Решение № 13861 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6773/2015 г.

Решение № 13861 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6773/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., срещу решение № 703 от 26.03.2015 г. по адм. дело № 2367 по описа за 2014 г. на административен съд - В. Образувано е и по касационна жалба на адв. П. И., в качеството й на процесуален представител на А. Х. А., управител на "Арсенал" ЕООД, срещу същия съдебен акт. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в конкретно посочените му части и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неснователни. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 181303592 от 25.03.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 288 от 17.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В. Същият е издаден в резултат на извършена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС (ревизиран период 1.01.2008 г. -31.03.2013 г.) и на ЗКПО (ревизиран период 1.01.2008 г. -31.12.2012 г.), като с него са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер от 20 554.21 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 04 и м. 07.2008 г.; м. 04.2009 г.; м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08.2010 г.; м. 02, м. 10 и м. 11.2011 г.; м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2012 г. и лихви за забава в размер на 5 311.62 лв., както и за корпоративен данък в размер на 324.62 лв. и лихви за забава в размер на 161.02 лв. за отчетни 2008 г. и 2009 г. Основният предмет на дейност на ревизираното дружество е изработка и реализация на изделия от метал. В хода на административното производство е прието, че не са налице предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то не е признато, като на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 26, т. 1 и чл. 10 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 г. и за 2009 г. и е доначислен корпоративен данък и лихви за забава. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че преки доставчици на ревизираното дружество са "Вия къмпани 9" ЕООД, "Лукс интернешънал" ЕООД, "Строй инвест 12" ЕООД, "Пакс романа СКК" ЕООД, "Волтом" ООД, "Тангра 2000" ООД и "Сико-С" ООД. Те са издали на същото конкретно посочени фактури, по които то е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. От "Вия къмпани 9" ЕООД са издадени пет броя фактури с предмет "ламарина, желязо, арматурно желязо", като към тях са приложени приемо-предавателни протоколи и касови бонове. Транспортът е осъществен от автомобил "Ивеко", регистриран на "Имо 2005 ЕООД. Искането за представяне на документи и писмени обяснения от трети лице (ИПДПОТЛ) е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. "Лукс интернешънал" ЕООД е издал три броя фактури, към които са приложени приемо-предавателни протоколи, касови бонове. Транспортът е осъществен от товарен автомобил, регистриран на "Виктория транс-2007" ЕООД. ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. "Пакс романа СКК" ЕООД е издал шест броя фактури, към които са приложени приемо-предавателни протоколи, касови бонове. Транспортът е осъществен от товарен автомобил, собственост на "Виктория транс-2007" ЕООД. ИПДПОТЛ е връчено по реда чл. 32 от ДОПК. "Тангра 2000" ООД е издало два броя фактури с предмет "боя, латекс, фасаген и латекс". Насрещна проверка на този доставчик не е извършвана. "Строй инвест 12" ЕООД е издал три броя фактури, с приложени приемо-предавателни протоколи, касови бонове. Транспортът е осъществен от товарен автомобил, регистриран на "Напредък 2009" ЕООД. В хода на ревизията е връчено ИПДПОТЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. от "Волтом" ООД са издадени четири броя фактури с предмет "желязо". Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи, касови бонове и товарителници. Транспортът е осъществен от автомобил, регистриран на И. М. ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В мотивите си съдът изрично е посочил, че приемо-предавателните протоколи са подписани и от двете страни, като са цитирани и регистрационните номера на моторните превозни средства. Обсъдени са и представени ревизионни актове, издадени на някои от посочените преки доставчици. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение относно счетоводството на ревизираното дружество, след неговия преглед. Счетоводствата на преките доставчици не са проверявани, понеже те не са намерени на декларираните адреси. Съдът е кредитирал заключението като неоспорено и с оглед преценката за редовното водене на счетоводството на жалбоподателя през ревизирания период. Съдът е проследил подробно отчитането на разходите и приходите от ревизирания субект, както и начина на осчетоводяване на закупените материали и влагането им в последващо производство. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, заключението по която също е кредитирано от съда. Експертът е преценявал наличните количества материали - метали в килограми, доставените, изразходваните и бракуваните такива по години, при ревизираното дружество. Направена е от експерта съпоставка между тях, цитирана от съда. По делото е разпитана като свидетел и Г. Д., технически секретар при дружеството относно установява механизма на реализиране на доставките - заявка, транспорт на стоките за сметка на продавача, преработване на металите и реализиране на готова продукция. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът е преценявал правото на приспадане на данъчен кредит с оглед на материалноправните предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и с оглед на оспорения факт за реалност на доставките, което е предпоставка за законосъобразното реализиране на механизма на облагане с данък върху добавената стойност. Аргументирал се е с факта на издаване на фактурите, начисляване на данъка, осъществено плащане по тях, видно от издадени фискални бонове. Преценявал е приемо-предавателните протоколи към фактурите, подписани и от двете страни, чрез които е приел за доказан факта на предоставяне на правото на разпореждане със стоките, предмет на доставките. Преценявал е и представените доказателства по повод осъществяван транспорт, като е изключил като действително възможен този с лекия автомобил поради посоченото в процесните фактури количества товар. Изводът му е за действително осъществени доставки от "Вия къмпани 9" ЕООД, от "Лукс интернешънал" ЕООД, от "Строй инвест 12" ЕООД и от "Пакс романа СКК" ЕООД, съответно за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. По повод на тази част от решение е първата касационна жалба. Направен е извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Волтом" ООД, от "Тангра 2000" ООД и от "Сико-С" ООД. Направен е същият извод и относно определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г., и начислена лихва за забава. Втората касационна жалба е насочена към решението само в частта относно отхвърляне на жалбата по повод начисления ДДС и лихва за забава по фактурите, издадени от "Волтом" ООД. Касационните възражения на първия касатор са относно ненамирането на преките доставчици на декларирания от тях адрес за кореспонденция в ревизионното производство, както и относно непроверяване на счетоводствата им поради същата причина, включително и от съдебния експерт. Касаторът се аргументира преди всичко с преценката на събраните писмени доказателства, с оглед на доказателствената тежест носена от ревизирания субект - жалбоподател. Тези касационни възражения са неоснователни, понеже по делото не се оспорва издаването на фактурите, начисляването на данъка и плащането по тях, още повече, че тези факти по делото са преценявани с оглед установената общностна и национална съдебни практики. По повод на доказателствената тежест е безспорно, че тя правилно е разпределена от съда и тя е в лицето на оспорващото дружество, което претендира признаването за законосъобразно осъщественото от него право на приспадане на данъчен кредит. По делото са представени частни документи, които не са кредитирани от административния орган, който е обосновал извод за недоказване на реалното осъществяване на процесните сделки. Тези доказателства не са оспорени в съдебно-административното производство и преценката за тяхната материална доказателствена сила, понеже са частни се свързва с останалите данни по делото. При съвкупната им преценка съдът правилно е преценил доказването или не на правнорелевантните обстоятелства, съответно изводът му за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част е правилен и обоснован. Това е и основният спорен момент по делото и той се свежда до преценката на твърдяното нарушаване на съдопроизводствените правила. Според настоящият съдебен състав обжалваното решение е правилно постановено. Касационното възражение на втория касатор е относно неправилната преценка на доказателствата по делото, понеже според него безспорно е установено, че процесното количество от стоката от този доставчик - "Волтом" ООД е заприходено. То е неоснователно, понеже по делото не се оспорва, че стока от този вид и количество е отчетена в счетоводството на ревизирания субект, а се оспорва, че е предмет на доставки от посочения за пряк доставчик стопански субект. Това се обосновава с твърдян за осъществен факт на транспорт по повод тези четири доставки с автомобил, който е леко моторно превозно средство и с него не може да се направи извод зе действителното транспортиране на тази стока. Очевидно е, че не се доказва по категоричен начин, че това дружество е доставчик, още повече, че се твърди за осъществен транспорт от същия този доставчик. В договарянето на тази транспортна услуга е участвал получателя по доставките, поради което и той носи тежестта на доказване на това обстоятелство, което по делото не е направено. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в тази му част. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение