Решение № 1911 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2009 г.

Решение № 1911 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава дванадесета чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ният Юсниев Алиев и Алил Юсниев Алиев, гр. Варна, чрез адвокат Станислав Славов против решение № 262 от 6.04.2009 г. на Окръжен съд Варна по адм. дело № 1804/2006 г. С него е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 522/31.07.2006 г. на Кмета на Община Белослав, издадена по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имоти № 035006, представляващ лозе - 1, 923 дка, четвърта категория, местността "Пътека тала" в землището на с. Езерово и имот № 035122, представляващ лозе от 0, 900 дка, четвърта категория, местност "Пътека тала", в землището на с. Езерово. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Според жалбоподателите решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на което основание е издадената обжалваната заповед. Освен това при издаването й административният орган бил допуснал нарушения на административно производствените правила, довели до ограничаване на правата му като страна в административното производство. Ответникът - Кметът на Община Белослав - не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Дена Георгиева Шопова - с писмено възражение оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че са били налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, спазени административно производствените правила и материалния закон, поради което обжалваната заповед е законосъобразна. При отсъствие на касационни основания за отмяна обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед на Кмета на Община Белослав, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот № 035006, представляващ лозе - 1, 923 и имот № 035122 от 0, 900 дка, и двата четвърта категория, находящи се в местността "Пътека тала" в землището на с. Езерово, които се владеели от тях правно основание. Освен това не била установена идентичност между имотите, възстановени на заинтересованата страна и тези, ползвани от жалбоподателите. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да изведе този извод е приел, че оспорващите не са доказали правното основание, на което владеят имотите, чието изземване е разпоредено със заповедта, а заявителката, по чието искане е издадена, се е легитимирала като собственик с влязло в сила решение на ПК Белослав, с което й е признато и възстановено право на собственост по отношение на имотите, предмет на принудителното административно изземване. При тази установеност на фактите съдът е приел, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, поради което същата е законосъобразна и е отхвърлил жалбата, с която е оспорена Това, че кметът на общината не е спазил разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП (отм.) при издаването на заповедта, като не е уведомил жалбоподателите като заинтересована страна за образуваното производство е прието за нарушение. След като обаче не са били лишени от възможност в хода на съдебното производство да защитят своите права и законни интереси същото е възприето като несъществено. Върховният административен съд споделя изводите на административния. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Тази законова разпоредба относно административния ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по ЗСПЗЗ предполага изследване за наличието на законовите предпоставки за това. Такива са възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. Касационните жалбоподатели не са оспорили факта, че са владеели тези имоти към момента на издаване на оспорената заповед. Писмени доказателства, с които да установят правно основание, на което владеят имотите не са представени в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящия състав. Заявителката Дена Георгиева Шопова се е легитимирала като собственик с решение на ПК Белослав № 600/21.03.2001 г., с което и е възстановено правото на собственост върху процесните имоти в стари реални или възстановими граници. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1, изр. последно от ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Именно по уреден от закона начин заявителката е установила правата си по отношение на имота, предмет на изземване. Неоснователен е доводът относно неконкретизирането на изземваните имоти. Въпросът е изяснен с приетата тройна съдебно-техническа експертиза. От същата е видно, че имотите, описани в решението на ПК Белослав и посочените в обжалваната заповед, са идентични с имотите по решение от 2.02.1997 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 5867/1994 г., и с имотите по нот. акт № 142/2006 г. Възраженията за нищожност на решението на ПК Белослав поради това, че е подписано само от председателя на комисията обосновано са приети за неоснователни. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които настоящият състав споделя. Неподписването на решението от другите членове на комисията не го прави нищожно. Правилни са и изводите на съда относно оплакването за нарушение на чл. 7 и чл. 11 от ЗАП (отм.). На касаторите като заинтересовани страни е дадена възможност да защитят своите права и законни интереси в съдебното производство, но те не са представили доказателства за наличието на правно основание за ползването на имота, както в производството пред първоинстанционният съд, така и в настоящото. Не всяко нарушение на процедурните правила води до отмяна на обжалвания акт, а само съществени такива, а в конкретния случай такива не са налице, тъй като на страните е дадена възможност да установят твърдяните от тях права. По изложените съображения решението не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение