Решение № 3894 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2020 г.

Решение № 3894 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. от гр. Кърджали чрез процесуалния си представител адв. С. М. срещу решение № 212/19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 165/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16000917006988-091-001/11.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 720/17.12.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 306, 92 лв. и лихва – 193, 13 лв.; за 2014 г. в размер на 932, 73 лв. и лихви – 397, 37 лв.; за 2015 г. в размер на 1 490, 42 лв. и лихви – 483, 21 лв.; за 2016 г. в размер на 6 895, 40 лв. и лихви – 1 536, 26 лв.; 2. Вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 403, 20 лв. и лихви – 285, 19 лв.; за 2013 г. в размер на 403, 20 лв. и лихви – 242, 29 лв.; за 2014 г. в размер на 689, 12 лв. и лихви – 323, 11 лв.; за 2015 г. в размер на 1 124, 31 лв. и лихви – 394, 12 лв. и за 2016 г. в размер на 2 496 лв. и лихви – 585, 57 лв.; 3. Вноски за ДПО-УПФ за 2012 г. в размер на 252 лв. и лихви – 189, 26 лв.; за 2013 г. в размер на 252 лв. и лихви – 151, 42 лв.; за 2014 г. 430, 70 лв. и лихви – 201, 93 лв.; за 2015 г. в размер на 702, 70 лв. и лихви – 246, 34 лв. и за 2016 г. в размер на 1 560 лв. и лихви – 365, 99 лв. и в изменената част на акта с цитираното по-горе решение на решаващия орган за установените за внасяне задължения за ДОО за 2012 г. в размер на 645, 12 лв. и лихви – 483, 96 лв.; за 2013 г. в размер на 645, 12 лв. и лихви – 387, 51 лв.; за 2014 г. в размер на 1 102, 60 лв. и лихви – 516, 85 лв.; за 2015 г. в размер на 1 798, 90 лв. и лихви – 660, 64 лв. и за 2016 г. в размер на 3 993, 60 лв. и лихви – 1 024, 28 лв. или общо главница 8 185, 34 лв. и лихви – 3 073, 24 лв. вместо установения с ревизионния акт общ размер от вноски за ДОО – 10 298, 43 лв. и лихви – 3 711, 86 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно приетото от съда въз основа на констатациите в ревизионния акт, че получените от ревизираното лице доходи са от извършени транспортни услуги, в касационната жалба се твърди, че няма данни за получени такива през 2011 г. и 2012 г., а през 2013 г. този доход е в размер на 156, 47 лв., през 2014 г. - същата сума, за 2015 г. – 234, 70 лв., а за 2016 г. няма такива доходи. Неправилно според касатора съдът не е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. М.., който моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Я., я оспорва и моли да се потвърди като правилно обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са приели, че за ревизирания период 2011 г. – 2106 г. жалбоподателят е реализирал доходи от стопанска дейност, които като неосчетоводени и недекларирани, са определени като укрити. От събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че ревизираното лице е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин съгласно чл. 1, ал. 3 ТЗ, поради което несъмнен физическото лице Е. С. има търговско качество независимо, че не е регистрирано като едноличен търговец за ревизирания период. В този смисъл съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че извършените множество превозни сделки са такива по чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ, както и че обемът на извършваната дейност обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и приложимостта на чл. 1, ал. 3 ТЗ. Относно разходите за извършените превози на пътници, съдът е приел, че правилно са определени въз основа на данни за средна норма на печалби на фирми със същия предмет на дейност – превоз на пътници. Данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ от превозваческата дейност на жалбоподателя, са определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и разходите по години, както следва: за 2011 г. – 11 867, 14 лв.; за 2012 г. – 3 522, 86 лв.; за 2013 г. – 1 449, 38 лв.; за 2014 г. – 8 617, 04 лв.; за 2015 г. – 14 053, 91 лв. и за 2016 г. – 55 110, 96 лв., като годишните данъчни основи за доходите от дейността като едноличен търговец са определени като от установения облагаем доход, са приспаднати определените с акта задължителни осигурителни вноски и са обложени със законоустановената ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съдът е посочил в обжалваното решение, че в хода на ревизията са събрани данни от трети лица – ОДМВР – Кърджали- справка, която съдържа данни за марка МПС, брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата и час на напускане и влизане в страната, а също и, че превозът е извършван с МПС на ревизираното лице и за осъществените множество пътувания до Германия. Съдът се е позовал и на писмени обяснения, дадени пред ревизията на пътуващи лица, като за тях съдът е приел, че са еднозначни – за вида на транспорта, превозвача, транспортните средства, маршрута и заплащането, което налага извод за достоверност на показанията. За законосъобразни съдът е възприел изводите на ревизиращите органи, че полученият доход следва да се определи с източник по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и с оглед непредставената от него счетоводна отчетност, е прието в решението на съда, че правилно облагането е по особения ред на ревизията при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и 5 ДОПК. За задълженията за ЗОВ първоинстанционният съд е приел, че след като в хода на ревизията са установени данни за прилагане на особения ред по чл. 122, ал. 1 ДОПК и е констатирано, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по чл. 1, ал. 3 ТЗ чрез превоз на пътници с МПС за периода 01.10.2011 г. – 31.12.2011 г.; 01.03.2012 г. – 30.12.2012 г.; за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и приложението на чл. 124а ДОПК според съда налага извод, че при облагане по аналог следва да се приеме до установяване на противното, че този облагаем доход е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат съответните задължителни осигурителни вноски по КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, както и като роден след 31.12.1959 г. на основание чл. 127, ал. 1 КСО дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален фонд, а също и здравни вноски по ЗЗО. Съдът в тази част е посочил, че с решението си решаващият орган е изменил ревизионния акт в частта, касаеща установени задължения за ДОО, като е взел предвид, че жалбоподателят е подал декларация, че ще се осигурява само за фонд "Пенсии", а не и за "Общо заболяване и майчинство", както е приел ревизиращият екип. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по безспорен начин по делото, че задълженото лице Е. С. не е регистриран като едноличен търговец по реда на чл. 56 и сл. от ТЗ, но е осъществявал такава дейност, която правилно и приходните органи и съдът са приели, че това е превозваческа дейност на пътници в страната и чужбина. Правилно е споделена от съда и констатацията в ревизионния акт, че характера на извършваните от лицето сделки са превозни сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ, според който търговец е всяко юридическо или физическо лице, което по занятие извършва превозни сделки. За да се приеме, че ревизираното лице е търговец, без да има регистрация по ТЗ като такъв следва да се установи по категоричен начин, че то извършва стопанска дейност с цел на придобиване на доходи/печалба, без задължително да е регистриран като търговец. Правилно първостепенният съд се е позовал на установените в хода на ревизията пътувания с МПС, собственост на ревизираното лице до Германия и обратно: за 2011 г. – 22 пътувания и превозени 137 пътници; за 2012 г. – 6 пътувания и превозени 39 пътници; з 2013 г. – 2 пътувания и превозени 14 пътници; за 2014 г. – 17 пътувания и превозени 91 пътници; за 2015 г. – 35 пътувания и превозен и180 пътници и за 2016 г. - 75 пътувания и превозени 499 пътници. Установено е, че в хода на ревизията са поискани писмени обяснения на част от пътуващите, които са посочили вида и марката на МПС, с което са пътували, както и маршрута и заплащането цената на пътуването и правилно и ревизиращия екип и съдът са счел, че е установено по несъмнен начин, че за дълъг период от време задълженото лице е извършвало превоз на пътници, което се приема за системно и води до извод, че е осъществявал стопанска дейност. Тази дейност е донесла доходи на лицето, което то не е декларирало, а това е било и основанието приходните органи да проведат ревизията по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. Освен от писмените обяснения на част от превозените пътници, обосновано съдът е приел, че и от събраните данни – справка от ОДМВР – Кърджали, от която също са установени процесните пътувания с данни за превозното средство, пътниците, а също и данни за напускане, респ. влизане в страната относно осъществените пътувания за Германия. От така установената фактическа обстановка решаващият съд правилно и обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства е направил и своите правни изводи, подкрепящи установеното в хода на ревизията, че задълженото лице е осъществявял дейност по извършване на превозни сделки, което е търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ. Относно формирането на данъчната основа съдът е изложил законосъобразни мотиви, че предвид установеното от ревизиращите органи данъчните основи са формирани като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи от ревизирания субект и разходите по години. За последните приходните органи са използвали данни от фирми, осъществяващи превозни сделки и с оглед средната норма на печалба от тях. С оглед изложеното обоснован с доказателствата по делото и установеното от ревизиращия екип, че данъчната основа се формира по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ предвид установените укрити доходи от осъществяваната от касатора превозна дейност като физическо лице, без регистрация по ТЗ, поради което правилно облагането е извършено по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. От данъчната основа са приспаднати определените с ревизионния акт осигурителни вноски, както и е приложена данъчната ставка от 15%. Основното оплакване в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, е неоснователно. Експертизата е изградена не въз основа на установеното по делото, а според твърденията на жалбоподателя и само съгласно писмените обяснения на трите физически лица, снети в хода на ревизията. Последните всъщност установяват системността на извършваната търговска дейност от физическото лице заедно със събраните данни от ОДМВР – Кърджали, поради което правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице. Следва да се има предвид, че при ревизия по особения ред в тежест на задълженото лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 1 ДОПК. Предвид, че с ревизионния акт са установени задължения за данък по ЗДДФЛ в тежест на ревизиращите органи е било да установят обстоятелствата, въз основа на които изграждат установения резултат за данък и това предвид изложените по-горе мотиви, е установено. Относно задълженията за задължителни осигурителни вноски. Предвид установеното, че са налице укрити доходи от извършвана дейност по чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ чрез осъществявани превози на пътници, то правилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице трудова дейност или приравнена на нея съгласно КСО, поради което се формира и осигурителен доход за облагане с ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за ревизираните години. Обосновани с доказателствата по делото и приложимия материален закон са изводите на съдебния състав, че законосъобразно с ревизионния акт са определени задължителните осигурителни вноски предвид, че жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице и на основание чл. 5, ал. 2 КСО и на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО дължи осигурителни вноски на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" КСО за ДЗПО-УПФ, а по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО за ЗО. В тази връзка следва да се отбележи, че с решението при административното обжалване на ревизионния акт решаващият орган е изменил ревизионния акт предвид установеното, че задълженото лице не е декларирал осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство" за ревизираните години с уточнение за авансови вноски от 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. и окончателни вноски за 2015 г. и 2016 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Я., на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1573, 77 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение