделено и оплакването по т. 2 от този раздел, обосновано с това, че в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав приема, че КЗК е отхвърлила възраженията на четирите дружества. Изброените в жалбата обстоятелства са обсъдени в решението на КЗК. В случая спора не се свежда до това, че посочените обстоятелства не са обсъдени от административния орган, а относно това, че в административното производство не са събрани други доказателства в подкрепа на възраженията на разследваните дружества, в резултат на което възраженията им са отхвърлени голословно. Неоснователно е и оплакването по т. 3 от раздел I на касационната жалба насочено към това, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал изслушването на комплексна счетоводно-техническа експертиза, като по този начин е бил променен предмета на спора. По съществото си тази част от жалбата следва да бъде квалифицирана като оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, но не и като допуснато съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е посочил в решението си защо според него се налага събиране на допълнителни доказателства за изясняване на спорните въпроси по делото, в това число и назначаването на комплексна счетоводно-техническа експертиза, като доводите му в тази насока се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Внимателният прочит на обстоятелствата по делото налагат извода, че основният аргумент на касатора относно това, че е налице нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, която има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение на цените за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, е обстоятелството, че в рамките на разследвания петгодишен период - 2005 - 2010 г. е налице два пъти едновременно увеличение на цените на предлаганите фискални устройства. В този аспект оплакванията на касатора са относно това, че според него експертизата в по-голямата си част потвърждава констатациите на решението на КЗК, а в другата си част е неотносима към спора, поради което неправилно първоинстанционният съд се е позовал на нея. Оплакването е неоснователно. Всъщност по тази точка от жалбата касае съществото на спора по делото - от една страна КЗК поддържа становище, че едновременното увеличение на цените е в резултат на съгласувано поведение на четирите дружества, а последните от своя страна поддържат становище, че едновременната променя не е в резултат на субективно поведение на търговските субекти, а е обусловена от обективни обстоятелства. Тричленният състав правилно е посочил, че по отношение на възраженията на разследваните субекти в хода на административното производство не е било извършено щателно разследване, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което е довело и до постановяване на неправилно решение от КЗК. По отношение на тази част от жалбата е налице известно противоречие в поведението на касатора, който от една страна твърди, че допуснатата експертиза е недопустима и променя характера на спора, а от друга сочи, че същата в по-голямата си част експертизата потвърждава констатациите на решението. В същото време от протокола на съдебното заседание от 23.04.2013 г., когато е прието основното заключение е видно, че процесуалният представител на КЗК не е имал никакви въпроси и възражения към вещите лица, изготвили заключението. Първоинстанционният съд е изградил изводите си за липса на нарушение на чл. 15 от ЗЗК не и единствено само въз основа на заключението на вещите лица, а на база на всестранен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока се явяват неоснователни. По т. 4 от раздел I се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се това, че неправилно съдът е изградил изводите си относно характера на проведени срещи между производителите на фискални устройства, позовавайки се на показанията на свидетелката Беата Петрова. Навеждат се доводи, че съдът необосновано е дал вяра на тези показания, без да ги съобрази с останалите събрани по делото доказателства, в това число официалните писма на НАП, чийто служител е била свидетелката към 2009 г. От обстоятелството, че свидетелката не е подписала писмата на НАП, приложени по административната преписка въз основа на официално искане на КЗК, не следва, че показанията на тази свидетелка не следва да бъдат кредитирани. Същата е описала в основни линии какви са били причините, поради което са били провеждани срещу между НАП от една страна и от друга страна производителите на фискални устройства, като по този начин разследваните дружества целят доказване на твърденията си, че провежданите между тях срещи през 2009 г. не са били с цел да бъде направено съгласуване на цените на произвежданите от тях изделия, каквато теза се поддържа от КЗК. Като служител на приходната администрация свидетелката Петрова е имала служебни задължения да установява връзки с производителите на фискални устройства с цел установяване на това възможно ли е от техническа гледна точка да бъдат осъществени предлаганите промени в данъчното законодателство /установяване на връзка между търговците и НАП, позволяваща осъществяване на контрол в реално време върху извършваните продажби на стоки и услуги/. Показанията на свидетелката не влизат в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, в това число официалните писма от НАП, поради което не съществува пречка същите да бъдат кредитирани от съда, а и те, подобно на заключението на експертизата, не са единственото доказателства за обосноваване на изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение по чл. 15 от ЗЗК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора по т. 5 от раздел I от жалбата относно изводите на тричленния състав по отношение на електронното писмо от 13.03.2001 г., изпратено от "Дейзи технолоджи"- ООД до "Датекс"-ООД. Предвид на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по отношение на това доказателство тричленният състав правилно е посочил, че то не следва да бъде обсъждано от КЗК. По отношение на това доказателство не е приложен института на давността по смисъла на чл. 42 от ЗЗК, а само е посочено, че това писмо е създадено е много преди разследвания период, не са събрани доказателства в резултат на него да настъпили последици, нарушаващи правилата на конкуренцията, поради което е и неотносимо към спора. По изложените по-горе мотиви следва да бъдат квалифицирани за неоснователни и направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на разпоредбите на 36, ал. 4 от ЗЗК и чл. 29 от същия закон. Както бе посочено, след подробно възпроизвеждане на установена фактическа обстановка по спора и след извършено тълкуване на относими правни разпоредби, първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Генералният извод на решаващия съд - че в хода на производството не е установено по надлежен начин съществуването на споразумение и/или съгласувана практика, което има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на националния пазар чрез предприемане на координирани действия по едновременно и регулирано увеличение за крайни клиенти на електронни касови апарати с фискална памет и фискални принтери, поради което няма основание за налагане на санкция за извършени нарушения по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, се споделя от настоящата съдебна инстанция като логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че от една страна първоинстанционния съд приема, че за установяването и доказването на съгласувана практика между предприятия конкуренти е достатъчно наличието на практическо сътрудничество между тях, което да е от естеството да замени рисковете на конкуренцията, но този извод остава изолиран предвид диспозитива на съдебния акт, съвкупността от факти, доказващи наличието на сътрудничество между "Датекс"-ООД, "Дейзи технолоджи" -ЕООД, "Елтрейд"-ООД и "Тремол"-ООД, и извода на съда, че не е доказано наличието на обмен на чувствителна информация между дружествата. Позоваването на т. н. Насоки относно обмена на информация между конкуренти, приети с решение на КЗК № 1778 от 20.12.2011 г. /приложено като доказателство по настоящето дело на л. 18 и следващите/ е неотносимо към спора, тъй като въпросните насоки са приети след разследвания период 2005 - 2009 г., поради което няма как да бъдат относими към него. От друга страна първоинстанционният съд правилно е посочил, че обменът на чувствителна информация между четирите дружества не е пряк и непосредствен, насочен единствено и против правилата на конкуренцията, а че обмен на такава информация е бил извършван от една страна предвид предстоящи законодателни промени в областта на приложение на фискалните устройства, а от друга такъв обмен е извършван по време на реализацията на пазара на фискални устройства, като от доказателства по делото е установено, че тя се извършва чрез общи дистрибутори, които предават информация за изменение на цените от един производител на другите производители, чиито продукти продават. Казано по друг начин, изводите на тричленния състав, че при доказан обмен на чувствителна информация не е налице нарушение на чл. 15 от ЗЗК е изграден при анализ на всички относими към спора доказателства, а не едностранно и необосновано, каквито оплаквания са развити в жалбата. Настоящият касационен състав намира за неоснователни и оплакванията по т. 2 от раздел II от жалбата - че първоинстанционният съд еднозначно, формално и безкритично е възприел т. н. "други фактори" за изменението на цените, така както са представени и интерпретирани от жалбоподателите, без да съобрази как те се отразяват на конкретното поведение на четирите дружества и причинно-следствената връзка между тях. В касационната жалба са изброени т. н. "други фактори" - сходни разходи на ценообразуване, прозрачност на пазара, множество разпръснати дистрибутори, относителна стабилност в пазарния модел на търсенето, и оценката, която е дадена на тях в решението на КЗК. От обстоятелството, че тричленният състав е интерпретирал тези фактори в друга светлина и въз основа на тях е изградил различни правни изводи не следва извода, че решението се явява необосновано и в нарушение на материалния закон. При изграждането на тези си изводи първоинстанционният съд се е позовал и на нови, допълнително събрани в съдебното производството доказателства, които КЗК не е събрала в нарушение на принципа за провеждане на обективно разследване, както и при липса на обсъждане от КЗК на всички относими към спора възражения на разследваните дружества. Анализирайки внимателно доказателствата по делото тричленният състав е направил верен извод, че проведените срещи между дружествата не са извършени с цел съгласувано определяне на цените на произвежданите фискални устройства, поради което възникналия паралелизъм при определяне на цените не е в резултат на съгласувано поведение, а се дължи на други, обективни причини. Най-накрая неоснователни са и оплакванията на касатора против първоинстанционното решение в частта му за разноските. Не отговаря на действителността оплакването, че тричленният състав не е обсъдил направените възражения от КЗК за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Видно от мотивите на съдебния акт /стр. 18 от решението/ при определяне на разноските съдът е съобразил представените доказателства за извършени разходи от всеки един от жалбоподателите за разноски - държавна такса, възнаграждения за експерти, адвокатски хонорари. Правилно е посочено, че с оглед на естеството си делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не може да се приеме, че уговорените адвокатски възнаграждения са завишени и прекомерни. В допълнение следва да бъде посочено, че предвид размера на наложените имуществени санкции за допуснато нарушение на чл. 15 от ЗЗК заплатените хонорари са в рамките на минималните адвокатски възнаграждения, определени съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на четвърто отделение на Върховния административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на КЗК и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на КЗК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С допълнително определение № 1116 от 28.01.2014 г. по същото дело тричленният състав на четвърто отделение на ВАС е изменил основното решение в частта му за разноските, като е осъдил КЗК да заплати на "Елтрейд"-ООД разноски по делото в размер на 5 000 лв., като е отхвърлил искането на "Елтрейд"-ООД за разликата до претендирания размер от 12 000 лв. В отхвърлителната част като необжалвано определението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Изложени са мотиви, че в съдебно заседание на 22.10.2013 г. процесуалният представител на "Елтрейд"-ООД адв. Иванов е поискал присъждане на направените по делото разноски от дружеството и е представил списък на разноските, в който фигурира и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв., за което са представени фактура и преводен документ. Решаващият състав е приел, че освен присъдените на дружество 750 лв., заплатени за депозит за допусната по делото експертиза, на дружеството следва да бъдат присъдени и разноски във връзка с осъщественото процесуално представителство. От сумата 12 000 лв. заплатен хонорар тричленният състав е приел, че следва да бъдат присъдени само 5 000 лв. в който смисъл да се измени първоначалното решение в частта му за разноските, а за разликата до 12 000 лв. е счел претенцията за неоснователна. Систематизирани, мотивите на съда по отношение на размера се свеждат до следното: 1.оспорването е уважено частично, като оспорването от дружеството на решението на КЗК по т-1,2 и 3 е оставено без разглеждане, а производството е прекратено; 2. предвид фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на адв. Иванов за защита на интересите на клиента, следва да се счете за основателно възражението на процесуалния представител на КЗК по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Определението на тричленният състав на ВАС е правилно и законосъобразно. Първото основно оплакване на частния жалбоподател е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в нарушение на чл. 248 от ГПК съдът е изменил решението си, а не е допълнил същото. Направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалвана, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. От изложеното в частната жалба по т. 1 не става много ясно в какво точно се изразява допуснатото нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното определение. Тъй като с първоначалното решение няма произнасяне по цялото заявено искане от страната "Елтрейд"-ООД по присъждане на разноски и при подадена молба за изменение на решението в частта му за разноските, правилният диспозитив е "изменя" решението в частта му за разноските. Дори и да използван диспозитив "допълва" решението в частта му за разноските, определението пак ще е правилно, тъй крайният резултат ще е един и същ - ще бъде поправен пропускът на съда за произнасяне по искането на страната за присъждане на разноски. Направеното оплакване по т. 2 от частната жалба - че няма произнасяне по възражението на КЗК по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските също е неоснователно. Определението на тричленния състав в тази му част е неправилно, но в ущърб на ответното по частната жалба дружество "Елтрейд"-ООД, а не във вреда на КЗК, каквито доводи за развити в частната жалба. Видно от мотивната част на основното решение, при присъждане на разноските тричленният състав е приел възражението на КЗК по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, а в същото време в производството по чл. 248 от ГПК го намира за основателно, т. е. налице е противоречие в становището на състава в основното решение и в допълващото определение. Предвид характера на спора и с оглед на размера на наложената имуществена санкция на дружеството от 257 928 лв. договорения хонорар от 12 000 лв. не се явява завишен и същият е в рамките на трикратния размера, посочен в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията към момента на постановяване на решението и определението/. Наведените доводи в частната жалба, свързани с бюджета на КЗК за заплащане на разноски са без правна стойност и не следва да бъдат обсъждани. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че възражението на КЗК по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно и приемайки друго тричленният състав е постановил едно неправилно определение, но предвид липсата на жалба от страна на "Елтрейд"-ООД допуснатото нарушение не може да бъде коригирано. Оплакванията по т. 3 от частната жалба са също неоснователни. По делото са налице надлежни доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираната сума от 12 000 лв. - договор за правна помощ, фактура и банково извлечение. В съдебно заседание на 22.10.2013 г., когато е направено искането за присъждане на разноски, освен възражението за прекомерност няма направено възражение относно липса на надлежни доказателства, удостоверяващи сторените от страната разноски, поради което е недопустимо такова възражение да се прави за път с частната жалба. Освен съдебна практика, която приема, че спорът за наложена санкция за допуснато нарушение по чл. 15 от ЗЗК няма материален характер и адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като при неоценяем материален интерес, има и друга съдебна практика, която възприема обратното становище и се споделя от настоящият петчленен състав. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното определение не страда от пороците, твърдяни в частната жалба на КЗК и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на процеса и съобразно представените доказателства за извършени разноски, Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде осъден да заплати разноски /адвокатско възнаграждение/ за настоящата инстанция както следва: в полза на "Елтрейд"-ООД 10 000 лв.; в полза на "Дейзи технолоджи"- 5000 лв. и в полза на "Тремол"-ООД - 2 100 лв. Предвид изложените по-горе по частна жалба мотиви настоящият състав не уважава искането на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,