Решение № 3189 от 27.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Караколева от гр. Сливен, действаща чрез пълномощника адв. Раднев, срещу решение 109 от 31.05.2022 г., постановено по административно дело 417/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Караколева срещу експертно решение (ЕР) 1904 от 25.10.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР 0414 от 30.08.2021 г. на ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия) Общи заболявания към МБАЛ Д-р И. Селимински АД гр. Сливен, с което е обявен за невалиден, като е анулиран болничен лист (БЛ) Е20200845818, издаден въз основа на решение 139 от 05.03.2021 г. на Обща ЛКК (лекарска консултативна комисия) при ДКЦ 1 Сливен ЕООД, за временна неработоспособност за периода от 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г. при домашен режим на лечение; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска съдебният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени потвърдения с него административен акт като незаконосъобразен. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски по делото пред двете инстанции, както и да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответниците - Националната експертна лекарска комисия, "ДКЦ-1-Сливен" ЕООД, ТЕЛК "Общи заболявания" към МБАЛ "Д-р И. Селимински" АД гр. Сливен, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен, Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Сливен, Агенция за хора с увреждания и Държавно предприятие "Фонд затворно дело" при затвора гр. Сливен, редовно призовани, не се представляват и не изразяват становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Установено е по делото, че на Б. Караколева от Обща ЛКК ДКЦ 1 Сливен ЕООД е издаден болничен лист Е20200845818/05.03.2021 г. за временна неработоспособност за домашно лечение за периода от 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г. В болничния лист като заболяване е посочено [диагноза] Болничният лист е оспорен от директора на ТП на НОИ - София град пред ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. Селимински" АД гр. Сливен. С експертно решение 0414/30.08.2021 г. от заседание 111 на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. Селимински" АД гр. Сливен болничният лист е анулиран - приет за невалиден, понеже след преглед на медицинската документация, МЕД и ЕР е изведена констатация че болничният лист е неправилен, тъй като няма мотивация, обективизация и аргументация за издаването му . В констатациите е отразено, че се касае за лице с [заличен текст], което в предходен период е било на стационарно лечение в СБАЛ по Кардиология гр. Ямбол. Решението на ТЕЛК е атакувано от Караколева пред НЕЛК, чийто специализиран състав с оспореното пред първоинстанционния съд решение 1904 от 25.10.2021 г. е потвърдил ЕР на ТЕЛК за отмяна на болничния лист, като е посочил, че приетата с последния временна неработоспособност не е обоснована по същество. Изложил е, че освидетелстваното лице е с [заличен текст], установено ангиографски през м.11.2020 г. След осъществена на 03.11.2020 г. [интервенция] в МЕД няма документирани следоперативни усложнения и/или преживян остър съдов инцидент [заличен текст], както към датата на издаването на болничния лист, така и в предходния четиримесечен период. Към датата на издаването на болничния лист няма верифицирано остро състояние, обуславящо временна неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ няма документирани клинични, инструментални и лабораторни данни, обективиращи състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи. В хода на първоинстанционното съдебно производство е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и е прието заключение, изготвено от вещо лице - лекар със специалност Съдова хирургия , което съдът е кредитирал изцяло като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните по предвидения процесуален ред. След запознаване с медицинската документация вещото лице е констатирало, че Караколева е постъпила за лечение в СБАЛ по Кардиология гр. Ямбол на 03.11.2020 г., след като е консултирана със съдов хирург и е [заличен текст]. От катетеризационен протокол 1629/2020 г. е установена [диагноза] и е извършена [интервенция]. Интервенцията е завършила с оптимален ангиографски резултат. След изписването е издаден БЛ 20202191688 за 33 дни, от които 3 дни болнично лечение. След изтичането на този болничен лист домашно-амбулаторното лечение е удължавано до февруари 2021 г. След консултация с д-р Рунков на 03.02.2021 г. в Лична амбулаторна карта (ЛАК) с мнение за удължаване на временната неработоспособност за 30 дни е издаден амбулаторен лист (АЛ) 205 от 03.02.2021 г. В листа било отбелязано ДСГ (доплер соно графия) изследване на [заличен текст], с разлика под 20mm/Hg, която не се приема за патологична. В АЛ не са посочени мотиви по отношение на временна неработоспособност - същата е отразена като мнение за удължаване в ЛАК на пациентката. На 04.03.2021 г. в ЛАК на пациентката е отбелязана консултация с д-р Рунков, с мнение за удължаване на временна нетрудоспособност с още 30 дни, в резултат на което е издаден БЛ Е2020084518. На 05.03.2021 г. има издаден АЛ 139 от д-р Кондакова, като лекар в ЛКК комисия. В частта анамнеза е описан накратко поводът за представяне на комисия и последен контролен преглед от съдов хирург на 04.03.2021 г. в ЛАК. В обективно състояние не е описана патологична находка. На 14.04.2021 г. е издаден АЛ 280 от д-р Кондакова като част от ЛКК, като в частта анамнеза е записано: Представя се на ЛКК за прод. на вр. неработоспособност, след контр. преглед от д-р Рунков на 01.04.2021 г." - издаден БЛ Е20200846134 (процесния). В материалите по делото не фигурира лист от преглед при д-р Рунков от 01.04.2021 г., но в ЛАК на стр. 26 има консултация със същия - с мнение за удължаване на временна нетрудоспособност за 27 дни. Следващият контролен преглед при д-р Рунков е от 02.06.2021 г., а на 25.07.2021 г. Караколева отново е приета за лечение в СБАЛ по кардиология гр. Ямбол с оплаквания от болка и тръпнене в лява ръка, придружени с чувство на студенина в пръстите при натоварване на ръката, като на 27.07.2021 г. е извършена [заличен текст]. Резултатът е пълна реканализация, а пациентката е изписана на 28.07.2021 г. Въз основа на установеното от медицинската документация и след проведен личен преглед на Караколева вещото лице е дало заключение, че при нея е налице [заболяване]. Проявление на заболяването са преживян [заличен текст] през август 2015 г., преживяна [заличен текст] през ноември 2020 г., последвана от [заличен текст] през юли 2021 г. Към момента на прегледа лицето е със [заличен текст]. В резултат на наличието на множественото проявление на заболяването и неговото дългогодишно протичане при Караколева възстановителния процес е протекъл по-дълго от обичайното и са налице [заличен текст], довели до [заличен текст]. Поради това е било необходимо удължаване на домашно-амбулаторното лечение за по-дълъг период от време спрямо общоприетия в медицинските ръководства (около три месеца). Действително в документацията относно процесния болничен лист няма описани клинични, инструментални и лабораторни данни, обективизиращи състояние при което осигуреното лице не може да работи, но пък има отразени в ЛАК на Караколева консултации със съдовия хирург д-р Рунков и неговото професионално мнение на специалист за удължаване на временната нетрудоспособност, вземайки предвид описаното хронично заболяване на пациентката с прогресивен ход касателно необходимостта от по-дълго възстановяване. За да отхвърли жалбата срещу оспореното пред него експертно решение на НЕЛК, първоинстанционният съд е обосновал теза, че то е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е възприел извода на НЕЛК, че в приложената медицинска документация не се съдържат доказателства какво е наложило продължаването на временната нетрудоспособност за времето от 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г. при домашно-амбулаторен режим на лечение. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен, защото страда от част от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Крайният правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК не се споделя от касационния съдебен състав. Съдът, ако и да се е позовал на заключението на назначената от него СМЕ, необосновано е възприел изводите на специализирания състав на НЕЛК, защото тъкмо с това заключение тези изводи са категорично опровергани. Вещото лице изрично е посочило, че в конкретния случай за Караколева е било необходимо по-дълго време за възстановяване и домашно лечение от обичайното. Този извод на вещото лице е направен след преглед на всички съдържащи се в МЕД на пациентката документи и след съобразяване с тяхното съдържание, след съобразяване с мнението на лекуващия съдов хирург д-р Рунков, отразено на няколко места в медицинската документация, след личен преглед на лицето и цялостен анализ на здравословното състояние на Караколева. Поради това настоящият съдебен състав приема, че в периода, за който е издаден процесния болничен лист, Караколева е била в състояние на временна неработоспособност по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, а НЕЛК и ТЕЛК са издали материално незаконосъобразни решения. Като не е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба против процесното решение на НЕЛК и то също се отмени. С оглед изхода на спора своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции трябва да се уважи, като на Караколева се присъдят направените деловодни разноски в размер общо на 411.52 лв. за производството пред двете съдебни инстанции, от които 10 лева заплатена държавна такса по жалбата срещу решението на НЕЛК, 371.52 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СМЕ в първоинстанционното производство и 30 лв. заплатени за държавна такса по касационното оспорване. Адвокат С. Раднев, представлявал безплатно в съдебното производство Б. Караколева при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон има право на адвокатско възнаграждение, платимо от НЕЛК. Размерът му, определен в съответствие с приложимата за казуса редакция на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява общо на 1000 лв. за двете съдебни инстанции (по 500 лв. на инстанция). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,