Решение № 7274 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 575/2010 г.
ВАСI отделение02.06.2010 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
Отменя изцяло решение № 2035/30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2658/2009 г. по описа на Варненския административен съд. Връща делото на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7274 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 575/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "УСМ-2002" ООД - гр. Каолиново чрез процесуалния представител на дружеството адв. Ваня Колева срещу решение № 2035/30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2658/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 270900019/10.4.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 283-А/10.09.2009 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за непризнат преотстъпен от дружеството корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1 775 лв., за 2004 г. - 2 091 лв., за 2005 г. - 1 542 лв. и за 2006 г. - 554,50 лв. и за 2007 г. - 11 392,46 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на съда че разкривката на кварц-каолинова суровина не е производство, а само се изземва и се транспортира до производствен цех на друг търговец, според касатора са немотивирани. Касаторът се позовава на чл. 61е, ал. 3 ЗКПО (отм.), в който е посочено, че данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионалното развитие, не се прилага по отношение на отраслите въгледобив, от което е направен извод, че добивът на полезни изкопаеми не е изключен от предметния обхват на производствената дейност. Касаторът се позовава и на указание № 91-00-237/02.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов по сходен казус. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са били налице условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 61д ЗКПО (отм.), респ. на чл. 184, ал. 1 ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., поради това, че реализираната от дружеството дейност не е производствена по смисъла на § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "УСМ-2002" ООД, Варненският административен съд е приел, че разкривката и добивът на кварц-каолинова суровина не представлява производствена дейност по смисъла § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., тъй като не се създава нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване на суровини и материали. Въз основа на това е прието от съда, че не са налице условията за преотстъпване на корпоративния данък от 2003 г. до 2007 г. включително на основание чл. 61д ЗКПО (отм.) и чл. 184 ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд механично е приложил разпоредбите на § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., без да вникне в тяхната същност. Касае се за специални знания, каквито съдът не притежава, поради което не може без помощта на специалист-вещо лице да се произнесе, че добивът на кварц-каолинова суровина не представлява или представлява производствена дейност по смисъла на дефинициите, посочени по-горе в корпоративните закони, единият действащ до 31.12.2006 г., а другият в сила от 01.01.2007 г. Съдът с оглед твърденията на жалбоподателя, че за да се получи рудата, почвеният и подпочвеният слой се обработват механично, при определена за това технология и спазване на технически нормативни изисквания за този вид дейност, е следвало да провери тези твърдения дали са верни или не, като назначи съдебно-техническа експертиза, която да разясни по какъв начин се извършва добивът на кварц-каолинова суровина и въз основа на това произнасяне от страна на експерта, да извърши преценка дали се касае за производствена дейност или не по смисъла, вложен в разпоредбите на § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. Освен това съдът следва да укаже и на жалбоподателя да прояви по-голяма процесуална активност относно формулиране на въпросите към експерта или представяне на писмени доказателства, описващи целия процес на разкривка и добив на процесната суровина за да се установи дали тя представлява производствена дейност и обхваща ли се от приложното поле на чл. 61д ЗКПО (отм.) и чл. 184 ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане на Варненския административен съд от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Относно разноските, такива не се присъждат на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,