Решение № 11361 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2015 г.

Решение № 11361 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. С. П., подадена чрез адв. Г. М. от АК-П., против Решение № 556/27.02.2014 г. постановено по адм. дело № 2708/2013 г. на Административен съд - П. (АС П.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда и се твърди, че същият не е отчел липсата на компетентност на кмета на Район "Централен", община П. да издаде процесната заповед за изземване на общински имот. Поради това се считат за неправилни изводите на съда, че заповедта не е нищожна. Моли да се отмени решението и обжалваната заповед да се обяви за нищожна. Претендира и заплащане на разноски по делото. Ответникът по жалбата- Кмета на район "Централен" на О. П., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост. Посочва, че правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 Закона за общинската собственост (ЗОС) - имота да е общинска собственост и да се държи без правно основание и законосъобразно е потвърдил административния акт в съответствие с материалния закон. Счита за неоснователен доводът на касатора, че актът е нищожен, като по делото са налице доказателства (л. 15-16) за надлежното оправомощаване на Зам. кмета на Район "Централен". Намира, че решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 556/27.02.2014 г. постановено по адм. дело № 2708/2013 г. Административен съд- П. е отхвърлил жалбата на С. С. П. от гр. П. против Заповед № РД 13-637/9.08.2013 г. на вр. из. дл. Кмет на район "Централен", при О. П., с която на основание чл. 65, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗОС е наредено изземването на общински имоти. Със същото решение се осъжда С. С. П. да заплати на О. П. разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 150 лева. Съдът е приел, че процесните два недвижими имота са били отчуждени през 1985 г. и съгласно действащият регулационен план попадат в бъдеща пътна комуникация. Посочено е, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за осъществяваното от него владение и държане на имотите. Решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган- зам. кмета на район "Централен", който е оправомощен от кмета на район "Централен" да издава заповеди по чл. 65 ЗОС. Счита, че не е налице и каквото и да било формално процесуално нарушение при издаване на обжалваната заповед. Посочва се, че заповедта е издадена след съставянето на констативен акт за обстоятелствата по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Н., че не се установява противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Предвид изложените мотиви, АС П. счита, че обжалваният акт е законосъобразен, а подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Мотивите, са формирани на база възприетите факти и отговарят на развитите оплаквания от жалбоподателя. Правилни са изводите на съда, че не се установява твърдяната нищожност на обжалваната заповед за изземване на имотите. Съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. В чл. 80 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. П. отново изрично е уредено правото на кмета на района да издава заповед за изземване на общински имот, който се владее или държи без основание. С оглед на това правото на кмета на район "Централен" при община П. да издава такава заповед произтича от закона и дори и без издаването на заповед на кмета на община П., възлагаща му такива права, е налице компетентност по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Възражението на касационния жалбоподател, че след смяната на кмета на община П.- С. А. с И. Т., заповедта на първия не произвежда правно действие, е неоснователно. Заповедта за възлагане на правомощия е издадена от името на кмета на общината като орган на изпълнителната власт в общината и до нейната отмяна от следващия кмет, тя е валидна и произвежда действие. Правният ефект от тази заповед не следва да се свързва с конкретната личност на кмета, който я издава, а с правата, на които той е носител, при упражняване на тази длъжност. Кметът на район "Централен" при община П. има законовото правомощие по чл. 39, ал. 2 ЗМСМА да определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му. В този смисъл е представената Заповед № РД-13-623/1.08.2013 г. на кмета на район "Централен", община П., с която при условията на заместване са възложени права на Заместник кмета инж. Б. С. (л. 15), което включва и правомощието да издава заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице, това фактическо действие да е без правно основание. Съдът е изяснил спора по същество и от доказателствата по делото се установява основанието, въз основа на което имотите са публична общинска собственост. Безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху процесните два имота с идентификатори № 56784.524.192 и № 56784.524.193, находящи се в гр. П.. Ограждането и упражняването на владение върху имотите, повече от 13 години, не поражда за тях вещни права, както се твърди в жалбата на лицето до АС П.. Твърдяните от касационния жалбоподател права по чл. 79 Закона за собствеността, придобити въз основа на давностно владение, не могат да бъдат установявани в настоящото производство. Съобразно изричната законова забрана на чл. 86 от Закона за собствеността, имотите и вещите- публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. При безспорно установеното право на собственост на общината за имотите, които се държат, без правно основание от лицето, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение