Решение № 2848 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13950/2009 г.

Решение № 2848 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13950/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Данка Илиева Гъркова от гр. Видин, срещу решение № 102/22.07.2009 г., постановено по адм. д. № 87/2009 г. на Административен съд - гр. Видин, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне на същия съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав Ответникът, кметът на община гр. Видин, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че решението е неправилно. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Видин, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Данка Илиева Гъркова срещу отказът на главния архитект на община гр. Видин, обективиран в писмо № М 02-9921/05.03.2009 г., да издаде удостоверение за търпимост по отношение на едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХI-477, кв. 49 по плана на с. Сланотрън по молбата й вх. № М 02-9921/03.02.2009 г. За да постанови решението си съдът приел, че сградата е построена в имот, собственост на други лица, че не са установени обстоятелствата по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост на постройката, както и че преди този отказ, обективиран в оспореното писмо, главният архитект е правил откази за същото искане по други молби, изхождащи от жалбоподателката и обективирани в писма № 92-00-203/05.03.2008 г. и № У0661-4003/24.04.2007 г. Решението е неправилно. Съдът е установил по делото, че главният архитект на общината се е произнасял по други две молби на жалбоподателката, с които е отказал да издаде у-ние по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за същия имот, обективирани в писма № 92-00-203/05.03.2008 г. и № У0661-4003/24.04.2007 г. и двете приложени към административната преписка, както са приложени и молбите на жалбоподателката, по които са издадени. И двете писма представляват индивидуални административни актове, тъй като е налице властническо волеизявление като отказ да се издаде искания административен акт - у-ние за търпимост на строежа, които са влезли в сила, тъй като няма данни да са оспорвани по съдебен ред и да са отменени. С оглед на това, искането с третата молба, по която е издаден процесният отказ, е било недопустимо съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Съгласно този текст, преди всичко административният орган проверява липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет, като предпоставка за разглеждане на искането, с оглед допустимостта му. В случая е била налице пречка за издаването на искания административен акт, тъй като по идентични заявления главният архитект се е произнесъл с влезли в сила откази, поради което е следвало да остави без разглеждане третото искане по молбата й от 03.02.2009 г. Издаденият акт, след наличие на влязъл в сила такъв, се явява нищожен. Съдът е следвало да обяви оспорения по настоящето дело акт за нищожен, поради наличие на влезли в сила откази, а не да разглежда жалбата по съществото й. Въпросът за нищожност на оспорения акт съдът следи служебно с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК. Като не е сторил това съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на закона и допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени и следва да се постанови решение по съществото на спора, като се обяви оспорения акт за нищожен. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК