Решение № 1669 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2015 г.

Решение № 1669 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Г. Груп" ООД- София, против решение № 7142 от 25.11.2014 г. по адм. д. № 7264/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което жалбата на дружеството против решение № Ж-80/18.06.2014 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е взето предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а размерът на санкцията е неправилно определен. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено, евентуално размерът на санкцията намален до минималния размер. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител-юрк. Първанова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Никола Калинов Пейковски, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението административния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на законовите изисквания за форма, както и на административно производствените правила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от АССГ. Ответникът Пейковски е сезирал КЗЛД с жалба рег. инд. Ж-80 от 27.02.2014 г. В същата е описал случая, дал основание за оплакването му до Комисията. Последната е образувала производство по жалбата, и след проведени заседания се е произнесла с обжалваното Решение № Ж-80/2014 г., с което е уважила жалбата на Никола Пейковски, като за установеното деяние е наложена имуществена санкция на "С. Г. Груп" ООД в размер на 21 000,00 лева. "С. Г. Груп" ООД е обжалвал решението на Комисията. В АССГ е образувано а. д. № 7264/2014 г. С оспореното с касационната жалба решение АССГ е приел, че за законосъобразната обработка на личните данни на Пейковски е необходимо да съществува поне едно от условията, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, а в случая те липсват изцяло. По делото не са представени доказателства Пейковски да е уведомен за сключена между "БТК", ЕАД и "С. Г. Груп"-ООД- цесия от 27.04.2012 г., в която ликвидни и изискуеми задължения на лицето към телефонния оператор, в размер на 81,76 лева - да са цедирани. Обоснован е и извода на съда, че абоната не е дал изрично съгласието си за обработката на личните му данни от друг, различен от "БТК", администратор на лични данни. Пейковски, в нарушение на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не е уведомен от "С. Г. Груп" за осъществената т цесия на задължението му към "БТК". При така установеното от фактическа страна, касационната жалба на "С. Г. Груп" се явява неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че съда придава сила на ненадлежното уведомяване за наличието на цедирано задължение- на невалидност на самия договор. Договорът за цесия е възможно да е валиден, но доколкото длъжникът по него- Пейковски не е уведомен за съществуването му, той няма действие спрямо него и обработката на личните данни е незаконно. Неоснователен е и доводът, че при включена клауза в Общите условия на "БТК", подписани и приети от Пейковски при сключването на договора за услуги, за дадено доброволно съгласие за обработката на личните й данни и от други администратори, различни от "БТК", за целите на събиране на вземанията. Това твърдение също е необосновано. Както правилно приема първоинстанционния съд- информирането за такава възможност, не покрива изискванията на ЗЗЛД - за изрично съгласие. Неоснователен е доводът за допуснати нарушения на материалния закон, основаващи се на "разширен обхват" на проверката от страна на КЗЛД, разглеждайки един чисто граждански правен спор, който е извън компетентността на комисията. Именно изследвайки описаното от последната нарушение от страна на "С. Г. Груп" Комисията е установила нарушенията, свързани с цесията на вземанията на "БТК", липсата на уведомление за това на длъжника Пейковски и последващите нарушения при обработката на личните му данни от касатора. Неоснователен е и доводът за прекомерност на наложената парична санкция. Както правилно е констатирал съставът на АССГ, законово предвидената санкция за подобен род нарушения е от 10000,00 до 100000,00 лева. Определената санкция в размер на 21 000,00 лева е много по-близко до минимума, отколкото дори до средния размер, като санкцията е съобразена и с факта, че нарушението не е първо за касатора. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е произнесъл решението си в посочения смисъл, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направено искане -касатора следва да заплати на ответника /КЗЛД/- сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение