Решение № 12102 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2013 г.

Решение № 12102 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение Решение № 4004 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2375 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на Янко Крумов Ваташки сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян физически дискомфорт за периода от 20.02.2012 г. до 27.02.2012 г. в резултат на неправомерно използване на помощни средства - белезници за ръце и крака от служители на Софийския централен затвор при осъществяване на постова служба на разкрития със Заповед № 84/20.02.2012 г. външен пост в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.02.2012 г. до 05.03.2012 г. в размер на 0.56 лв. и законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба на 05.03.2012 г. до окончателното плащане на обезщетението, както и сумата от 10 лв. - разноски по делото. Предвид изхода на делото и на осн. чл. 9а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 72, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът е осъдил ГДИН да заплати в полза на съда и сумата от 20 лева, представляващи държавна такса за образуване на административното дело пред АССГ. В останалата част исковете на Янко Крумов Ваташки са отхвърлени. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието, с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Янко Крумов Ваташки, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в Софийски централен затвор, 2-ри отряд. След проверка на допустимостта на втората касационна жалба съдът е приел, че е просрочена и с Определение № 4819 от 08.04.2014 г., постановено по настоящето дело, същата е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част е прекратено. Ответната страна по първата касационна жалба - Янко Крумов Ваташки, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в Софийски централен затвор, 2-ри отряд - не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения от Янко Ваташки иск за неимуществени вреди за неправомерни фактически действия на затворническата администрация през процесния период във външно медицинско заведение. Предлага в тази част съдебният акт да бъде отменен. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба на пълномощника на ГДИН е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Административният съд е бил сезиран с три обективно съединени иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Янко Крумов Ваташки, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Софийски централен затвор, 2-ри отряд, срещу ГДИН към МП, ведно с претенция за лихви за забава върху главницата както следва: 1. иск за присъждане на обезщетение от 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители от затворническата администрация на Софийския централен затвор, изразяващи се в неоснователно използване на помощни средства /денонощно/ за времето от 20.02.2012 г. - 27.02.2012 г., когато лишеният от свобода е бил на лечение в Клиника по диабетология; 2. иск за обезщетение в размер на 12 500 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на охлузвания на ръцете и краката за времето от 20.02.2012 г. - 27.02.2012 г. в резултат неизпълнение на основно задължение на упражняващия ръководство и контрол държавен орган да издаде заповед за поставянето на помощни средства на лишените от свобода, постъпващи на лечение в лечебни заведения извън системата на местата за лишаване от свобода при МП и 3. иск за обезщетение в размер на 12 500 лв. за неимуществени вреди - използването на усмирителен пояс по начин затрудняващ дишането, при конвоирането и престоят на ищеца в същото лечебно заведение за времето от 20.02.2012 г. - 27.02.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на незаконните действия. С обжалваното решение първоинстанционният съд, е приел първият иск за основателен и е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Янко Крумов Ваташки сумата в размер на 250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпян физически дискомфорт за периода от 20.02.2012 г. до 27.02.2012 г. в резултат на неправомерно използване на помощни средства - белезници за ръце и крака от служители на затвора Софийски централен затвор при осъществяване на постова служба на разкрития със Заповед № 84/20.02.2012 г. външен пост в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", в нарушение на условията по чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.02.2012 г. до 05.03.2012 г. в размер на 0.56 лв. и законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба на 05.03.2012 г. до окончателното плащане на обезщетението, както и сумата от 10 лв. разноски по делото. В останалата част съдът е приел, че молбата е неоснователна и недоказана и е отхвърлил исковете както следва: в частта над 250 лв. по първия иск и изцяло по втория и третия иск. За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че прилагането на помощни средства по отношение на ищеца по време на престоя му в Клиниката по диабетология, макар и в съответствие с инструкцията на началника на затвора, противоречи на закона - чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС и е довело до нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Вследствие от употребата на белезници за ръцете и краката за фиксиране в болничната стая и при извеждането от болничната стая съдът е счел, че за ищеца са настъпили само една част от описаните в исковата молба неимуществени вреди, а именно физически дискомфорт по време на сън и при провеждане на медицинските дейности. АССГ е приел, че така претърпените вреди, настъпили в личната сфера на осъденото лице, са в пряка причинна връзка с допуснатото от длъжностните лица нарушение на правилата за използване на помощни средства по чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС и подлежат на репариране съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон. В хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие. Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай прилагането на помощни средства по отношение на Ваташки по време на почти целия му престой в клиниката по диабетология от постовите на разкрития външен пост, макар и да е в съответствие с инструкцията на началника на затвора, противоречи на ЗИНЗС и е довело до нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Правилно е и заключението на решаващия съд, че е налице пряка причинна връзка между претърпените от осъденото лице вреди и допуснатото от длъжностните лица нарушение на правилата за използване на помощни средства, което обосновано е довело до извода на съда, че и тази предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е изпълнена. Касационната инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди. Предвид свидетелските показания на св. Янкова, подкрепени от данните в доклада на изпълнителния директор на клиниката първоинстанционният съд правилно е установил, че белезниците са използвани почти през целия престой в лечебното заведение, вследствие на което са настъпили само една част от описаните в исковата молба неимуществени вреди, а именно физически дискомфорт по време на сън и при провеждане на медицинските дейности. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложена спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността и вида на увреждането. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът се е ограничил сам в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС. В атакуваното решение съдът изключително подробно е дал тълкуване на относимите към спора правни разпоредби, касаещи употребата на помощни средства по време на престоя на Янко Ваташки в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев" от постовите на разкрития външен пост в болничното заведение, в т. ч. разпоредби заложени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, както и Инструкция утвърдена от началника на Затвора София, след което е съпоставил същите с конкретните факти и обстоятелства и изградил своите правни изводите, които са логически издържани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението в обжалваната част, с която е приет за основателен и уважен до размера на 250 лв. предявеният иск за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители от затворническата администрация на Софийски централен затвор, изразяващи се в неоснователно използване на помощни средства /денонощно/ за времето от 20.02.2012 г. - 27.02.2012 г. на лечение в Клиника по диабетология е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение