Решение № 117 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г.

Решение № 117 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). С решението от 15.08.2007 г. по гр. д. № 93/2007 г. Бургаският апелативен съд, действуващ като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.02.2007 г. по гр. д. № 156/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която Г. Г. Д. е осъден да заплати на Д. Г. Д. сумата 3 493.08 лв., представляваща стойността на дела му от реализираната продукция от пшеница и ечемик от реколта 2002 г. от съвместната дейност на страните, със законната лихва от предявяване на иска на 17.04.2006 г. до окончателното изплащане и разноските по делото в размер на 390.66 лв. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение и в частта му, с която искът против Г. Д. е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и този за мораторна лихва. Ответникът Г. Г. Д., чрез пълномощника му адвокат Н. К., е подал касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), като поддържа оплаквания за недопустимост поради наличието на друго дело между същите страни на същото основание и за същото искане, респ. неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда. Моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявения против него иск бъде отхвърлен. Ищецът Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Г, е обжалвал въззивното решение в отхвърлителната част, с оплаквания за неправилност поради съществени процесуални нарушение при обсъждане на доказателствата, довели до необоснованост на извода за реализираната прокукция и нейната цена, и моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият си състав, като обсъди оплакванията на касаторите с оглед данните по делото и съгласно чл. 218ж от ГПК (отм.), намира следното: Установено е по делото, че страните - братята Г. и Д. Д., съвместно с общи усилия и собствена земеделска техника са обработвали взета под аренда земя, като я засявали с пшеница, ечемик и кориандър. Не е спорно, че през есента на 2001 г. засяли 550 дка земя, реализираната продукция от която през 2002 г. - пшеница и ечемик, е предмет на настоящия иск за заплащане на половината от нейната стойност. Неоснователно е оплакването на касатора Г. Д. за недопустимост на предявения иск поради предявяване на същата претенция по образуваното между страните делбено производство, тъй като видно от данните за него, вкл. и постановеното на 12.12.2006 г. решение по гр. д. 561/2006 г., след указанията в отменителното решение на касационната инстанция, претенциите в него са за заплащане на припадащата се на единия съсобственик част от доходите, реализирани от ползуването на съсобствените комбайн и трактор от другия съсобственик. В настоящето производство предявеният иск е за заплащане на припадащата се част съобразно дела на ищеца от реализираната само от ответниците продукция от пшеница и ечемик, реколта 2002 г., което е различно от доходите, реализирани при ползуването на вещите. Основанието на претенцията се съдържа в изложените в исковата молба обстоятелства, както и в определението на първоинстанционния съд, с което производството по обективно съединените искове е разделено, поради което и оплакванията на касатора Г. Д. за нередовност на исковата молба са неоснователни. Въззивният съд е обосновал извода си за наличие на договорни отношения между страните въз основа на представените писмени доказателства - кореспонденцията между тях в писма и нотариални покани и в съответствие с чл. 357 ЗЗД приел, че отношенията им следва да се уреждат от правилата на договора за дружество - налице е съгласието им да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел - реализация на селскостопанска продукция от обработване на земеделска земя със собствената им техника. Правилен е и изводът, че при липса на доказателства за съществуващи други уговорки, дяловете им са равни, в т. ч. и в печалбите и загубите на дружеството. Въз основа на приетото заключение е и изводът на съда за реализираната от получената през 2002 г. от ответника Г продукция печалба, след приспадане на направените разходи. Неоснователно е оплакването на касатора, ищец за реализирана в повече продукция от пшеница и ечемик, както и за по-високата им стойност, тъй като макар и да е оспорил заключението, същият не е ангажирал допустими доказателства за поддържаните от него твърдения за по-висок добив на зърно на декар и по-висока цена на кг. за съответната година. При липса на такива данни, правилно съдът е кредитирал заключението на приетата експертиза, и въз основа на данните от него е определил дължимата на ищеца сума от получената от ответника печалба за реколта 2002 г. (иск за заплащане на половината от разходите не е предявен в настоящето производство, поради което и развитите в жалбата на ищеца съображения в тази насока са неотносими). Правилен е и изводът за липса на покана за плащане на парична сума, за да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от получаването й. Както изпратените от Д. Д. нотариални покани, така и разменените между двамата братя писма не съдържат нито конкретна покана за плащане на определена сума, нито изявление за прекратяване на дружеството с предизвестие от единия съдружник, както неоснователно поддържа ответникът Г. Д. В заключение се налага извода за неоснователност на оплакванията и в двете касационни жалби поради липса на поддържаните в тях касационни основания за отмяна на въззивното решение. Същото, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила, като съобразно този изход на спора разноски на страните не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, II г. о.