Решение № 1975 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София, подадена чрез гл. юрк. Волянова-Данаилова срещу решение 6550/07.11.2022г., постановено по адм. дело 6253/2022г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221521004551-091-001/24.02.2022 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 765/19.05.2022 г.на Директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Агро Биомар" ООД, чрез процесуални представители адв. Пенева и Георгиева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-София - град е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221521004551-091-001/24.02.2022 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 765/19.05.2022 г.на Директора на Дирекция ОДОП София, в частта, с която на "Агро Биомар" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 666, 67 лв. за данъчен период м.05.2021г. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА, като е осъдил НАП да заплати разноските по делото. Решението е правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Действително, съдът обосновано е приел, че правото да приспадне на платения при придобиването на ДМА ДДС е възникнало за Агро Биомар ООД и са налице всички изискуеми за това предпоставки дружеството извършва независима икономическа дейност и е регистрирано по ЗДДС лице, придобило е в качеството му на данъчнозадължено лице автомобил с брой-места за сядане 6+1. За покупко-продажбата са съставени договор и фактура от 20.04.2021г., същата е отразена в счетоводството на дружеството и в дневника за покупки. Автомобилът е заприходен като ДМА по сметка 207. Правото по чл.72, ал.1 от ЗДДС е възникнало и упражнено в законовия срок. При липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит, органът по приходите се мотивира с липсата на доказателства автомобилът да се е използвал за целите на независимата икономическа дейност, упражнявана от ДРЛ. Този довод е неоснователен. Законът не определя срок за ползването на стоката за целите на независимата икономическа дейност на ДЗЛ, поради което тя може да се ползва за бъдещи доставки, включително такива по чл.9, ал.3 от ЗДДС. Фактическото ползване на автомобила, когато не са съставени относими към ползването документи /за или не за целите на икономическата дейност/ не обосновава отказ от правото на приспадане, нито еднозначно може да се определи като ползване за лични нужди. Дори да се докаже последното, следвайки логиката на закона /чл.9, ал.3, чл.73 от ЗДДС/, правото на приспадане ще остане на частичен данъчен кредит. Относимо и обосновано е позоваването на практиката на СЕС. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят сторените разноски в установен размер на 3 200 лв. Съдът констатира, че същите не са определени в прекомерен размер, доколкото същият се доближава до минималния, определен съгласно съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,