Решение № 12890 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2015 г.

Решение № 12890 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "САВ ЛАБОРАТОРИИ" ЕООД, чрез проц. представител адв. Христо Цветанов Христов, против решение № 392/24.01.2015 г., постановено по адм. д. № 10960/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба вх. № 27160 от 14.11.2012 г., подадена от "САВ ЛАБОРАТОРИИ" ЕООД, ЕИК - 131281258, чрез управителя Александър Александров Михалев, срещу Ревизионен акт № 1113191/8.02.2012 г., издаден от Юлия Серафимова Траянова на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) - София, първоначално мълчаливо, а впоследствие и изрично потвърден с Решение № 2367/2.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - София към Централното управление (ЦУ) на НАП. Жалбоподателят е оспорил ревизионния акт в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 133941.66 лв. по фактури, издадени от "Биометал и Миненаббау Гезелшафт"АД с ЕИК - 131335446 и "Нотеб" ЕООД с ЕИК - 131281258, за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 08.2009 г. и начислените лихви за забава в размер на 42872.48 лв., както и допълнително определения корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в размер на 57394.27 лв. и лихва в размер на 12793.72 лв. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССчЕ - основна и допълнителна, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че издаването на РД, след срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, не води до нищожност на РА, тъй като сроковете за извършване на ревизията и за издаване на РД са инструктивни, а не преклузивни и тяхното неспазване не води до нищожност на РА. Издадените заповеди за спиране и за възобновяване на производството след като е изтекъл срокът за извършване на ревизията и същият не е продължен с надлежна заповед не опорочават съществено процедурата на ревизията, което да влече след себе си нищожност на РА. Доказателствата, на които е основан РА са събрани в рамките на определения със ЗВР тримесечен срок за извършване на ревизията, като след този срок до спиране на ревизията и след възобновяването й не са извършвани процесуални действия, освен издаване на двете заповеди и не са събирани нови доказателства от органите по приходите. Допуснатото нарушение във връзка със спирането и възобновяването на производството би довело до изключване на събрани доказателства след 19.10.2011 г., но такива не са налице. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА, с който на данъчно задълженото лице е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури на доставчиците "Биометал и Миненаббау Гезелшафт" АД и "НОТЕБ" ЕООД поради липса на основанието по чл. 68, ал. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, както и е увеличен финансовия резултат на данъчно задълженото лице на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с отчетените разходи по тези фактури. Обосновано съдът е приел, че не е доказана по безспорен начин реалност на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Фактическите констатации на органите по приходите не са оборени при съдебното обжалване на РА, вкл. и с приетата по делото експертиза, което налага извод за недоказана реалност на доставките по процесните фактури на двамата доставчици. Данъкът по тях е начислен неправомерно, при липса на данъчни събития, по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е налице право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС процесните фактури не отразяват вярно стопанските операции в тях. В тази връзка отчетените счетоводни разходи по тези фактури, без да са направени реално, не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО и поради това не се признават за данъчните цели, съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и основателно, в съответствие с чл. 26, т. 2 от ЗКПО с РА е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице с разходите по тези фактури и съответно са определени задълженията по ЗКПО. Фактическите установявания на съда и правният му извод са в съответствие с доказателствения материал и с приложимите материално правни норми, както и с нормите на общностното право, като е съобразена и практиката на СЕС, в решението по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета. Изложените от съда доводи обосновават неговия извод. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 5000.02 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав