Решение № 10197 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2018 г.

Решение № 10197 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2018 г., V о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Бодуров против отменително решение по адм. д. № 85/2018 г. по описа на Административен съд- Смолян. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на РДГ-Смолян. Развива подробни съображения за материална незаконосъобразност. Твърди, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. съдържа забрана, с която първоинстанционният съд не се е съобразил. Обжалвал е откази на директора на РДГ-Смолян за повишаване на трудово възнаграждение. Твърди, че е третиран различно във връзка със заплащане на пътните разходи. Иска отмяна на съдебния акт с мотиви, че няма разминаване между т. 1 и т. 5 от Решението на КЗДискр. Неясни са мотивите на съда във връзка с дисциплинарните нарушения и наложените дисциплинарни наказания и относимостта им към предмета а спора.

Ответната страна КЗДискр. не оспорва касационната жалба.

Ответната страна РДГ-Смолян оспорва касационната жалба като неоснователна с доводи, че чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. изисква неравно третиране само във връзка с някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Комисията за защита от дискриминация е сезирана на 15.05.2017 г. с жалба от К. Бодуров, в която твърди, че през 2013 г. е бил незаконно уволнен от предходния директор на РДГ-Смолян, възстановен е със съдебно решение през м. декември 2015 г. на работа и оттогава заплатата му е в размер от 730 лв., каквато е била към момента на уволнението му, макар неколкократно през 2016 г. да е искал нейното актуализиране чрез увеличаване. Твърди, че му се дължи заплата от 850 лв., няма основание да му се отказва актуализация, докато на други 6 служители такава е направена. Определя това като тормоз. Посочва, че със 110 лв. заплатата му е по-ниска от тази на колегите си също "главни специалисти горски инспектори". Макар че работят една и съща работа, с еднакво образование и работят в екип е налице драстична разлика в заплащането. Навежда и други доводи за спрени средства за транспортни разходи. Иска да бъде направено необходимото, за бъде принуден директора да актуализира заплатата му. Представил е писмени заявления от 28.03.2014 г., 7.04.2016 г., 28.11.2016 г. до директора на РДГ-Смолян с искане за актуализация на заплатата и отговори от 11.04.2016 г. и 16.12.2016 г. на директора на РДГ-Смолян, както и допълнителни споразумения от 14.12.2015 г. и 25.11.2016 г., от които е видно, че като главен специалист "горски инспектор" е с индивидуална основна месечна заплата от 730 лв.

КЗДискр. е конституирала като ответници: 1. РДГ-Смолян ЧРЕЗ изпълнителния директор, 2. РДГ-Смолян, ПРЕДСТАВЛЯВАНА от изпълнителния директор, 3. Изпълнителният директор на РДГ-Смолян- В. Фурландски и 4. като заинтересована страна ИАГ, чрез изпълнителния директор.

След проведено разследване на наведените обстоятелства и събиране на доказателства, КЗДискр. е постановила решение № 118/14.03.2018 г. в следния смисъл:

1. Приема за установено, че е допуснато нарушение от РДГ-Смолян като работодател на чл. 14, ал. 1 от ЗЗдискр. поради неосигурено равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения в сравнение с останалите му колеги, заемащи същата длъжност,

1. Наложила имуществена санкция от 500 лв.,

1. Приложила ПАМ по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, като предписала на работодателя РДГ-Смолян да изравни занапред индивидуалното основно трудово възнаграждение на К. Бодуров,

1. Определила 30 -дневен срок за изпълнение на решението,

1. Установила, че изпълнителният директор В. Фортунски не е извършил нарушение на ЗЗДискр. и

1. Оставил останалите оплаквания на Бодуров без уважение.

За да постанови този резултат КЗДискр. приема, че е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., който възпроизвежда правилото на чл. 68, ал. 2 от КТ. Не е спазено поето задължение с Конвенция № 100 за равенство в заплащането. РДГ-Смолян е следвало да определи основно месечно възнаграждение в размер като този на другите служители на същата длъжност. Развити са съображения, че липсата на трудов стаж в периода от уволнение до края на 2015 г. и поради това основание за атестиране за 2015 г. не е по вина на Бодуров. Нарушаването на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение по този закон и не е необходимо да се доказват признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. Отделно приема, че уговарянето и изплащането на по-ниско възнаграждение се дължи на факта, че лицето е било дисциплинарно уволнено и възстановено на работа, което се включва в признака "лично положение" на индивида, покрива защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и следователно с едно деяние е извършена и пряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.,

Пред Административен съд София- град е подадена жалба от РДГ-Смолян срещу т. 1-т. 4 от така постановеното решение. С решение № 251/22.06.2018 г. първоинстанционният съд е отменил решението в оспорената част. Развити са мотиви, че чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. не е самостоятелно нарушение на този закон, защото винаги трябва да е основано на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и не е доказано неравно третиране по защитен признак "лично положение", тъй като Бодуров е наказан през 2016 г. и наказанието е потвърдено от съда.

Върховният административен съд, пето отделение, намира решението за правилно.

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Разпоредбите се намират в глава Втора "Защита от дискриминация", раздел Първи "Защита при упражняване на право на труд" от Закона за защита от дискриминация. В чл. 1 от ЗЗДискр. изрично е посочено, че този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Формите на дискриминация за пряка, непряка дискриминация и тормоз.

Правилно първоинстанционният съд приема, че всички уредени от закона хипотези имат отношение към обществени отношения регулирани от дискриминационното право и поради това нарушение по този закон може да има само при наличие на някоя форма за неравно третиране свързана с признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр. За да е съставомерно по смисъла на закона нарушението на принципа на равенство следва да е в причинна връзка /независимо от наличието и на други/ с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и се ползва неговата закрила. В случая е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя поради доказано по-ниско основно месечно възнаграждение с останалите "главни специалисти горски инспектори". Необосновано и материално незаконосъобразно обаче КЗДискр. приема, че само по-неблагоприятното третиране без установяване на защитен признак е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на работодателя за неспазване на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е релевантно за ангажиране на отговорността това по-неблагоприятно третиране трябва да е обусловено от защитен признак / виж в този смисъл /Решение № 14092 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2011 г., 5-членен с-в, Решение № 10854 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2010 г., VII отд/. Като не е изследван такъв КЗДискр. е постановила незаконосъобразно решение.

Първоинстанционният съд е развил мотиви, че по смисъла на закона еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчност, квалификация, способности- умствени и физически. Приел, че равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т. е. при различна професия и специалност те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията. В случая обаче жалбоподателят е наказан за дисциплинарни нарушения.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда. За да се установи дали е налице еднакъв труд е необходимо да се сравнят обстоятелствата, които определят действителния характер, естеството на труда. Само еднаквото наименование на длъжностите не е абсолютно основание, за да се приеме еднаквост на труда. Необходимо е да се извърши оценка на действително възложените дейности на всяко от лицата и условията, в които всяко от тях реално изпълнява работата (дело С-381/99 на Съда на Европейския съюз). С оглед на това Комисията, за да обоснове нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., е следвало освен да установи защитен признак и да съпостави действително извършваното от Бодуров и колегите му главни специалисти "горски инспектор", а не само размера на получаваните от тях трудови възнаграждения /виж решение № 3991 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2009 г., VII отд./. КЗДискр. не е извършила такова сравняване, но е направила необоснован и поради това материално незаконосъобразен извод за неравно третиране.

Предвид доказателствата обаче за наложено дисциплинарно наказание за три дисциплинарни нарушения извършени след възстановяване на работа в рамките на 2016 г., правилно съдът приема, че положеният труд от жалбоподателя не може да е равностоен и еднакъв с този на колегите му, заемащи същата длъжност, поради което макар да е отменено решението на КЗДискр., преписката не върната за ново произнасяне.

В съответствие с установената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка, съдът приема законосъобразно, че не е налице и пряка дискриминация по признак "лично положение", в какъвто смисъл КЗДискр. е постановила решението си. Пряка дискриминация е налице, когато физическо лице е третирано по-неблагоприятно поради наличие на характеристика, попадаща в обхвата на признак, предмет на защита. Наличие на по-неблагоприятно третиране се установява чрез сравнение между предполагаемата жертва и и друго лице в сходно положение, което не притежава характеристика, предмет на защита. В случая КЗДискр. е сравнила само основното месечно възнаграждение на жалбоподателя с това на колегите му, заемащи същата длъжност. Необходимо е обаче да се сравняват не само размерите на трудовите възнаграждения, а обстоятелствата, които определят това различие. В решението на административния орган има мотиви за неравно третиране по признак "лично положение", което се изразявало в това, че лицето е възстановено на работа със съдебно решение след незаконно уволнение. Пред КЗДискр. нито твърдяно, нито са събирани доказателства, нито са изложени мотиви за сравняване с друго лице, което да е наказвано и възстановено на работа със съдебно решение, или да е наказвано, но чието трудово възнаграждение да е актуализирано през 2016 г. Със заповед № РДГ-СМ-3-378 от 4.11.2016 г. на Директора на РДГ-С. на К. Б. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като с решение № 147 от 31.03.2017 г. по гр. д. № 1232/2016 г. на Районен съд гр. Смолян е отхвърлен иска на жалбоподателя за отмяна, а решението е оставено в сила с решение № 287 от 26.06.2017 г. по дело № 182/2017 г. на въззивната инстанция. Наличието на данни за дисциплинарно наказание обосновават направеният от съда извод, че няма данни за по-неравно третиране по признак "лично положение".

Жалбоподателят не е оспорил пред съд решението на КЗДискр. в частта, в която са отхвърлени оплакванията му за тормоз и неравно третиране относно пътните разноски, поради което наведените оплаквания за първи път пред касационната инстанция не могат да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение