Решение № 9478 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2013 г.

Решение № 9478 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 608/17.01.2013 г., постановено по административно дело № 1020/2012 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отхвърлил оспорването, извършено с жалба на Кръстю Денков Кръстев от гр. Велико Търново срещу решение № 27/28.09.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Велико Търново; 2) осъдил Кръстю Денков Кръстев от гр. Велико Търново да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Кръстю Денков Кръстев от гр. Велико Търново, действащ чрез пълномощника адв. Бакотова. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество чрез уважаване на първоначалната жалба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление от 13.07.2012 г. Кръстю Денков Кръстев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 937/17.08.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Велико Търново на Кръстев е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд, както и на това по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за навършена възраст от 63 години и 4 месеца. Зачетен му е осигурителен стаж от втора категория труд 12 г., 3 месеца и 12 дни, а останалия осигурителен стаж е зачетен от трета категория. Недоволен от разпореждането, Кръстев го е обжалвал по административен ред с твърдението, че за периода от 20.11.1970 г. до 15.09.1973 г. трудът му на длъжност "строителен бояджия" следва да се зачете от втора категория. С решение № 27/28.09.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. На свой ред Великотърновският административен съд не е уважил сезиралата го жалба на Кръстев срещу решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Съдът обосновано е приел, че: атакуваното пред него решение е издадено от оправомощен орган в рамките на неговата материална компетентност и в установената от закона форма, като в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му; в производството по постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и развилата се процедура е съобразена с приложимите за случая норми; по делото не са установени пороци, касаещи формалната и материална законосъобразност както на решението на горестоящия административен орган, така и на разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване; обжалваният административен акт не противоречи на материалния закон и на целта на закона. В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезите на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред съда акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че жалбата на Кръстев по съдебен ред е неоснователна. Не би могло да се кредитират оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Противно на поддържаното от касатора, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Великотърновският административен съд надлежно е обсъдил събраните по делото доказателства за спорния период от 20.11.1970 г. до 15.09.1973 г., в който период Кръстю Денков Кръстев е полагал труд в СП "Комунални услуги" гр. Бяла като строителен бояджия. Заемането на длъжност с такова наименование е основание по т. 66и от ПКТП (отм.) за определяне на труда от втора категория, но само в конкретно посочените от ПКТП (отм.) специализирани строително-монтажни фирми и организации, сред които СП "Комунални услуги" гр. Бяла не попада. Правилно първоинстанционният съд е решил, че строително-ремонтната група не касае строителните бояджии в това предприятие, поради което няма основание положеният труд на жалбоподателя през този период да бъде признат за такъв от втора категория. Съдът е съобразил, че предприятието е извършвало основно комунална дейност, а строителните бояджии не са били обособени в отделно самостоятелно звено, като при това липсват доказателства трудът на Кръстев през спорния период да е бил полаган на строителен обект. Запазени са само разплащателните ведомости, съдържанието на които не обуславя категоризиране на труда на Кръстев като такъв от втора категория. Ангажираните от жалбоподателя доказателства не съдържат конкретна информация за характера и мястото на изпълняваната работа от Кръстев, а заеманата длъжност и труда, положен от него в този период като бояджия не е част от упражняваната строителна дейност от строително-монтажната група на предприятието, която е била отделно звено от бояджийското. Нещо повече, последното не само структурно не е било обособено към отрасъл "Строителство", но и няма обективни данни дейността му да е идентична с дейността, която се е осъществявала от специализираните строително-монтажни фирми и организации, поради която дейността на Кръстев през периода не попада в някоя от хипотезите на т. 66и от ПКТП (отм.), с която е създаден преференциален режим за ранно пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, и осигурителния му стаж за този период няма как да бъде зачетен от втора категория. Неналичието на приложното поле на точка 66и от отменения ПКТП на свой ред изключва приложението на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, което опровергава касаторовата теза, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на цитираните разпоредби. Надлежно е обсъдено от решаващия съдебен състав и това, че трудът на Кръстев през спорния период не може да бъде квалифициран по т. 67, ал. 1 във връзка с чл. 66и от ПКТП (отм.), доколкото няма данни дейността му като строителен бояджия през периода да е свързана със същата вредност и тежест на труда като посочените в т. 66и от цитирания правилник. Въз основа на горното съдът е извел обосновани и материално законосъобразни изводи, че не е налице една от трите кумулативно дадени предпоставки на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО, а именно касаторът да е работил минимум 15 години при условията на втора категория труд, което го лишава от основание да претендира право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в тази норма условия. Основание за пенсиониране на Кръстев не е налице и при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, защото към датата на заявлението касаторът не е навършил законоустановената възраст от 63 години и 4 месеца за отпускане на лична пенсия по този ред. Записът от трудовата книжка и в щатните разписания не удостоверяват твърдяното обстоятелство за вида на дейността като строителна. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,