Решение № 5544 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2010 г.

Решение № 5544 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мадара интертур"АД моли да бъде отменено решение № 58/17.08.2010 г. по адм. д. № 128/2010 г. на Административен съд-Шумен в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на вземане за такса битови отпадъци № 26-00-7206/19.12.2009 г. на кмета на Община Шумен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Актът бил нищожен поради липса на компетентност да бъде издаден от кмета за такса битови отпадъци за 2003 г. и 2004 г. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде обявен за нищожен или да бъде уважена жалбата против него изцяло. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Шумен, редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на вземане за такса битови отпадъци № 26-00-7206/19.12.2009 г. на кмета на Община Шумен частично - в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2003 г. - 2005 г. с лихви над посочени в решението размери и е отхвърлил жалбата в останалата част. В мотивите си обосновано съдът е отхвърлил възражението за нищожност на акта на основание § 21, ал. 1 ЗИДЗМДТ от ДВ бр. 6/2004 г., който е в сила само за 2004 г. По чл. 9б ал. 2 ЗМДТ кметът на общината е компетентен да издаде акта за установяване на дължимата такса битови отпадъци. Законосъобразно съдът е приел, че административният акт, за да е издаден от компетентен орган, трябва да е съобразен с действащите по време на издаването му правни норми. След отмяната на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ от 1.01.2005 г. единствено компетентен да издава актове за установяване на такса битови отпадъци на основание чл. 9б ал. 2 ЗМДТ е кметът на общината. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за валидност на оспорения акт и дължимост на такса смет в определените от съда размери за отделните имоти на жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта. Обосновано съдът е приел, че с подаването на декларацията по чл. 17 ЗМДТ е започнало производството по издаване на акт за такса смет и не е необходимо нарочно уведомяване на собствениците на недвижими имоти, че ще бъде определяна такса смет за всяка година. Законосъобразно съдът е отхвърлил доводът, че с нарушението на чл. 26 АПК жалбоподателят е лишен от възможност да направи отвод на кмета. Изявление в този смисъл не е направено пред общинската администрация, нито в съдебното производство и доводът е неоснователен. Съдът е анализирал подробно фактите за всеки от имотите, решенията на Общинския съвет Шумен, представените доказателства за осъществяване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, приложимите норми от ЗМДТ и обосновано е приел, че услугата е осъществявана от общината. Законосъобразен е изводът на съда, че възражението за редовността на предоставяне на услугата е неоснователно, след като в чл. 71, т. 1 ЗМДТ освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване е предвидено само, когато услугата не е предоставяна. Освобождаването от такса по цитирания текст не е свързано с обема и качеството на предоставяната услуга през цялата година. Неоснователно е възражението на касатора, че протоколите за осъществяване на услугата от концесионера "БКС" ООД не установяват осъществяване на услугата, поради липса на пътни листи и товарителници за автомобилите, с които е осъществяване и правилно е отхвърлено от съда. По делото са събрани писмо и протокол № 1/12.12.2009 г. за унищожаване на счетоводни документи за периода 2000 г. - 2005 г., включващи пътни листи, складови документи, поради изтекъл срок за съхранение. Вещото лице е дало заключение, че за дейността на концесионера по сметосъбиране и сметоизвозване ежемесечно са съставяни протоколи, подписани от страните по концесионния договор, в които е отразено, че извършената дейност отговаря на графиците и на договора. Правилно съдът е отхвърлил възражението за неспазване на графиците за сметосъбиране и сметозвозване предвид чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на възражението за погасяване на вземането за такса битови отпадъци по давност. Правилно съдът е отхвърлил твърденията на касатора за наличие на акт на данъчната администрация за определяне на такса битови отпадъци и наличие на друг изпълнителен титул за същото вземане за 2003 г. и 2004 г. като недоказани. Първият акт за установяване на такса битови отпадъци за 2003 г. - 2005 г., подписан за кмета на общината от неизвестно лице със запетайка е обявен за нищожен с решение № 12928/03.11.2009 г. по адм. д. № 6399/2009 г. на ВАС, тъй като чл. 9б ал. 2 ЗМДТ не позволява делегиране на правомощия и липсват твърдения и доказателства за заместване на кмета на общината. При разглеждане и решаване на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения. В касационната жалба се повтарят възраженията, направени пред административния съд, на които последният е отговорил законосъобразно и не следва отговорите да се повтарят отново. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,