Решение № 7245 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2013 г.

Решение № 7245 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 7241 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 4870/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът му № 02-2600/3053 от 17.04.2012 г. за изплащане на "Пи Ейч Вайнс" ЕООД на обезщетение за загуба на доход и преписката е върната за произнасяне по същество при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответното дружество чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че министърът на земеделието и храните е материално компетентен да определя размера на обезщетенията, но не и условията, на които трябва да отговарят кандидатите. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Пи Ейч Вайнс" ЕООД със седалище в град София против отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо № 02-2600/3053 от 17.04.2012 г. за изплащане на дружеството на обезщетение за загуба на доход във връзка с участието му по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя". Възраженията са били за противоречие на административния акт с материалния закон и приложимите в конкретния случай регламенти на Съвета на Европа. От приложените от административния орган шест броя входящи и изходящи писма, съдът е установил на първо място безспорното обстоятелство, че дружеството е участвало по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" с проект УИН 2901010018 за дейност "Презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята" и има сключен договор с ДФЗ от 19.06.2009 г. На 11.01.2011 г., управителят на бенефициента е подал искане за изплащане на обезщетение на основание чл. 3а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". Приложил е и опис на имотите. На 16.02.2011 г. документите са му върнати с пояснение, че приемът на такива искания трябва да се извърши във формата и сроковете за подаване, обявени на сайта на фонда. Повторно заявление е подадено от дружеството на 5.04.2012 г. Към него освен описа на имотите, са приложени и копия от заверени от Изпълнителна агенция по лозата и виното декларации за реколти за 2007, 2008 и 2009 г. По повод на заявлението е постановен и оспореният отказ. Съображението на административния орган е, че заявлението за участие по конкретната мярка и сключеният договор са преди датата 1.10.2010 г. и попадат извън обхвата на обезщетяване, определен в заповед № РД 09-550 от 1.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Към делото е приложена същата заповед, издадена на основание чл. 3а, ал. 3 от наредбата. В т. IV от нея е определено, че обезщетение за загуба на доход се изплаща на производители, подали заявление за подпомагане след 1.10.2010 г. и сключили договор с разплащателната агенция. Изплащането на обезщетението се извършва след изкореняването. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният отказ противоречи на материалния закон и по-точно на нормите и правилата, въведени в чл. 3а от наредбата, както и на пряко приложимите регламенти - Регламент /ЕО/ 479/2008 г. - чл. 11, § 4 и Регламент /ЕО/ 491/2009 г. - чл. 103р. При наличието на пряко приложима европейска регламентация, при това и инкорпорирана в националното законодателство, незаконосъобразно административният орган е приложил заповед на МЗХ. Още повече, че в нейната точка IV, която е послужила, като правно основание за отказа, издателят е излязъл извън рамките на нормативно предоставената му с чл. 3а, ал. 3 от наредбата компетентност, като е определил условия, при които се дължи обезщетението, а не само неговия размер. По тези две групи съображения, съдът е извел правен извод за материална незаконосъобразност на оспорения отказ и го е отменил. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагане на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди допуснато нарушение на материалния закон, като страната се позовава на Регламент /ЕО/ 555/2008 г. От неговите норми прави извод, че държавите-членки разполагат със значителни възможности да вземат решение относно конкретния обсег на изплащаните суми за подпомагане. Съждението е принципно правилно, но няма нищо общо с конкретния спор и по никакъв начин не води до изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Страната неоснователно се позовава на глава първа от регламента, доколкото тя касае задължения на държавите членки по първоначално представяне на програмите за подпомагане и уведомяването на Европейската комисия за приемането или промените в националното законодателство. Конкретните правоотношения във връзка с преструктурирането и конверсията на лозя, са предмет на уредба в раздел втори от регламента. Разпоредбата на чл. 7 от него определя процедурата и прилагането, а разпоредбата на чл. 8 - размерите на подпомагането. В нея е дадена възможност на държавите-членки да определят правила за точния обхват и размери на предоставяната помощ, но изрично е фиксирано задължението - те да обезпечават спазването на чл. 11 от Регламент № 479/2008 г. А именно в § 5, б. "б" от чл. 11 е определено, че обезщетението на производителите за загуба на доход може да покрие до 100 % от съответните загуби и да е под формата на парично обезщетение. Европейското правило е инкорпорирано и в националното ни законодателство в разпоредбата на чл. 3а, ал. 1, т. 2 от наредбата, приета на основание чл. 56 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Направените в същия смисъл правни изводи от административния съд напълно кореспондират с европейската и националната правна уредба на конкретните правоотношения във връзка с определянето на обезщетение за загуба на доход. Поради това не е налице твърдяното касационно основание за нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на съда и относно правната стойност на заповедта на министъра на земеделието и храните в частта й, в която напълно немотивирано се ограничава обезщетяването само за подадени заявления и сключени договори по мярката до 1.10.2010 г. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението на съда следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, следва да й се присъди сумата 230 лева - възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция. Не подлежи на присъждане заплатената държавна такса от 50 лева за образуване на делото пред административния съд, тъй като тя не е навременно поискана в първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,