Решение № 2 от 19.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2976/2011 г.

Решение № 2 от 19.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2976/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 и сл. НПК е образувано по касационен протест на Н. Н. - прокурор при Хасковската окръжна прокуратура против присъда № 153 от 8.11.2011 г., постановена по ВНОХ дело № 484/2011 г. на Хасковския окръжен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излага съображение, че съдът е възприел превратно доказателствата по делото, в разрез с формалната логика и поради това е достигнал до неправилния извод, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. По същество се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения и моли да бъде уважен. Подсъдимата чрез защитника си изразява становище протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 410 от 2.08.2011 г., постановена по НОХ дело № 394/2011 г. Димитровградският районен съд е признал подсъдимата Т. Н. Х. за виновна в това, че на 9.03.2011 г. в гр. Д. държала акцизни стоки без бандерол - 324 броя кутии цигари от различни марки на обща стойност 1 564.60 лв., поради което и на основание чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 1564.60 лв. и лишаване от право да осъществява дейност свързана с тютюневи изделия за срок от две години. На основание чл. 234, ал. 3 НПК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С присъда № 153 от 8.11.2011 г., постановена по ВНОХ дело № 484/2011 г. Хасковският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 234, ал. 1 НК. Касационният протест е основателен. Посоченото в касационният протест основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че при установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция е възприела превратно доказателствата по делото и това е довело до неправилния извод по същество, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението, в което е обвинена и осъдена от първата инстанция. С тях се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. 13, чл. 14, чл. 314 и чл. 339, ал. 3 НПК. Доводът намира опора в данните по делото и е основателен. Когато отменява постановената от първата инстанция присъда и вместо нея постановява нова присъда, въззивната инстанция е длъжна след като анализира самостоятелно всички събрани доказателствени материали да посочи какви нарушения са допуснати при оценката и правните изводи от тях, каква оценка им прави, какви обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните съображения за взетото решение. Тези си задължения произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК Хасковският окръжен съд не е изпълнил. Хасковският окръжен съд, който е сезиран с жалба на подсъдимата срещу постановена осъдителна присъда е преценил, че първоинстанционният съд не е изяснил важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване нарупи цигари и не е установил стойността на всяка от тях. Провел е съдебно делото, като не е направил разграничение между обособените в две г следствие, при което е изслушал експертно заключение за марката, вида и стойността на намерените в търговския обект тютюневи изделия. Декларирал е, че анализира цялата доказателствена съвкупност и възприема фактическите констатации че на 9.03.2011 г. свидетелите Д. Д., К. Р. и Д. Д., които разполагали с оперативна информация, че в търговски обект, стопанисван от подсъдимата, се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол, извършили проверка и открили 324 кутии различни марки цигари, от които 136 кутии "Victory Exclucive" на стойност 652.80 лв. и останалите 188 броя кутии от различни други марки на стойност 911.80 лв., върху които имало поставено обозначение, че са предназначени за търговия в безмитни магазини, като всички кутии били без поставен акцизен бандерол. При тези фактически констатации въззивният състав, за да формира вътрешно убеждение, че съставът на престъплението не е осъществен, да отмени осъдителната присъда и да оправдае подсъдимата е приел, че първоинстанционният съд е нарушил задължението си да установи всички значими за предмета на доказване факти, като не е изследвал очевидните различия във външния вид на опаковките, върху по-голямата част от които имало поставен надпис, че са предназначени за безмитна търговия, освободени от заплащане на акциз и не могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, а останалото количество цигари, за които се дължи акциз представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Този извод е направил като не е обсъдил всички събрани доказателства по делото. Той противоречи на разпоредбите регламентиращи реда за съхранение и търговия с тютюневи изделия. Цигарите, като особен вид стока, подлежат на облагане с акциз при тяхното производство в страната или при въвеждането им през границата на страна от друга държава. Сделки с тях могат да бъдат извършвани само от търговци, които имат разрешение за продажба на тютюневи изделия. Върху тях задължително следва да бъде поставен бандерол, който е удостоверителна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз. Законът допуска при влизане в страната да бъдат внесени закупени за лична употреба от безмитен магазин на по-ниска цена тютюневи изделия в разрешеното количество до две кутии, които също следва да бъдат обозначени по надлежния ред. Когато през границата на страната се внася по-голямо от допустимото количество и са обявени на митницата за тях се дължи акциз в пълен размер, независимо от обозначението върху опаковката. За да бъде криминализирано едно деяние по чл. 234 НК, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол като престъпление, то следва да притежава определена степен на обществена опасност т. е. да застрашава или уврежда в тази степен обществените отношения, които са предмет на регулиране с него. Законодателят изрично е посочил, че деянието е престъпление което дава основание за използване средствата на държавната принуда чрез осъждането на дееца само ако не представлява маловажен случаи. В разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК е дадено определение на понятието маловажен случай. Съгласно законовата дефиниция такъв е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Липсва задължителна съдебна практика, която да указва, че малозначително е това деяние, при което паричната равностойност на предмета на престъплението не надвишава трикратния размер на установената за страната минимална работна заплата, както е приела въззивната инстанция. Ниската или незначителната стойност на предмета на престъплението не предпоставя задължително извод за малозначителност на деянието. От значение са и всички други обстоятелства, определящи степента на обществената опасност на деянието и дееца. Деяния от вида на инкриминираното нанасят сериозни вреди на фиска. В конкретния случай само стойността на цигарите, за които въззивната инстанция е приела, че се дължи акциз надвишава повече от два пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието и сама по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен. При положение, че останалото количество цигари са били от вид предназначен за продажба в ограничено количество и специализирани магазини, но са били съхранявани от подсъдимата и по нейните обяснения, предназначени за продажба с цел осигуряване на доходи, не може да се приеме че законът изключва възможността и задължението за внасяне на акциз върху тях. Те не са били за лична употреба и за тях се дължи акциз в пълен размер. Обществената опасност на деянието е тясно свързана с тази на дееца. Извън деянието, което я характеризира отрицателно в обществото, са събрани и други доказателства, които не са обсъдени от въззивната инстанция, и които не дават основание за направения извод, че личната й обществена опасност е ниска. В досъдебното производство са приложени писмени доказателства, че двукратно с наказателни постановления № 1423/2010 г. и № 1949/2009 г. е санкционирана за митнически нарушения извършени на 3.09.2010 г. и 4.12.2009 г. свързани с контрабандно пренасяне на цигари през границата на страната. Инкриминираното количество цигари са открити в търговския обект само няколко месеца след извършване на тези административни нарушения. Разпитаните по делото свидетели са установили направените от нея признания, че пътува до Турция и си взема по няколко стека с цигари за да ги продава. Този факт е приет и от въззивната инстанция при отчитане подбудите за извършване на деянието. Наличната доказателствена съвкупност, ако беше оценена в нейната логическа връзка би могла да доведе до различен от направения от въззивната инстанция извод, че се касае до еднократна проява, а не до последователна дейност, довела до сериозно засягане на акцизния режим, което прави деянието съставомерно. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При него следва да бъдат обсъдени подробно и оценени в логическата им връзка всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали и да бъдат изложени убедителни съображения кои от тях се кредитират, какви обстоятелства се приемат за установени и с оглед на това да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение