Решение № 3074 от 23.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПК).

Образувана е по касационна жалба, подадена от "Райтър" ООД, срещу решение 5837 от 26.10.2020 г., постановено по адм. д. 6283/2019г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което са отхвърлени предявените искове от дружеството с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради отмяна като незаконосъобразни административни актове на КЕВР с влезли в сила съдебни решения. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени, както и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен.

Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С атакуваното решение, са отхвърлени предявените искове от "Райтър" ООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 180 074,60 лв. и в частност:

1. претърпени вреди за периода на действие на отмененото решение Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР, от 01.04.2011г. до 12.11.2018г., в размер на 930 159,06лв.; законните лихви в размер на 355 252,37лв. за периода от 01.04.2011г. до 12.11.2018г. и 53 484,15 лв. за периода от 12.11.2018г.(отмяната на решението) до подаване на исковата молба в съда на 06.06.2019г.;

1. претърпени вреди за срока на действие на отмененото решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, а именно от 01.08.2015 г. до 12.11.2018 г., в размер на 249 915,54 лв.; законните лихви в размер на 49 336,90 лв. за периода от 01.08.2015 г. до 12.11.2018 г. и 12 704,04 лв. за периода от 06.12.2018 г. (отмяната на решението) до подаване на исковата молба в съда на 06.06.2019 г.;

1. законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Безспорно е, че Райтър ООД е собственик на две водноелектрически централи (ВЕЦ) на територията на община Велико Търново - ВЕЦ "Леденика" и ВЕЦ "Сини вир, придобити с договор РД-01-114/16.07.2002 г. и договор РД-01-161/27.01.2003 г. за приватизационна продажба на обособена част, които са с мощност съответно ВЕЦ "Леденик" до 200 кВт и нисконапорна деривационна ВЕЦ "Сини вир" над 200 кВт до 10 000 кВт. На ищеца от МОСВ са издадени разрешителни за водоползване/водовземане. Произвежданата от двете водноелектрически централи енергия се продава на енергопреносното дружество "Енерго-Про ПродажбиАД (правоприемник на Е.OH България ПродажбиАД) по силата на договор за изкупуване на електрическа енергия от 01.08.2002 г. и договор за изкупуване на електрическа енергия от 28.02.2003 г. Съгласно чл. 2 от Анекс 1 от 06.01.2011 г. към договора от 01.08.2002 г. и Анекс 1 от 06.01.2011 г. към договора от 28.02.2003 г. купувачът заплаща на производителя електрическата енергия ежемесечно съгласно съставения за съответния месец протокол, по цени и ред в съответствие с Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическа енергия", както и "цената за продажба на активна електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР", като "към момента на сключване на настоящия анекс цената, определена по реда на ал. 1, с Решение на ДКЕВР Ц-018 от 31.03.2010 г., е 110.79 лв./MWh".

Установено е от съда, че с Решение Ц-010/30.03.2011г. ДКЕВР на основание чл.21 ЗВАЕИБ (отм., действащ към момента на приемане на решението) е определила считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт, в 26 точки на решението за отделните видове възобновяеми енергийни източници. В т.1 до 7 от посоченото решение ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. В т.1 до 6 комисията класифицира водноелектрическите централи и определя преференциална цена съгласно установените критерии по чл.19а, ал.1 и 2 от наредбата и по чл.36 и сл. от Наредба 14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия съобразно схемата на хидроенергийния обект, инсталираната мощност и водния пад на електрическите централи. В т.7 от решението са включени водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., като определената преференциална цена е в размер на 112.48/МВтч. В тази му част решението на ДКЕВР е отменено с решение 2126/13.02.2013г. на ВАС по адм. дело 5492/2011 г., посочено по- горе. Решение Ц-010/ 30.03.2011г. не е оспорено пред съда и е влязло в сила по отношение на извършената класификация на водноелектрически централи и на електрически централи в т.1 - 6. Съдът е приел, че в нарушение на нормативните разпоредби е въведен от ДКЕВР (сега КЕВР) допълнителен разграничителен критерий за отделните водноелектрически централи, а именно въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., за което комисията не е посочила фактически и правни основания.

В изпълнение на съдебното решение ДКЕВР е приела решение Ц-5/20.02.2015г., с което е определила, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §2, ал.1, т.1 ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Както се посочи по-горе това решение е отменено с влязло в сила решение 4039/ 15.06.2017г. на АССГ по адм. дело 2596/ 2015г. В мотивите на решението се сочи, че въведеният от комисията критерий - съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт обуславя материална незаконосъобразност на административния акт. Съдът е отменил решението, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 8 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, като е върнал делото като административна преписка на комисията за ново произнасяне и отнасяне на спорните водноелектрически централи към групите по т.1- т.6 по Решение Ц-010/ 30.03.2011г. Следва да се отбележи, че при постановяване на решението си административният орган отново е въвел ограничителен и дискриминационен критерий, като изразът въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г." на практика се заменя с израза съществуващи водноелектрически централи", което отново се свързва с времето на обнародване на закона в Държавен вестник. Съдът е посочил, че разделянето на нови и съществуващи не следва да е в зависимост от това дали е изтекъл технико-икономическият живот на активите и възвръщане на вложената първоначално инвестиция, като обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана на признака съществуващи електрически централи, отново е незаконосъобразно. Съобразено е, че в предходното решение на Върховния административен съд не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени в т.1 до т.6 на решение Ц-010 от 30 март 2011 г., като даденото в този смисъл указание от АССГ не е съобразено с факта, че Решение Ц-010 от 30 март 2011 г. е влязло в сила по посочените точки и не може да бъде променяно въз основа на обжалването по друга точка - 7, а в случая и на друго решение Ц-5 от 20.02.2015г. Поради това съдът е постановил, че при връщането на преписката за ново произнасяне, административният орган, в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК следва сам да избере законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.

За трети пореден път след връщането на административната преписка на КЕВР е прието Решение Ц-14/03.04.2019г., с което комисията е определила, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ (отм.), с което е обхванат претендирания от ищеца исков период 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. с определената преференциална цена е именно в размер на 112,48 лв./МВтч. с обратна сила към 01.04.2011г. С Решение 5129/23.07.2019г. постановено по адм.д. 4506/2019г. по описа на Административен съд София-град е обявена нищожността на Решение Ц-14/03.04.2019г. на КЕВР, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. С Решение 492/14.01.2021 г. по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/19 г на АССГ. Както бе посочено, с окончателен съдебен акт на върховната инстанция е прогласена нищожността и на последващият акт на КЕВР, а именно Решение Ц-12/26.03.2021 г. за определяне, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/. Към настоящият момент на решаване на спора липсва административен акт, който да определя преференциална цена в размер на 112,48лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа по отношение на ВЕИ по т.7 от Решение Ц-010 от 30 март 2011 г.

По повод определянето на нетното специфично количество (НСП) за електрическата енергия е издадено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР. С т.9.1 от последното е установено нетното специфично количество производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-5 от 20.02.2015г. на КЕВР в размер на 2500кВч при определена цена -112,48лв./МВч, без ДДС, за ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MB. Поради липса на мотиви решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 9.1 е отменено с решение 4973 от 24.07.2017г. по адм.дело 8117/2015г. на АССГ, оставено в сила с решение 15158 от 06.12.2018г. по адм.дело 12490/2017г. на ВАС.

Съдът е сметнал, че настъпилите вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Не е налице според съда причинна връзка между вредите под формата на пропуснати ползи и незаконосъобразните административни актове на КЕВР, които са отменени. Съдът обосновава акта си като посочва, че начисляването за произведената през периода ел.енергия към крайния снабдител на по-ниска цена в размер на 112,48 лв./МВтч по т. 7, вместо в размер на 229,90 лв./МВтч по т. 1 за ВЕЦ Леденик, съответно - 213,09 лв./МВтч по т. 2 за ВЕЦ Сини вир, от решение Ц-010 от 30.03.2011 г., не е пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Посочил е, че КЕВР не е определила индивидуално за всеки конкретен производител категорията, поради което и с оглед задължението за предприятието, което изкупува електроенергията, да определи към коя точка от решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР следва да се отнесе една ВЕЦ и съответно въз основа на коя преференциална цена трябва да се изкупува електроенергията, опосредява вредите.

Съдът е посочил, че след отмяната на решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, органът се е произнесъл с ново решение СП-6 от 28.06.2019г. за мотивирано установяване стойностите на нетно специфично производство, вместо отменената т.9.1., съобразявайки мотивите на съда. Съставът е приел, че новопостановеното решение има предварително изпълнение, следователно за исковия период съществува надлежно установено и приложимо нетно специфично производство, до размера на който крайните снабдители и съответно общественият доставчик да изкупуват по преференциална цена произведената ел.енергия от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници - ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт по Решение Ц-14 от 03.04.2019г. на КЕВР, в т.ч. и от ищеца. Изложил е съждение, че с решението общественият доставчик, респ. крайният потребител, се задължават да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количеството електроенергия до размера на нетното специфично производство. Следователно, за разликата над нетното специфично производство не е налице задължение за изкупуване на преференциални цени, което задължение да е възникнало въз основа на впоследствие отменен административен акт.

В производството пред административния съд е допусната и приета комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, съгласно която стопанисваните от ищеца ВЕЦ през периода 01.04.2011г. 31.10.2018г. отговаря на характеристиките на МВЕЦ по т. 1 и ВЕЦ по т. 2, а именно:

• МВЕЦ Леденик, следва да бъде категоризирана в съответствие с Таблица на стр.10 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР към т. 1 - с инсталирана мощност до 200 кВт, а

• ВЕЦ Сини вир следва да бъде категоризирана в съответствие с Таблица на стр.10 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР към т.2 - Нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт.

Направен е извод въз основа на това, че преференциалната цена на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяеми източници за периода 01.04.2011г. 31.10.2018г. съгласно т. 1 от Решение Ц-010/30.03.2011г. е 222,90 лв./МВтч. без ДДС за МВЕЦ Леденик, а съгласно т. 2 от същото е 213,09 лв./МВтч без ДДС за - ВЕЦ Сини вир. Относно разликата между платената цена по т. 7 от решението на КЕВР от 30.03.2011г. и дължимата по т. 1 и т. 2, вещото лице е изчислило, че същата е за периода 01.04.2011г. 31.10.2018г. за МВЕЦ Леденик е в размер на 192 856,77 лв. и в размер на 689 588,36 лв. за ВЕЦ Сини вир, общо разликата за двете ВЕЦ е изчислена в размер на 882 445,13 лв.

По отношение на разликата, формирана въз основа на нетното специфично количество/производство на електрическа енергия, основното заключение съдържа констатации, че до 24.07.2015г. съгласно чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и т. 7 от Решение Ц-5/2015г. на преференциални цени се изкупуват количествата произведена електрическа енергия до нетното специфично производство от 2500 работни часа. След изменението на с.з. с ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г. е прието, че на изкупуване по преференциални цени подлежи количеството произведена електрическа енергия до размера на нетното специфично количество въз основа, на което е била определена съответната преференциална цена по отделните категории производители, което е определено с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, във връзка с Решение Ц-010/30.03.2011г. За централите, попадащи под т. 1 от Решението от 30.03.2011г., то е в размер 3 880 kWh, при определена цена от 229,90 лв. без ДДС за микро водноелектрически централи с инсталирана мощност до 200 kW, а за тези по т. 2 - 3 724 kWh, при определена цена от 213,09 лв. без ДДС за нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност 200 kW до 10 000 kW. При тези констатации е изчислена разликата в сумата, която е получил ищецът за продажбата на електроенергия от възобновяеми източници на преференциална цена за количество до 2 500 работни часа и тази, която е следвало да получи при продажба на същата за по-голямото нетно специфично количество в размер на 3 880 часа, съответно - 3 724 часа, като разликата в сумата е изчислена по години за всяка от притежаваните ВЕЦ и съобразно достигнатите количества, както следва: за МВЕЦ Леденик в общ размер на 39 128,78 лв. и за - ВЕЦ Сини вир 183 663,89 лв. или общо за всички години за двете централи - 222 792,67 лв.

Въз основа на установените фактически обстоятелства административният съд е приел от правна страна, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е сметнал, че от страна на ищеца не се доказват както пропуснати ползи, така и пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и твърдяната от ищеца имуществена вреда, поради което претенциите са неоснователни. За неоснователна е приел и исковата претенция за присъждане акцесорно обезщетение в размер на законните лихви, с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. Мотивът на съда е, че лихвите като акцесорно вземане, следват главното задължение - за главницата, които са неоснователни. Така мотивиран решаващият състав е отхвърлил исковите претенции в цялост.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл.218 и чл.220 от АПК приема, че обжалваното решение е частично неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е необосновано.

Обективно административният съд е приел, че ищецът касатор в настоящото производство, е процесуално и материално легитимиран по предявените искове. От правна страна са неправилни и необосновани изводите, че не са налице елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Установените фактически обстоятелства от административния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Безспорно е, че т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е отменена като незаконосъобразна с Решение 2126 от 13.02.2013 г., постановено по адм.д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, поради въвеждане на ограничителен критерий дата на влизане в експлоатация, какъвто не е предвиден в действащата по време Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ), отм., както и че Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР е отменено като незаконосъобразно с решение 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, поради въвеждане на същия дискриминационен времеви критерий. Налице е и отмяна на решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, поради липса на мотиви.

Настоящият съдебен състав приема, че за процесния период няма друга точка от разпоредителната част на решение Ц-10 от 30.03.2011 г., към която да бъде отнесена съответната група производители, за която е била определена преференциална цена по т. 7 от административния акт, освен в частта от т. 1 до т. 6 от него, в който смисъл са и дадените от съда указания при отмяната на т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, а понастоящем и обявените за нищожни Решение Ц-14/03.04.2019г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР. Обратното означава да се приеме, че за електрическата енергия, произвеждана от водноелектрическите централи, въведени в експлоатация до 19.06.2007 г., липсва утвърдена преференциална цена за изкупуване, което е в противоречие с императивния чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ, отм., респективно с чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. В тази връзка следва да се подчертае, че доколкото незаконосъобразността на критерия влизане в експлоатация e съдебно установен, то съдът е длъжен да съобрази силата на пресъдено нещо на съдебните решения, с които административните актове са отменени. Без значение е обстоятелството, че Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е влязло в сила в частта по т. 1 до т. 6, както правилно е посочено в решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като в приложимото законодателство липсват други критерии, въз основа на които да бъдат групирани производителите на електрическа енергия от ВЕИ вода, въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г. Този извод следва от чл. 19а от НРЦЕЕ (отм.), съгласно който преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията съгласно приети от нея указания, по общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници, а именно: 1. вида на технологията; 2. големината на инсталираната мощност; 3. наличния ресурс на първичния енергиен източник.

С Решение Ц-14 от 03.04.2019 г., КЕВР въвежда диференциация по отношение на ВЕЦ съобразно момента им на влизане в експлоатация. При съобразяване на обстоятелството, че периодът, за който се претендират пропуснати ползи е отминал, се извежда извод, че новият ценови акт на КЕВР е неизпълним и неотносим. Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР не може да бъде приложено с обратна сила (ex tunc), по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в нормативен акт не е предвидено административните актове, издавани от КЕВР, да се ползват с обратна сила, то действието на решение Ц-14 от 03.04.2019 г. е само за в бъдеще (ex nunc). Видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.04.2011 г. 12.11.2018 г., който период е изтекъл към датата на издаване на Решение Ц 14 от 03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г. (обявени за нищожни).

Горното е относимо и за претендираното обезщетение за вреди за срока на действие на отмененото решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. След отмяната на последното решение, КЕВР издава ново решение СП-6 от 28.06.2019 г., с което установява стойностите на нетно специфично производство, вместо отменената т.9.1. от решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Както бе посочено, видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.04.2011 г. 12.11.2018 г., който период е изтекъл към датата на издаване на ново решение за нетното специфично количество.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение е посочено, че електрическа енергия произведена от притежаваните от Райтър ООД ВЕЦ следва да се изкупува по цени по т. 1 и по т. 2 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР. Настоящият съдебен състав споделя категоризацията на централите, като за процесния период електрическата енергия произведена от МВЕЦ Леденик е трябвало да се изкупува по определените от КЕВР цени по т. 1 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., тази произведена от ВЕЦ Сини вир - съгласно т. 2 от същото.

Настоящата касационната инстанция приема, че доколкото правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт се осъществява на регулиран пазар по цени, определени от КЕВР, която е натоварена с властнически правомощия по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, то между незаконосъобразните административни актове и причинените вреди под формата на пропуснати ползи е налице пряка причинна връзка, което обуславя основателността на касационната жалба. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. са адекватно следствие на увреждането. Съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" обуславя наличие на един факт, който е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В случая в продължение на 10 години регулаторния орган не изпълнява влезли в сила съдебни решения, с които са дадени ясни указани относно критериите за определяне принадлежността на ВЕИ, по отменената т.7, към категорията на ВЕИ по т.1-т.6 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. В тази връзка отмяната като незаконосъобразни административни актове на ДЕКВР (КЕВР) имат за непосредствена последица изкупуване на произведената електрическа енергия от процесното дружество - производител на по-ниска цена от нормативно допустимата и възможна за определяне по критериите на самата КЕВР в категорията по т.1/т.2 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. с оглед заключението на КСТЕ. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите, които в случая са налице.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния административен акт. Правопораждащият субективното право на обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на дружеството вреда, вследствие от незаконосъобразните административни актове установени с влезли в сила съдебни решения. С отмяната възниква отговорността на държавата, в случая на ответника, за тяхната обезвреда - пасивната материалноправна легитимация.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице пряка причинно-следствената връзка. Съгласно параграф 3, ал. 1 от ПЗР към ЗВАЕИБ (отм.), задължителното изкупуване на електрическата енергия се извършва по договори за изкупуване със срок 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MВт. Съгласно параграф 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MВт, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. По силата чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ във връзка с § 7 ПЗР на ЗЕВИ, крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, по определена от КЕВР преференциална цена.

По делото са представени договори за изкупуване на електрическа енергия, сключени между крайния снабдител и касатора, действащи през процесния период, както и доказателства за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Обосновано е позоваването на касатора на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, че Комисията прилага принудителни административни мерки при нарушаване разпоредбите на този закон, както и на актове на Комисията. Съгласно чл. 63, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, при неизпълнение от страна на обществения доставчик, съответно от крайния снабдител на задължението за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се налага имуществена санкция на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. От посочената нормативна уредба следва, че страните по договора за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени не могат свободно да договарят цената на изкупуване, тъй като договорът има императивно определено съдържание в частта, в която се определя цената за изкупуване. Всяко отклонение от определената от КЕВР цена представлява нарушение на закона, скрепено със санкция. По тази причина не може да се приеме, че наличието на договорни отношения между обществения доставчик, съответно крайния снабдител, от една страна и производителя на електрическа енергия от ВЕИ, от друга страна, прекъсва пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразно определената цена и пропуснатата полза от получаване на законосъобразно определената преференциална цена. В процесния период "Енерго-Про ПродажбиАД (правоприемник на Е.OH България ПродажбиАД) е имало единствена законосъобразна възможност да изкупува електрическата енергия, произведена от ВЕЦ на касатора по цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Всяко друго поведение на разпределителното дружество би представлявало нарушение на закона, съответно не може да се приеме, че при правомерно развитие на правоотношението между него и производителя би било налице отклонение от утвърдената от КЕВР преференциална цена, от което да следва извод за прекъсване на пряката причинно-следствена връзка. Този извод се подкрепя и от Становище на ДКЕВР от 02.05.2011 г. приложено по делото, в което е посочено, че в Решение Ц-010 от 30.03.2011г. водноелектрическите централи са класифицирани по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, като принадлежността на всяка една категория се определя въз основа на разрешително за водоползване, издадено по реда на чл. 60 и сл. от Закона за водите; протокол образец 16, издадено на основание чл.7, ал.3, т.16 на Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения агрегати. В случая административният орган е следвало да изпълни влезлите в сила съдебни решения и да определи категорията на ВЕИ по т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., в съответствие с преференциалната цена според категориите от т.1 до т.6 от решението, като въз основа на това се определи цената за обществения доставчик за изкупуване на електрическата енергия, произведена от МВЕЦ Леденик и ВЕЦ Сини вир. Като не е извършил дадените указания със съдебните решения административният орган е причинил на дружеството вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както се посочи по-горе преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и са адекватно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилния извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЕВР по предявените искове. В случая е налице и причинена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Относно размера на обезщетенията за вреди по предявените искове настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, приходите, които Райтър ООД е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия за периода 01.04.2011г. 12.11.2018г., изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч и тази по т. 1 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. - 222,14 лв./МВтч е в размер на 192 856,77 лв. за МВЕЦ Леденик, и тази по т. 2 от същото 213,09 лв./МВтч е в размер на 689 588,36 лв. за ВЕЦ Сини вир. Общо разликата за двете централи, притежание на касатора, за целия процесен период е изчислена в размер на 882 445,13 лв.

По отношение на частта от решението, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи в размер на 249 915,54 лв., представляващ разликата между продадените от ищеца количества над 2 500 работни часа ведно със законната лихва, настоящата инстанция намира, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна в частта, с която се претендират пропуснати ползи от продажбата на електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно специфично производство, определено с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. за съответните категории ВЕИ. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С т. 1 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. За процесния период обаче централите на касационния жалбоподател попада в раздел 1, т. 1.1 и т. 1.2 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и нетното специфично производство за тази група централи е определенo от КЕВР в размер на 3 880 кВтч при преференциална цена от 222,90 лв./МВтч, респ. 3 724 кВтч при преференциална цена от 213,09 лв./МВтч. Установено е обаче, че за процесния период касационния жалбоподател е продал електрическа енергия в количество от 3 839 кВтч, което е над размера на нетното специфично производство. В случая МВЕЦ и ВЕЦ са продали на по-ниската цена от 112,48 лв./МВтч., но количеството над 2500 кВтч но без да превишава максималния размер на нетното специфично производство за процесната водноелектрическа централа, който е в размер на 3 880 кВтч по т. 1.1, респ. 3 724 кВтч по т. 2, но не е установен размера за разликата в определените преференциални цени след категоризирането на централите и не е доказана исковата претенция в тази част като размер, поради което касационната жалба в тази част е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Относно размера на обезщетенията за вреди по предявените искове настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно изслушаната и приета комплексна технико-икономическа експертиза, Райтър ООД е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия произведена от МВЕЦ Леденик, изчислена като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч и цената по т. 1 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 222,90 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 12.11.2018 г., сума в общ размер на 192 856,77 лв.

Пропуснатите ползи от продажба на електроенергия, произведена от ВЕЦ Сини вир, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКВЕР/КЕВР преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч и тази по т. 2 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 213,09 лв./МВтч за периода 01.04.2011 г. - 12.11.2018 г., са в размер на 689 588,36 лв.

Настоящата инстанция като съобрази горното намира за дължима законна лихва за процесния период в размер на 50 740,59 лв. Тази сума е получена за периода от отмяната по съдебен ред на незаконосъобразния акт на КЕВР - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. до подаване на исковата молба на 06.06.2019 г.

Предвид изложеното по-горе, решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: На първо място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска до размер на 192 856,77 лв., представляващи разлика в продажба на електроенергия произведена от МВЕЦ Леденик, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч, отменено с влязло в сила Решение 2126 от 13.02.201Зг. по адм. дело 5492/2011г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 16953 от 17.12.2013 г. по адм. дело 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - I колегия и цената по т. 1 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 222,90 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 12.11.2018 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска до размер на 689 588,36 лв., представляващи разлика в продажба на електроенергия, произведена от ВЕЦ Сини вир, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч, отменено с влязло в сила Решение 2126 от 13.02.201Зг. по адм. дело 5492/2011г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 16953 от 17.12.2013 г. по адм. дело 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - I колегия и цената по т. 2 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 213,09 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 12.11.2018 г., за които суми в общ размер от 882 445,13 лв. следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца, а в останалата част на иска до пълния претендиран размер от 1 180 074,60 лв., решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част следва да бъде оставено в сила.

На второ място следва да бъде отменено решението в частта, в която е отхвърлен иска за претендираното обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 50 740,59 лв. за периода от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 06.06.2019 г., за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца, а решението следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 50 740,59 лв. до пълния претендиран размер от 66 188,19 ла.

Предвид изложеното и уважената част на исковете за вреди следва да бъде отменено решението и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати законната лихва за забава върху сумите представляващи главници 192 856,77 лв. и 689 588,36 лв. (882 445,13 лв.), като бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба 06.06.2019 г. до пълно изплащане на дължимите суми.

Касационният състав намира претендираните от Райтър ООД лихви за забава, считано от датата на падежа за плащане на цената за всяка фактурирана месечна доставка на електрическа енергия до датата на отмяна на административния акт, за неоснователни и недоказани. Решението в частта, с която е отхвърлил иска относно тях е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски в полза на касатора се дължат за един адвокат на основание чл. 143 АПК и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска. Касаторът е представляван от адв. Александрова в производството пред АССГ и ВАС, с представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактури, банкови извлечения и списъци на разноските. В хода на производството пред втора инстанция с молба за възобновяване на делото се включва и адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от представените списъци за разноските пред първа и касационна инстанция, дружеството е направило разноски и заплатило възнаграждения за един адвокат на Адвокатско дружество С. Александрова в общ размер от 7 628,90 лв. С оглед което и съобразно уважената част от иска в полза на Райтър ООД следва да се присъди сума в размер на 4 312,43 лв. за двете съдебни инстанции.

Настоящата инстанция намира за приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която предвижда съдът да осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразява и постановеното от ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС определение 2/20.04.2021 г. постановено по т. д. 1/2019 г., в което е посочено, че съгласно § 6, ал. 1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Касационния състав намира, че същото следва да е разрешение и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне за напред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време.

С оглед изхода на спора, при изчисляване дължимия размер на сторените от ответника разноски пред първа и касационна инстанция съобразно отхвърлената част от иска, настоящият състав намира за дължима сумата от 443,42 лв. за двете съдебни инстанция, съобразно чл. 24 НЗПП, но при съобразяване на присъдените в полза на КЕВР такива от АССГ в размер на 300 лв., на присъждане подлежи сума в размер на 143,42 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: