Решение № 193 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 190/2009 г.

Решение № 193 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 190/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е за възобновяване по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения П. Л. Д. за отмяна на решение от 28.11.2008 г. по внохд № 1102/2008 г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново о.разглеждане от друг състав на съда. Според искането е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви в решението на въззивната инстанция, което е грубо нарушение на чл. 339 НПК. Доводите са това са, че в него е посочено, че се обжалва присъда на друго различно от П. Д. лице, осъдено за друго престъпление, от друг съдебен състав, по друго дело, различно от обжалваното от него. Съдът е постановил решение, че потвърждава присъда, за деяние, което не е извършил. Искането е за възобновяване на делото и отмяна на постановеното по него решение. Това се поддържа и от договорния защитник в съдебно заседание. Становището на прокурора е за основателност на искането. Решението е изцяло сгрешено, което представлява липса на мотиви. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 27.02.2008 г. по нохд № 1397/2007 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия П в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. За същото престъпление е признат за невинен и оправдан негов съучастник, като съизвършител. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 420, ал. 2 НПК. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: В мотивите на решението е посочена за разглеждане пред въззивната инстанция присъда на Софийски районен съд от 20.06.2007 г. по нохд № 775/2004 г., с която е осъден подсъдим Е. Ц. Н. по чл. 209, ал. 1 НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С диспозитива е потвърдена изцяло присъда от 27.02.2008 г. по нохд 1397/2007 г. на Софийски районен съд. Очевидно, както е посочено и в искането поставената за обсъждане присъда е за друго осъдено лице, различно от подалото въззивната жалба, осъдено е за друго престъпление, от друг съдебен състав и по друго дело. Допуснато е грубо нарушение на чл. 339 НПК относно съдържанието на решението на въззивното инстанция. В него е длъжна да посочи основното съдържание на присъдата, която се обжалва, на жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. В случая липсва идентичност между направените в жалбата искания за разглеждане на обжалваната присъда и мотивите на постановеното въззивно решение, относно предмета на въззивен контрол. Посочена е присъда с различни основни реквизити, сочещи на осъществено друго престъпно деяние и произтичащите от него санкционни последици. Констатираните противоречия във въззивното решение сочат на неясно обективирана вола на съда, която следва да бъде идентифицирана като липса на мотиви. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК и основание за отмяна на решението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,