Решение № 7821 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2008 г.

Решение № 7821 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от началника на Районно управление "Транспортна полиция" - Горна Оряховица, против решение № 375/21.10.2008 г., постановено по адм. дело № 352/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, VI състав, с което е отменена негова заповед рег. № З-243/07.05.2008 г., за наложено на Петър Любенов Русев дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР . Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, а в отношение на евентуалност - да бъде намален размера на присъдените по последното разноски. Ответникът по касационната жалба - Петър Любенов Русев, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 375/21.10.2008 г., постановено по адм. дело № 352/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, VI състав е отменена заповед рег. № З-243/07.05.2008 г. на началника на Районно управление "Транспортна полиция" - Горна Оряховица, с която на Петър Любенов Русев - началник група "Криминална полиция", сектор "Противодействие на престъпността" в РУ "Транспортна полиция" - Горна Оряховица е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР . За да постанови посочения резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна - постановена без да са налице материалноправните предпоставки за това. Констатирано е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява на 08.04.2008 г. Петър Русев да е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в изказване, осъществено в нарушение на професионалната дисциплина, в противоречие с изискването по чл. 49 от Етичния кодекс на служителите от МВР с полицейски правомощия, държавният служител да не прави изказвания и да не отправя призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина. Предвид съдържанието му, изявлението на служителя от посочената дата, действително не представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), във връзка с посочения в заповедта, текст от Етичния кодекс, одобрен със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Поради това, правилни са направените от съда изводи, че в случая не се установява осъществяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание" при условията на чл. 224, ал. 2 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР и заповедта, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, следва да бъде отменена. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилното определяне на присъдените в първоинстанционното производство разноски. Видно от приложените доказателства, по делото образувано пред Административен съд - Велико Търново от жалбоподателя са направени разноски за държавна такса, възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв., установен по приложения договор за правна защита и депозит за призоваване на свидетели. С оглед естеството на правния спор, извършените процесуални действия и минималния размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение, не би могло да се приеме, че е налице основание за намаляване поради прекомерността им на присъдените разноски за адвокат, а оттам и за изменение на решението в частта му за разноските, правилно определени от административния съд. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че при проверката на обжалваното решение не се установяват релевираните касационни основания и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,