Решение № 315 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 180/2008 г.

Решение № 315 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 180/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК /2007 г./. С решение № 670 от 15.01.2004 г. по гр.д. № 1876/2001 г. на Бургаски районен съд е уважен иск, предявен от Д. П., С. А., Н. Я. и И. Г. срещу П. и Г. К. за предаване владението на собствения на ищците недвижим имот, представляващ част от УПИ *, кв.15 по плана на гр. Б., кв. "Крайморие". Решението е оставено в сила от въззивния и касационния съд. Ответниците са подали молба за отмяна на горните решения, на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, като поддържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото и следва да се съобразят от съда. Ответниците оспорват молбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Спорът по делото е за ревандикация на имота, който е възстановен от поземлената комисия в полза на ищците, но се заема от ответниците, които се позовават на отстъпено право на строеж и застрояване в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Едно от възраженията на ответниците срещу предявения иск е било, че липсва идентичност между имота на наследодателя на ищците и този, възстановен от поземлената комисия като парцел **** 267 в кв.15 по плана на кв. "Крайморие". За да отхвърли възражението съдът се е позовал на заключението на единична и тройна технически експертизи, които са посочили, че дават мнението си въз основа на план за оземляване на бежанците от 1927 г., с копие от който разполагали и се използвало в практиката и по други дела. С оглед на тези доказателства съдът приел, че е налице идентичност на имотите. Тъй като има и влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск на ответниците за признаване за установено, че имат законно отстъпено право на строеж и е че е започнал строежа на законно разрешена сграда в парцела, съдът приел, че ответниците владеят имота без правно основание и уважил предявения срещу тях ревандикационен иск. С молбата за отмяна се твърди, че по отношение въпроса за идентичността на имотите ответниците са се снабдили с нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства по делото, които не са били известни на съда и страните, но са от значение за решаването на спора и са основание за възобновяване на делото и решаването му при съобразяване на тези доказателства. Представят копие от плана за оземляване на с. К. сега кв. "Крайморие"/, с което са се снабдили от Централен държавен архив, изготвено на 24.08.2.1927 г. Според молителите този план сочи, че наследодателят на ищците е имал като оземлен и друг имот, от южната част на шосето Бургас - Созопол и това е именно възстановеният от поземлената комисия имот, тъй като в него е посочено, че се намира в местността "До шосето", докато процесният имот има за границата морето. Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. От заключението на двете технически експертизи и обясненията на вещите лица, дадени от тях относно ползвания картен материал е видно, че въпреки че не е бил приложен към делото, те са използвали копие от същия план за оземляване на бежанците от 1927 г., който се представя сега от молителите, поради което същото не представлява ново писмено доказателство. Действително по делото не е обсъждан въпроса, че г. Я. е имал по плана и друг имот от южната част на шосето, но това обстоятелство е без значение за изхода на делото, след като и възстановеният имот е част от имот на същия собственик, което не е било спорно по делото. Доводът че възстановеният имот се описва в местността "До шосето", а всъщност до шосето се намира другия имот, е без значение за делото, тъй като при възстановяването имотът се намира в границите на регулационния план и се индивидуализира по данните от този план, а не с наименованието на местността. По изложените съображения следва да се приеме, че представеното ново писмено доказателство не е от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна на това основание следва да се остави без уважение. Водим от горното съдът