Решение № 1190 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на КСП РЕНТ ЕООД, подадена чрез адвокат И. Ангелов, против Решение 11615/11.07.2024 г., постановено по административно дело 11552/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед СОА23-РД92-449/07.11.2023 г. на Кмета на Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорва съответствието на офертата на спечелилия конкурса кандидат с предварително обявените условия. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед, след което Столична община да бъде задължена да отстрани от участие в конкурса Стар Хоум Груп АД. Подадена е и частна жалба от страна на КСП РЕНТ ЕООД против Определение 20951/23.10.2024 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на определението и отмяна на присъдените разноски, алтернативно намаляване на размера им до законоустановения минимум. На проведеното по делото открито съдебно заседание, КСП РЕНТ ЕООД се представлява от адвокат Ангелов, който поддържа касационната и частна жалба и моли да бъдат уважени. Ответната страна, Кмет на Столична община се представлява от юрисконсулт Радев, който по съображения съдържащи се в писмен отговор оспорва касационната жалба. Стар Хоум Груп АД се представлява от адвокат А. Георгиева, която изразява становище в подкрепа на оспорените съдебни актове, изложено и писмено, поради което моли да бъдат оставени в сила. Страните претендират присъждане на разноски и правят възражения за прекомерност на сторените такива от насрещните им страни. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателността на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е заповед, издадена от Кмета на Столична община, с която е утвърдено класирането на участниците в публично оповестен конкурс за учредяване на право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост и е определен за спечелил конкурса участникът, класиран на първо място Стар Хоум Груп АД, при условията на подадената от него оферта. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Установено е, че конкурсната процедура е проведена при спазване на правилата, регламентирани глава Трета от НУРПТК на Столична община. Правилно съдът е приел, че условията за участие в процедурата са ясно разписани, като за участниците не е съществувало задължение да представят технически проект на бъдещата сграда, а само схематични проектни решения на ситуацията, с цел изясняване на идеята за реализацията й. Такъв схематичен проект, представляващ приложение 9 /офертно предложение, съдържащо технически показатели/ е част от представената от Стар Хоум Грум АД оферта, поради което е съответствала на изискванията за съдържание и правилно този участник е бил допуснат до оценка и класиране в конкурса. Обосновано съдът е отбелязал че, съгласно утвърдените конкурсни условия, едва след влизане на процесната заповед в сила, в 7-месечен срок и след получаване на изходни данни от администрацията спечелилият участник е бил длъжен да изготви идеен и технически проект, въз основа на който и на оценка на пазарната цена ще бъде учредено правото на строеж върху имота. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящия съд, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Разноски се дължат и на ответното дружество Стар Хоум Груп АД, за което обжалваната заповед е благоприятна, но не в претендирания размер от 9000 лева, а в размер на 2000 лева, с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид обема на осъществената процесуална защита. Подадената частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Съдът е отказал да измени присъдените в полза на Стар Хоум Груп АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева, с мотива, че от страна на молителя КСП РЕНТ ЕООД не е направено своевременно възражение за прекомерността му. Действително, в първоначалната жалба се съдържа възражение за прекомерност, но само относно претендираните от Столична община разноски. До приключване на съдебното производство, от страна на жалбоподателя не е извършено такова възражение и досежно разноските на заинтересованата страна, поради което правилно съдът е отказал да ги намали. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, право на разноски има и заинтересованата страна, за която актът е благоприятен, като именно това е основанието за присъждане на спорните разноски. Възражението за прекомерност на заплатеното от Стар Хоум Груп АД възнаграждение за адвокат се явява преклудирано, тъй като страната, която го прави е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Съответно по реда на чл. 248 ГПК, такова възражение е недопустимо да бъде разглеждано за първи път, поради което настоящият съд не намира основание за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,