Решение № 9118 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 297/2016 г.

Решение № 9118 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 297/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. С. против решение № 85/20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2015 г. по описа на Административен съд Г.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М." ООД, гр. Г., против решение № 32-61855/7.04.2015 г. на началника на М. С.. Съдът е отменил решението като незаконосъобразно. С решението на митницата е определен нов размер на дължими държавни вземания, които следва да бъдат заплатени от "М." ООД по ЕАД № 14BG004301Н0012303 от 10.07.2014 г. в размер на АДМ 74 % - 37160.65 лв и ДДС 20 % - 7432.13 лв. В решението си съдът е намерил, че административният орган не е установил връзка между компанията, износител от Тайван, посочена в анекс 7.2 - "F. R. C. Ltd" и тази - вносител от Тайван в България - "SHIAU YOUNG INDUSTRY CO" TW, поради което е наличе различие не само по отношение на вносителя, но и също е налице различие и в количеството и теглото на стоките, поради което е прието, че ответникът не е оборил твърденията на жалбоподателя. Решението е валидно и допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото и е тълкувал релевантните факти и обстоятелства, поради което е достигнал до съответните правни изводи. Установено е, че "М." ООД на 10.07.2014 г., в качеството си на получател на стоките е декларирало с ЕАД № 14BG004301Н0012303 от 10.07.2014 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" необщностни стоки, описани в кл. 31 на ЕАД като "винтове за бетон" - 882000 бр., описани в приложената фактура, опаковани в 1260 кашона; държава на изпращане Тайван (кл. 34 от ЕАД); изпращач на стоките - "Ш. Ю. И." ЛТД, Тайван ("SHIAU YOUNG INDUSTRY CO" TW). Тези стоки са класирани и за тях е определен код по ТАРИК 7318 14 99 98 - "винтове, болтове, гайки, тирфони, куки с резба, нитове, щифтове, шпонки, шайби (вкл. федершайбите) и подобни артикули от чугун, желязо или стомана". Във връзка с изискуемите разпоредби, в тази връзка, са приложени следните документи, отнасящи се до митническия режим, за който са декларирани стоките, а именно: търговска фактура (commercial invoice) № 14ЕХВАО002В от 25.04.2014 г. от "Ш. Ю. И." ЛТД, сертификат за произход (certificate of origin) № ED14FA05225 от 19.05.2014 г., подпечатан с печат от Търговската камара на Н. Т. (N. T. C. Chember of Commerce), опаковъчен лист към фактура № 14ЕХВАО002В от 25.04.2014 г. на "Ш. Ю. И." ЛТД, коносамент (bill of landing) № YMLUM202036780 от 20.05.2014 г. за превозно средство - контейнер № GESU1146870, фактури № 0000021994/3.07.2014 г., № 0000021995/3.07.2014 г., № 0000022028/7.07.2014 г. и № 0000001093/9.07.2014 г.; формуляр Т1 за предвижване на необщностни стоки под режим "Вътрешен транзит" от 9.07.2014 г. Установено е и, че с писмо рег. индекс 32-5205/13.01.2015 г. на заместник директора на А. М. в митница Свищов е предоставена информация по повод приключило разследване на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) - OF/2011/0978/В1, във връзка с информация от ОЛАФ, № АМ2012/010. От представения окончателен доклад на ОЛАФ, ведно с приложения към него анекс 7.2, относно данни за внесени антидъмпингови стоки в България, се установява, че внесените от "М." ООД са такива. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, но доказателства, че процесната стока, декларирана с цитираното ЕАД е с произход Китай, не са представени, а представеният сертификат за произход сочи такъв от Тайван. В костатациите на доклада на ОЛАФ, Анекс 7.2. по отношение на дружеството е посочена стока с различно тегло, количество и различен доставчик. Също така, като съконтрахент в таблицата е посочено друго дружество. В случая съвпадението е само по отношение номера на контейнера, вида на стоката и получателят "М." ООД. По делото има доказателства- първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, от които е видно, че вносът на процесните стоки е осъществен от тази фирма. От представените документи се установява, че дружеството "М." ООД гр. Г. е получател на стоки, изпратени от Тайван, с изпращач "Ш. Ю. И.. Ко. ЛТД". В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Следователно докладът на OLAF като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила обаче следва да се преценява съобразно относно всички други събрани по делото доказателства. В случая са представени писмени доказателства, от които е видно, че "М." ООД е получило стоки, изпратени от Тайван, включително сертификат за произход на стоката като произведена в Тайван, както и коносамент за платено навло. Тези доказателства не са оспорени от страните и установяват отразените в тях факти и обстоятелства, включително и посочения произход на стоките и нейния изпращач. Съдът правилно ги е преценил като годни и относими към спора доказателства, наред със събраните в хода на производството доказателства в това число и приложеният по делото доклад на ОЛАФ и Анекс 7.2. Предвид изложеното законосъобразно и обосновано Г. административен съд е приел, че събраните доказателства не установяват произход на стоката от Китай. Това обстоятелство не е посочено и категорично в окончателния доклад на ОЛАФ съобразно посочения Анекс. О. административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице твърдяното от административния орган фактическо обстоятелство-внесена стока с произход Китай. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат заплатени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,