Решение № 7919 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2013 г.

Решение № 7919 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Людмил Митков Кехайов от гр. София срещу заповед № К 3009/15.03.2013 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство по издаване на обжалвания пред настоящия състав административен акт е образувано със заповед № К-931/30.01.2013 г. на министъра, връчена на 01.02.2013 г. на Кехайов по предложение рег. № Я- 44-4/23.01.2013 г. на директора на СДВР. В заповедта са посочени данните, въз основа на които е образувано производството, извършителят, както и дисциплинарното нарушение, наказанието, което е предвидено за същото. Определен е дисциплинарно разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство и е отстранен от длъжност жалбоподателя. Установеното от дисциплинарно разследващия орган в хода на извършената проверка е отразено в обобщена справка рег. № 7842 от 26.02.2013 г., която е предоставена за запознаване на Кехайов на 27.02.2013 г., който подава възражение срещу нея с рег. № 8180 от 28.02.2013 г. Дисциплинарно разследващия орган е изготвил становище, след обсъждане на възражението и е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи на Кехайов дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ППЗМВР. С рег. № 6798/18.02.2013 г. Кехайов е поканен да даде писмени обяснения, като поканата е връчена на същата дата. Писмените обяснения са дадени от жалбоподателя на 19.02.2013 г., а дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тях на 15.03.2013 г., видно от поставената резолюция, като на същата датата е запознат и с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган. Въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и изготвените от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка и становище ответникът постановил обжалваната в настоящето производство заповед № К-3009 от 15.03.2013 г., с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразено в това, че през период от неустановена дата през месец декември 2012 г. до 18.01.2013 г. в гр. София инспектор Людмил Кехайов, в качеството си длъжностно лице е поискал от Емил Христов Колев имотна облага, която не му се следва - сумата от 5000 лева, за да извърши действия по служба във връзка с разследването по ДП № 2918/2012 г. по описа на 03 РУП - СДВР, за което е образувано ДП № 1-П/2013 г. по описа на Следствен отдел при СГП и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предл. последно, във вр. с чл. 301, ал. 1 и ал. 3, предл. 1 от НК, с което виновно е нарушил чл. 58 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като не е изпълнил задълженията си за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, т. т. 4, 7 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е връчена на Кехайов на 25.03.2013 г., като същият депозира жалбата си срещу нея на 29.03.2013 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е заемал длъжност от категория "Г" - инспектор, разследващ полицай в РУ на СДВР, в група "Разследване на криминални престъпления, сектор "Досъдебно производство" към 03 РУП - СДВР. Заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма, предвидено в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, като в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено правното основание и наложеното наказание. При издаването й са спазени в предвидените в ЗМВР и ППЗМВР административнопроизводствени правила. Нарушенията на служебната дисциплина, за които е образувано дисциплинарното производство срещу Кехайов са тежки по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, при което в съответствие с разпоредбата на чл. 243, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното производство е образувано с надлежна заповед, издадена от дисциплинарно наказващия орган, с която наказаният е запознат, като с нея е разяснено правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защита си от друг служител на МВР. След приключване на разследването дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка в съответствие с изискванията на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР, с която служителят запознат по реда на ал. 5 и се е възползвал от правото си по ал. 4 в 24 часовия срок след това да даде възражение. След приключване на разследването и изготвяне на становището на дисциплинарно разследващия орган материалите са докладвани на дисциплинарно наказващия орган, който след запознаване с тях и дадените писмени обяснения от жалбоподателя в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е наложил дисциплинарното наказание. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка от дисциплинарно разследващия орган безспорно е установено, че на производство в 03 РУП - СДВР е ДП ЗМ № 2918/2012 г. образувано по повод трудово злополука с пострадал Найден Калчов Георгиев. Последният бил призован да се яви като свидетел през месец декември 2012 г. При явяването му Георгиев представил на Кехайов медицински документи, свързани със злополуката, след което му бил проведен разпит от Кехайов, който бил отразяван от инспектор Башева и в хода на който Кехайов се поинтересувал дали е обезщетен от работодателя за станалата злополука по време на изпълнение на трудовите му задължения. След приключване на разпита протокола не бил предложен за подпис на пострадалото лице. Според обясненията, дадени от Георгиев (л. 39 от адм. преписка) пред дисциплинарно разследващия орган Кехайов го запитал дали иска да вземе някакви пари и му заявил, че може да направи така, че да получи такива. Георгиев заявил, че не може да вземе решение сам и трябва да говори с майка си. На следващия ден отишъл заедно с нея, при което двамата провели разговор, като според обясненията, дадени от Методиева (л. 41-42) Кехайов предложил да притисне работодателя Емил Колев и попитал на каква сума са съгласни. Методиева предложила 2000 или 3000 лв., но Кехайов й заявил, че вече е говорил с Колев и той бил съгласен да даде само 1500 лв., на която сума тя се съгласила. Пред дисциплинирано разследващия орган Колев дал обяснения, че през месец декември 2012 г. бил призован в 03 РУП - СДВР, при което бил разпитан от Кехайов по повод трудовата злополука с Георгиев, който му предложил да разговаря с пострадалия да оттегли жалбата си, при което разпита останал неприключен. На 28.12.2012 отново отишъл при Кехайов, който докато се движили с асансьора му заявил, че е разговарял с пострадалия и срещу 5000 лв. ще прекрати преписката, като уточнил, че от посочената сума 1500 лв. са за пострадалия, а останалите са за него и още двама, от които единият е прокурор. През месец януари 2013 г. Колев съобщил за случая на компетентните органи в МВР и дал съгласие да участва в разследване срещу него. Уговорил среща на работното му място и докато пътували в асансьора заявил, че е съгласен да даде определената от Кехайов сума. При провеждане на недовършения от месец декември разпит Колев запитал Кехайов какви гаранции му дава, при което последният му дал да запише телефонен номер, записан в собствения му апарат на лице, което свидетелят възприел, с име Станишев, но което впоследствие е установено, като Станиш Златков. При проведената среща това лице заявило на Колев, че се е чуло с Кехайов и е запознато със случая, след което се уговорили Колев да даде първоначално половината от сумата - 2500 лв., а останалото до края на месец януари, от което следва че действително уговорката между Колев и Кехайов е била на последния да бъдат дадени именно 5000 лв. След срещата Колев се обадил на Кехайов и го запитал дали е сигурно това, което са се разбрали, тъй като лицето му е обещало 90% гаранция, при което Кехайов му заявил, че няма да има проблеми. След разговора с Кехайов Колев си уговорил отново среща със Златков за да предаде парите и предал същите в автомобила на последния пред Съдебната палата на 18.01.2013 г. Разпитани от дисциплинарно разследващия орган Златков и Кехайов не отричат да се познават, но Кехайов отрича да е давал телефонния номер на Златков на Колев. Същевременно Златков установява, че действително се е срещал с Колев по повод образуваното дело за трудова злополука, както и за проведените срещи с него, включително за тази на 18.01.2013 г., на която Колев му предал плик 2500 лв., както и че ще получи и допълнителна сума по-късно. Твърди обаче, че сумата представлява адвокатски хонорар, за което искал да напише разписка, но Колев отказал такава. Въз основа на така установените факт при проведеното дисциплинарно разследване обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваната заповед, че Кехайов е извършил нарушение на служебната дисциплина изразено в нарушение на задълженията му по чл. 58 ЗМВР, като в качеството му на полицейски орган е следвало да извършва действия по предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления. С извършеното Кехайов и посочените в заповедта разпоредби на ЕК, като не е съобразил законността на действията, които е предприел, с поведението му е несъвместимо със задължението да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В конкретния случай задълженията на Кехайов са били ограничени до извършване на действия по разследване на трудовата злополука с пострадал Найден Калчов Георгиев, настъпила на 16.05.2012 г., като от преписката се установява, че действията на държавния служител не са били съсредоточени върху посредничество за уреждане на гражданско правните последици от същата между Найденов и работодателя му Колев. Същите обаче категорично са извън тези правомощия и задължения на Кехайов. В случая от представените доказателства с административната преписка следва категоричен и безспорен извод, че Кехайов по повод възложеното му разследване на престъпление, свързано с тази злополука е извършил действия несъвместими с държавната служба в МВР, предприемайки действия, несъобразени със закона и ЕК, които са извън задълженията му по служба и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за които съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ППЗМВР се налага наказание "уволнение". Настоящият състав намира, заповедта е постановена и в съответствие с целта на закона, доколкото служителите на МВР са задължени да извършват дейността си при спазване на основните принципи на дейността на министерството, посочени в разпоредбата на чл. 4 ЗМВР, между които са и задълженията по спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна и зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; както да следват основните задачи по чл. 6 от с. з., а именно да противодействат на престъпността и опазване на обществения ред; да защитават на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество и да осигуряват на разследване на престъпления. Наведеният довод в жалбата, че към момента на постановяване на заповедта не е налице влязла в сила присъда по отношение на Кехайов е неоснователен. В случая в хода на дисциплинарното производство дисциплинарно разследващия орган е събрал категорични доказателства, от които се установява безсъмнено нарушение на служебната дисциплина от страна на Кехайов, а дали с деянието си същият е извършил и престъпление е факт ирелевантен към законосъобразността на обжалваната в настоящето производство заповед, предмет на която е извършено от същия административно нарушение, каквото е нарушението на служебната дисциплина. Действително в заповедта е описано като нарушение и образуваното срещу Кехайов наказателно производство за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предл. последно, във вр . с чл. 301, ал. 1 и ал. 3, предл. 1 НК, но в същата фигурира като нарушение и обстоятелството, че в качеството си на длъжностно лице е поискал от Емил Христов Колев имотна облага, която не му се следва, което съдът намира, че е установено от дисциплинарно наказващия орган в хода на дисциплинарното производство и което деяние безспорно представлява нарушение, по чл. 227, т. 10 ЗМВР, каквото е нарушаването на правилата на ЕК - т. т. 4, 7 и 31, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, както правило е приел дисциплинарно наказващият орган. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията на административния орган деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение