Решение № 9250 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2012 г.

Решение № 9250 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Цветан Иванов Дичев за отмяна на влязлото в сила решение № 2397 от 4.03.2008 г. по адм. дело № 11695/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обезсилено решение № 123 от 18.06.2007 г. по адм. дело № 110/2005 г. на Софийски градски съд, административна колегия, жалбата на Дичев против заповед № РД- 24 - 00-109/29.04.2002 г. на кмета на район "Красно село", Столична община е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено (определение № 4793 от 2.04.2012 г. по адм. дело № 16468/2011 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав). Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна на посоченото решение по смисъла на чл. 239, т. 4 и т. 6 от АПК с оглед решението на Европейския съд защита на правата на човека от 27.01.2011 г. Моли решението по адм. дело № 11695/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение да бъде отменено. Ответникът "Софийска компания за строителство и развитие" АД, гр. София оспорва молбата. Останалите ответници не изразява становище. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решение № 123 от 18.06.2007 г. по адм. дело № 110/2005 г. на Софийският градски съд, административна колегия отменя по жалба на Дичев и на други физически лица заповед № РД -24-109 от 29.04.2002 г. на кмета на район "Красно село", Столична община, с която е одобрен протокол на Районен експертен съвет и проект на поправка на кадастрален план на имоти пл. № № 222, 223, 224, 225, 226,231,232,234,235, имот без пл. № и нанасяне на нов имот № 2115 съгласно приложената скица, заличаване на посочените имоти, границите им и сградите в тях, кв. 45 -а, м. "Бул. България", съгласно скица - проект. Това решение на съда е обезсилено с решение № 2397 от 4.03.2008 г. по адм. дело № 11695/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение, чиято отмяна се иска, като жалбите на Дичев и на останалите физически лица са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът приема, че жалбите против заповедта се недопустими, тъй като подалите ги физически лица, включително и Дичев, не притежават права върху земята, предмет на заповедта за промяна или допълване на кадастъра, поради което не попадат в кръга на лицата по чл. 295, ал. 2, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), които имат право да обжалват заповедта за поправка или допълване на кадастралния план. С решение от 27.01.2011 г. по делото Дичев срещу България Европейският съд за защита на правата на човека приема, че оплакването на Цветан Иванов Дичев относно това, че властите не са предоставили на жалбоподателя обезщетение, което му се полага за основателно. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифициран от Република България през 1992 г. и държавата - ответник трябва да предостави на жалбоподателя собственост и притежание на гаража, който му се полага като обезщетение, а ако не предостави гаража, да му заплати 12000.00 евро, както и сумите 4000.00 евро и 2000.00 евро за претърпени съответно имуществени и неимуществени вреди. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна, съобразно посочените в нея основания, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Анализът на текста налага извода, че нарушението следва да е установено по отношение на страната, която иска отмяна на това основание и да е свързано с конкретния казус и материалноправното основание, предмет на акта, чиято отмяна се иска. В случая представеното решение от 27.01.2011 г. на Европейския съд за защита на правата на човека установява допуснато по отношение на молителя Дичев нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, но няма връзка с предмета на спора по адм. дело № 11695/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение, решението по което е предмет на искането за отмяна. Както вече се посочи последният акт засяга правото на Дичев да оспорва заповед за поправка и допълване на кадастъра и няма връзка с определеното обезщетение за отчуждения му по-рано имот и свързаните с това вреди. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че предпоставките на чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на съдебния акт не са осъществени, молбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Не се налице основания за отмяна съдебното решение и по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая твърдения и данни за наличието на друг съдебен акт при обективно и субективно тъждество на делото, не са представени. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 4 и т. 6 от АПК основания за отмяна на решението по адм. дело № 11695/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,