Решение № 9274 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2009 г.

Решение № 9274 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дар Финанс" ЕООД, гр. София срещу решение № 1940 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 8471/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба "Минна компания" ЕООД, Министерство на околната среда и водите и "Минна компания" ЕООД чрез своите процесуални представители изразяват становище за неосноватеността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленан състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Дар Финанс" ЕООД, със седалище град София срещу разрешение № 537/20.03.2008 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, издадено от министъра на околната среда и водите в полза на "Минна Компания" ЕООД, град София. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд в производство образувано на основание чл. 145 и сл. от АПК по жалба на "Дар Финанс" ЕООД, със седалище град София, е разрешение № 537/20.03.2008 г. на министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Прохорово", разположена в територията на община Тунджа, област Ямбол и община Нова Загора, област Сливен. Установено е по делото, че производството пред административния орган - министъра на околната среда и водите е започнало по инициатива на административния орган, като със заповед № РД-806/23.10.2007 г., на основание чл. 7, ал. 1, т. 9 и чл. 43, ал. 3 във вр. с чл. 42, т. 3 от ЗПБ, министърът на околната среда и водите е наредил да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 1 от ЗПБ - метални полезни изкопаеми за обект "Прохорово", с площ от 9.53 кв. км., разположена в землището на с. Прохорово, община Тунджа, област Ямбол. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 94/16.11.2007 г. и е публикувана в бр. 316/18.11.2007 г. на вестник "24 часа". Площта по заповедта е съгласувана с положителни становища от компетентните министерства, което е обсъдено от съда. Установява се от протокол № 1/10.10.2007 г. на заседание на назначената комисия, че същата е определила изискуемите реквизити за провеждане на конкурса, а видно от протокол № 2/6.12.2007 г. комисията е провела заседание, на което са разгледани постъпилите заявления от кандидатите и е взето решение за провеждане на конкурса и допускане на кандидатите за участие. На посоченото заседание с решение на комисията са допуснати до участие в конкурса четири търговски дружества: "Дар Финанс" ЕООД, град София, "Асарел Медет" АД - град Панагюрище; "Елаците Мед" АД - с. Мирково, Софийска област и "Минна компания" ЕООД град София. В крайното класиране "Минна компания" ЕООД е с 32 точки, "Асарел Медет" АД с 25 точки, "Елаците Мед" АД с 16 точки и "Дар Финанс" ЕООД с 8 точки. С протоколно решение на комисията от № 3/0.01.2008 г. на първо място е класиран кандидата получил най-голям брой точки - "Минна компания" ЕООД, който е и титуляр на на разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Прохорово". На 22.02.2008 г. на заседание на Министерския съвет е одобрен проект за разрешение на посочения кандидат за определената площ "Прохорово", а на 20.03.2008 г. министърът на околната среда и водите е издал разрешение № 537/20.03.2008 г. на "Минна Компания" ЕООД град София, със срок от две години и шест месеца, размер на прлощта - 9, 53 кв. км. с граници, определени с приложение № 1 - карта на площта и Приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. В разрешението са определени условията за осъществяване на дейността, както и предвидено правата и задълженията на титуляра да бъдат определени в договор за търсене и проучване, в който ще се конкретизират видовете и обемите по търсене и проучване и добивът за технологични изследвания. Съдът е обсъдил относимите за настоящото производство обстоятелства във връзка с доводите в жалбата, с която е сезиран, како е извършил проверка на законосъобразността на цялата процедура по провеждането на конкурса и е обсъдил фактическите и правни основания изложени от административния орган в оспореното разрешение. В решението се съдържа правен анализ на приложимата в случая законова уредба и материалният закон правилно е приложен. Установява се, че производството се е развило при хипотезата на чл. 39, т. 1 от ЗПБ - обявен конкурс за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от закона. Постъпили са заявления от няколко кандидати в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ за същата площ и за същата група подземно богатство съгласно обявата (чл. 42, ал. 1, т. 4 от закона), поради което разрешението се издава задължително чрез конкурс. Това изискване на закона е изпълнено, като процедурата за провеждане на конкурса е открита на 23.10.2007 г. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПБ конкурс или търг за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване се провежда по служебна инициатива или по заявления на заинтересовани лица, като административният орган е спазил това законово изискване. Касаторът излага довод в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради погрешно посочване на обекта в разрешението за търсене и проучване и за нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПБ. Сочи, че разрешението не е индивидуализирано, тъй като в заповедта за откриване на конкурса като обект е посочена площ "Прохорово", разположена в землището на с. Прохорово, община Тунджа, област Ямбол, но излага, че тази площ се намира в община Нова Загора, област Сливен, което обстоятелство според касатора е препятствало възможността и други заинтересувани лица, неучаствали в конкурса да я обжалват. Този довод е направен пред първоинстанционния съд и са изложени обосновани мотиви. Съдът е приел, че заповедта за откриване на конкурс не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като с нея не се засягат права или законни интереси на граждани или организации, а тя създава възможност за участие в открития конкурс и този извод е правилен. Този довод не обосновава засегнати права и законни интереси на касатора, а за такива на трети лица, които не са идентифицирани, поради което това възражение е неоснователно, както е приел и тричленния състав на Върховния административен съд в обжалваното решение. Установява се по делото, че "ДАР ФИНАНС" ЕООД е подал документи и е участвал в конкурса, касаещ площ "Прохорово", която е определена в издадения административен акт по размер, наименование и граници. Не е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПБ. В подкрепа на този извод е представения по делото опис на конкурсните книжа, закупени от всеки един от кандидатите, със съдържаща се карта на площ "Прохорово", списък с координатите на граничните й точки, обзорна карта с разположението на площ "Прохорово" и части от защитената зона "Св. Илийски възвишения" по Нартура 2000, поради което за касатора и за останалите участници в конкурса не е имало никакво съмнение за разположението и параметрите на процесния обект. При проведеното съгласуване по чл. 23, ал. 2 от ЗПБ (редакция ДВ, бр. 47/2002 г.) със Специализираната карта на находищата на подземни богатства и Националния баланс за запасите (НБЗ), видно от приложеното по делото становище на отдел "Земни недра и баланс на запасите" към Дирекция "Земни недра и подземни богатства" е установено, че искането за проучване се засяга находище на медни руди "Прохорово", което се води на отчет в НБЗ. Заявената площ е съгласувана при условията на чл. 42, т. 3 от ЗПБ, предложение второ с редакция ДВ, бр. 23 от 1999 г. за предоставени площи с установени открития, проучени с държавни средства. Тази разпоредба е включена в правните основания за издаването на оспорената заповед на министъра на околната среда и водите, поради което при наличието на тези доказателства е неоснователен и доводът в касационната жалба за неконкретизиране на правното основание за нейното издаване и по никакъв начин не би затруднило осъщствяването на правото на защита на заинтересуваните страни, в какъвто смисъл са доводите на касатора. В този смисъл е и извода на първоинстанционния съд, че обектът на разрешението в т. 1 от заповедта е конкретизиран изчерпателно по площ, размер и териториален обхват с провеждане на изискуемата процедура по чл. 26 от ЗПБ. Площта по заповедта е съгласувана с положителните становища на съответните компетентни министерства. В специализираната карта и регистъра на находищата на подземни богатства не се съдържа друго находище със същото или подобно наименование, поради което не може да има съмнение досежно конкретизирането и идентифицирането на обекта. В заповедта е определено, че на геоложки проучвателни дейности в площ "Прохорово" ще бъде едноименното находище "Прохорово", което е проучвано в продължителен период от време с държавни средства, а обявената конкурсна процедура е за допълнителна оценка на неговите ресурси. С тези съображения, настоящата инстанция приема, че в оспореното разрешение не е допуснато нарушение в изложения от касатора аспект. Неснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 3 от ЗПБ - липсата на срок за закупуването на конкурсните книжа, тъй като жалбоподателят е закупил такива книжа, участвал е в конкурса, упражнил е и субективното си право да оспори заповедта, поради което в изложения аспект не са засегнати правата на дружеството на касатора, каквите доводи се излагат от него. Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 11 от АПК, изложеното от касатора, за по-късното обнародвано в държавен вестник на разрешение № 537, което е издадено на 20.03.2008 г., а е обнародвано в ДВ бр. 47 от 20.05.2008 г., тъй като не се касае за неспазване на срок по повод процесуално действие в хода на процедурата по издаването на административния акт, а за необходимо техническо време за публикуването на акта в Държавен вестник. Публикуването е задължителен елемент от сложния фактически състав за издаването на акта, имащ значение за неговата валидност и това условие е спазено. Спазена е процедурата по чл. 41, ал. 1 от ЗПБ, като с писмо на МОСВ, изх. № 08-00-1943 от 24.11.2008 г., за издаденото разрешение на министъра на околната среда и водите е уведомен кмета на община Тунджа, област Ямбол и кмата на община Нава Загора, област Сливен. Жалбоподателят е уведомен за допускането до участие в конкурса на "ДАР ФИНАНС" ЕООД от компетентното лица - главния секретар на министерството на околната среда и водите, който в случая е направил уведомяването в качеството си на председател на комисията, назначен със заповед на министъра. Правното значение на уведомяването е, че жалбоподателят е упражнил правото си да участва в конкурса, поради което и този довод за нарушение на процедурата в административното производство е неоснователен. Неоснователен е и доводът за липсата на оценка за съвместимост съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, тъй като части от площ "Прохорово" попадат в защитената зона "Св. Илийски възвишения" с код ВG0000401, част от Европейската екелогична мрежа "Натура 2000". Жалбоподателят в жалбата си до първоинстанционния съд не е изложил този довод като основание за незаконосъобразност на разрешението, но тъй като от съдът е осъществен цялостен контрол за законосъобразност на административния акт, решението е обосновано. В отговор на това довод, настоящата инстанция приема, че по този въпрос се съдържа конкретно решение в клаузите на подписания с титуляра договор и издаденото решение № 78-ОС/2008 г. на министъра на околната среда и водите. В т. 4 от разрешението е придвидено, че условията за осъществяване на дейността търсене и проучване, както и правата и задълженията на титуляра да се определят в договор за търсене и проучване, а в т. 5 е предвидено, че видовете и обемите на работите по търсене и проучване и добивът на технологични изпитания са определени в работна програма, която е нарезделна част от договора. Във връзка с разрешение № 573 от 20.03.2008 г. е издадено решение № 78-ОС/2008 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на основание чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка и съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения и представената писмена документация от възложителя и е съгласуван цялостния работен проект, който е изготвен на основание подписания договор от 20.03.2008 г., съгласно разрешение № 573 от 20.03.2008 г. на МОСВ. Предвидено е в цитиранато решение, реализирането на дейностите по проекта да се осъществеват при спазването на определените в решението условия, като следва да се има предвид, че последното подлежи на самостоятелно обжалване, но няма данни за това, поради което то представлява стабилен административен акт, който е произвел своето правно действие. Същевременно договора от 20.03.2008 г., в клаузата на чл. 5.2 "Минна Компания" ЕООД е поела задължението да извърши оценка за съвместимост с целите на опазване на защитената зона от екологичната мрежа "Натура 2000" предвидени в работния проект по чл. 12 геолого-проучвателни дейности. В раздел VI "Условия и ред за прекратяване на договора", чл. 19.9 въз връзка с чл. 19, е предвидено, че при отрицателна оценка за съвместимост на проекта по чл. 12 с предмета и целите на опазване на защитена зона "Св. Илийски възвишения" от екологичната мрежа "Натура 2000", настоящият договор се прекратява. При тези данни, неоснователен е доводът за допуснати нарушения при издаването на оспореното разрешението, още повече, че твърдяното обстоятелство не би могъл да има неблагоприятни последици за участниците в конкурса, между които е и дружеството на касатора. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПБ, изразяващо се в това, че административния орган е посочил определяем срок на разрешението до 3 години, а не точно определен такъв, което според касатора води до неравнопоставеност на участниците. По силата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗПБ срокът за предоставяне на разрешение за търсене и проучване за метални полезни изкопаеми е три години. В оспореното разрешение административния орган е посочил точно определен срок от две години и шест месеца, който е в рамките на законово предвидения срок от три години. В правомощието на административния орган е да издаде разрешение и за по-кратък от максимално посочения в законовата норма срок, но не може да надвиши същия. Наложените обосновани изводи на съда, които не са опровергани пред настоящата инстанция, имат за последица издаването на законосъобразен съдебен акт. Съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При проверката на обжалваното решение, петчленният състав на Върховният административен съд приема, че не са допуснати нарушения по чл. 209 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. Воден от изложенито, Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК