Решение № 5845 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2015 г.

Решение № 5845 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 700 от 03.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1790/13 г. Административен съд - гр. Пловдив, IХ - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Аними" - ЕООД-гр. Пловдив, представлявано от управителя Бойко Харалампиев Христов, срещу РА № 161202863/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 35/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил "Аними" - ЕООД- да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив сумата 2 528,98 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Аними" - ЕООД-гр. Пловдив, представлявано от управителя Бойко Харалампиев Христов, чрез пълномощника му адв. Светозар Йорданов Бъчваров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Аними" - ЕООД-гр. Пловдив, представлявано от управителя Бойко Харалампиев Христов, срещу РА № 161202863/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 35/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тайге БГ"-ЕООД и "Месоман"-ЕООД на дружеството са определени задължения за ДДС в размер общо на 51 261,64 лв. и лихви за забава в размер на 14 208,32 лв., както и са определени задължения за забавено внасяне на авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 1 162,66 лв. След описание на фактическата обстановка и констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по процесните фактури, както и възпроизвеждане на събраните доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначената съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните се свежда до това налице ли са реални доставки по процесните фактури. За да отговори на спорния въпрос на първо място съдът е възпроизвел съдържанието на съответните разпоредби от ЗДДС относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. В тази насока съдът се е позовал и на решения на Съда на Европейския съюз относно реалността на доставките. Съобразявайки изложеното и фактите по делото, решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, а подадената жалба от страна на "Аними"-ЕООД неоснователна. Мотивите на съда в тази насока са твърде обстойни, с много преповтаряния на едни и същи изрази, но в общи линии се свеждат до следното: в резултат на извършените процесуални действия по време на ревизията е установено, че нито един от участниците в договорите за покупко-продажба не представя доказателства за начина и средствата, с които са транспортирани стоките, т. е. мястото на изпълнение на доставките на стоки; в резултат на извършените проверки не е установено доставчиците да са разполагали със съответния вид и количество стоки, които да се предали на жалбоподателя; тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11 е неприложимо в случая, тъй като в казуса е нямало спор относно наличието на реални доставки; представените по делото многобройни документ са с противоречиво съдържание, от тях не може да се стигне до категоричен извод, че е налице фактическо предаване/приемане на стоките; установено е, че жалбоподателят не разполага с транспортни средства; не следва да се кредитира заключението на вещото лице Валентина Шиева по назначената съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице е било ограничено в изследванията си само с доказателствата по делото и е правило справки само по доказателства, съхранявани в счетоводна кантора "Анадолиев", но не и при доставчиците, а ползваните от вещото лице 4бр. писмени доказателства са представени по делото с нарочна молба от 11.02.2015 г. в съдебно заседание от същата дата, поради което съдът не ги кредитира като създадени за нуждите на процеса. По отношение на определените с ревизионния акт задължения за лихви за забава върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен акт е прието, че ревизионния акт е законосъобразен и в тази си част, тъй като в хода на ревизията е установено, че дружеството е следвало да извършва авансови вноски, което не е било извършено в сроковете по чл. 90, ал. 1 ЗКПО, поради което с РА са начислени лихви за забава в размер на 1 162,66 лв. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е частично не правилно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички ангажирани от жалбоподателя доказателства, в резултат на което е направил неверен извод за липса на реални доставки и е отхвърлил жалбата като неоснователна. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с ревизионния акт на "Аними"-ЕООД е отказано право на данъчен кредит по 4бр. фактури, издадени от "Тайге БГ"-ЕООД и частично по една фактура, издадена от "Месоман"-ЕООД, в резултат на което на дружеството са определени задължения за ДДС в размер общо на 51 261,64 лв. и лихви за забава в размер на 14 208,32 лв. След извършен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, е прието от органа по приходите, че ревизираното дружество осъществява като основен предмет на дейност търговия на едро със замразени местни продукти, от което е изведен извод, че за прехвърляне на собствеността върху същите като родово определени вещи, следва да бъде установено при условията на чл. 24 ЗЗД определяне на стоките по съгласие на страните или предаване на същите, в която насока са били изисканите от ревизираното лице и неговите доставчици писмени доказателства и обяснения. Съобразявайки обстоятелствата, че дружеството осъществява дейността си само чрез управителя, без да има други наети работници, без да притежава собствени складови помещения и транспортни средства, в наета складова база от "Унитемп"-ООД по договори от 02.01.2008 г. и 05.10.2009 г. е прието, че по силата на наемните договори отговорността за получаване на стоките, проверката за съответствието им с придружаващите ги документи, разтоварване и разполагане за съхранение в хладилни складове е изцяло на "Аними" - ЕООД в качеството му на наемател, което противоречи на дадените обяснения от управителя на дружеството, че тази дейност се извършва от служители на наемодателя "Унитемп"-ООД. Като аргументи са липса на реални доставки са изложени обстоятелствата, че в представените като доказателства документи не се съдържат данни за лица, работещи в "Унитемп"-ООД, които се приемали и обработвали пратките със замразени продукти, доставяни на "Аними"-ЕООД, респективно предавали са ги на лицата, на които ги е реализирал, респективно липсват данни тези стопански дейности да са били остойностявани и заплащани на "Унитемп"-ООД. Отбелязано е и това, че в представените "експедиционни листове" не се съдържат данни за издателя им, за превозвача и транспортното средство, за експедитора и лицето получило стоките, че от представените приемо-предавателни протоколи, търговски документи, стокови разписки, складови разписки, не се установява категорично кое е лицето, което е предала съответните видове и количества стоки, на кого е било служител, как стоките са били претеглени, с кое транспортно средство са превозени и от кого. Като аргумент за липсата на реални доставки е посочена и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗДДС, според която когато при доставка на стока същата се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, би следвало да се представят доказателства къде е било местонахождението на стоката към момента в който тя е изпратена или е започнал превозът й, както кога и как е била превозена към получателя. Предвид на изложеното и цитирайки съответни решения на Съда на Европейския съюз по отделни дела относно значението на реалността на доставката за признаване на право на данъчен кредит, органът по приходите е приел, че от събраните в хода на ревизията доказателства не е установено реалност на доставките от "Тайге БГ"-ЕООД и частично по една фактура, издадена от "Месоман"-ЕООД, поради което данък по фактурите на двамата доставчици е начислен неправомерно и е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, в резултат на което на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит и са определени задължения за данък добавена стойност и лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите не са опровергани от жалбоподателя, в това число и чрез заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд и намира, че чрез ангажираните от него писмени и гласни доказателства, както и специализирани експертизи, задълженото лице е направило успешно доказване на главния факт за реалност на доставките по процесните 5бр. фактури. На първо място, като доказателства в подкрепа на извършените доставки още в хода на административното обжалване от страна на "Аними"-ЕООД са представени многобройни писмени доказателства - описани на стр. 3 - 5 от жалбата до директора на Д"ОДОП"-Пловдив - л. 5 - 6 от т. 1 от първоинстанционното дело/, съответно възпроизведени на стр. 2 - 3 от касационната жалба, л. 5 - 6 от настоящето касационно дело. Тези доказателства не са обсъдени детайлно в тяхната съвкупност и поотделно нито от приходния орган, нито от първоинстанционния съд. Към касационната жалба, на л. 66 - 68 от делото в табличен вид, в съответни цветове, е представена връзката /производител, доставчик, транспортни документи, приемо-предавателни документи, получател, крайна реализация / между отделните документи, установяващи реалното получаване и реализиране на стоките, предмет на доставка. В хода на делото са назначени съдебно-техническа експертиза и са ангажирани гласни доказателства, които установяват спецификата на извършваната търговска дейност от ревизираното лице, а от там и какви обстоятелства следва да се проследят, за да бъде доказана реалността на доставките. От това какви са били вътрешните взаимоотношения между "Аними"-ЕООД в качеството му наемател и "Унитемп"-ООД като наемодател съгласно сключените договори за наем, не могат да бъдат правени генерални изводи за липса на реални доставки. Защо и какви са били взаимоотношенията между двете дружество в рамките на търговските им отношения е обстоятелство, което е неотносимо към реалността на доставките. От страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, които установяват по несъмнен начин как е ставало приемането и предаването на доставяните му количества местни продукти в складовете на "Унитемп"-ООД, съответни как впоследствие тези количества са били реализирани към трети лица. В тази насока както от приходния орган, така и от решаващия съд не е съобразено обстоятелството, че търговската дейност за подобен вид хранителни стоки е нормативно регулирана, която регулация поставя особени изисквания относно документите, които следва да бъдат съставяни и налични при подобен вид дейност, които документи са представени от жалбоподателя по делото. Първоинстанционният съд необосновано на фактите по делото е приел, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Вярно е, че разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 от ДР от ДОПК задължава съдът да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, но посоченият от съда мотив - че вещото лице е извършило анализ само на доказателства по делото, но не и доставчиците, не може да бъде споделен. Не може да бъде възприет и аргументът, че представените четири броя нови писмени доказателства са антидатирани и създадени специално да подкрепят защитната теза на страната, тъй като са представени за пръв път в съдебното заседание на 11.02.2015 г. Както бе вече посочено, още на фаза административно оспорване от "Аними"-ЕООД са налице представени многобройни писмени доказателства, които установяват спорните по делото факти, върху които вещото лице е изградило заключението си. Въпросните 4бр. документи, описани в молба на л. 1705 от т. VI от делото, са приети от съда в съдебното заседание на 11.02.2015 г. /видно от протокола на л. 1711 от делото/, не са оспорени от ответната страна, същите са проверени от вещото лице и изхождат не от жалбоподателя, а от трето по делото лице. Поради това не може да бъде възприета тезата на административния съд, че те са новосъздадени да подкрепят тезата на задълженото лице. Както от страна на приходния орган, така и от страна на решаващият съд не е осъдено обстоятелството, че доставките по въпросните фактури е разплатено по банков път от получателя. Плащането на доставката действително не е елемент от фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, но е косвен факт за реалност на доставката, тъй като плащането при липса на доставка е лишено от стопанска логика, а по делото не са събрани доказателства заплатените суми да са възстановени обратно на получателя, или последният и доставчиците да са свързани лица. На първоинстанционния съд е убягнало и обстоятелството, че чрез двете експертизи е доказана връзката между доставените количества замразени продукти и реализирани впоследствие към трети лица продукти от страна на "Аними"-ЕООД, каквото реализация не би била възможна, ако дружеството не е получило преди това тези количества. При изграждане на изводите си в тази насока вещите лица са съобразили нормативно установените правила при търговската дейност с подобен вид стоки и събрани в тази насока писмени доказателства. Предвид на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че данъчно-задълженото лице чрез допустими доказателствени средства е установило положителния факт на предаване на стоката по фактурите и в този смисъл е налице реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Като е стигнал до друг краен извод - че органът по приходите правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното предаване на фактурираното количества заразени мести продукти по процесните фактури и данъкът по тях се явява неправомерно начислен, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, даваща основание за непризнаване на право на данъчен кредит, Административен съд Пловдив е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което РА № 161202863/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 35/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта му, в която на "Аними"-ЕООД са определени задължения за ДДС в размер общо на 51 261,64 лв. и лихви за забава в размер на 14 208,32 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки от "Тайге БГ"-ЕООД и "Месоман"-ЕООД. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част относно определените задължения за лихви върху забавени вноски за корпоративен данък. Макар решението на първоинстанционния съд да е обжалвано изцяло, в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания против тази част от съдебния акт. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК не бе констатирано допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда по отношение на тази част от ревизионния акт. Разноски. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, като по компенсация ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати по компенсация на "Аними"-ЕООД разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 3 577,75 лв. При определяне на разноските съдът съобрази, че съобразно уважената част от жалбата "Аними"-ЕООД има право на разноски за двете съдебни инстанция общо в размер на 4 200,52 лв. съобразно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване, а при условията на чл. 16, ал. 1, изр. 3 ДОПК Д"ОДОП"-гр. Пловдив има право на разноски /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 622,77 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,