Решение № 11340 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2017 г.

Решение № 11340 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Р. Стоянов от [населено място], срещу заповед № 8121 К-7058/20.09.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 2, от ЗМВР, и чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. При постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са посочени и обсъдени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При определяне вида и размера на наказанието не са взети предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 и 4 от ЗМВР. Сочи, че дисциплинарното производство не е проведено обективно. Иска отмяна на административния акт. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-юрк. Бучкова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата до съда е подадена в 14-дневния преклузивен срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка: Към датата на издаване на оспорения административен акт Р. Стоянов е заемал длъжността разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при Областна дирекция на вътрешните работи на МВР (ОДМВР) - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 с. закон дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. С постановление, изх. № 12/2015 година на прокурор при Районна прокуратура- Царево е отстранен разследващ полицай Р. Стоянов от досъдебно производство № 302 ЗМ- 307/2016 г. на РУ-Царево. Мотивите на наблюдаващия прокурор са, че от момента на образуване на досъдебното производство- 22.11.2016 година до момента на постановяване на постановлението, 19.05.2017 година, не е било извършено нито едно действие по разследването, не са били възложени оперативно издирвателни мероприятия. Изводът на прокурора е, че водещият разследването е допуснал неоправдано забавяне на воденото досъдебно производство, като действията на Стоянов се свеждат единствено до предложения за продължаване срока на разследване. Препис от постановлението е изпратено на Началник отдел "Разследване", при ОД на МВР-Бургас. Последния с резолюция от 25.05.2017 г. е разпоредил извършване на проверка и доклад, в срок до 30.06.2017 година. Въз основа на разпоредената проверка е изготвена справка с рег. № 251 р-20148/30.06.2017 г. Констатациите в същата са, че от възлагането на разследването по досъдебното производство на 07.12.2016 г. до изпращането му 21.04.2017 г. за доклад по чл. 203, ал. 4 НПК ВР-Царево- старши разследващ полицай Р. Стоянов не е извършил нито едно действие по разследването, въпреки дадените от наблюдаващ прокурор подробни писмени указания за начина на провеждане на разследване- разпити на всички запознати със случая лица, назначаване на графическа експертиза, оперативно- издирвателни действия по разкриване на престъплението. В справката се предлага да бъде изготвено предложение до министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 194, ал. 2, т. т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР на инспектор Р. Стоянов, старши разследващ полицай – да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". На 21.07.2017 г. от директора на Областна дирекция на МВР-Бургас е изготвено предложение/рег. № УРИ 251 р22515/21.07.2017 г. / до министъра на вътрешните работи, с което се предлага за извършено нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР на инспектор Р. Стоянов, старши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване", при Областна дирекция на МВР-Бургас – да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три година". На 02.09.2017 г. /рег. № 8121 р-18991 е отправена покана за даване на писмени обяснение до инспектор Стоянов, връчена му на 5.09.2017 година. На 11.09.2017 година е съставен протокол, в който е удостоверено, че в деловодството на ОД на МВР-Бургас и РУІЦарево- не са постъпвали писмени обяснения от Стоянов по повод отправената му покана. В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи в качеството му на наказващ орган се е запознал и е оценил материалите, събрани при проверката. Въз основа на относими доказателства, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на 20.09.2017 г. министърът на вътрешните работи е издал атакуваната заповед. Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 9.08.2018 г., в съответствие с чл. 210, ал. 2 от ЗМВР. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че инспектор Р. Стоянов в качеството си на старши разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР - Бургас, в рамките на петмесечен срок е бездействал като не е извършвал никакви процесуално-следствени действия по разследване, с което е допуснал неоправдано забавяне на водено от него досъдебно производство- ДП № 302 ЗМ-307/2016 г. по описа на РУ-Царево. Същото е образувано на 22.11.2016 година, с постановление на РП-Царево срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. В постановлението за образуване на производството са дадени конкретни писмени указания: да бъде извършен разпит на всички запознати със случая лица; да се назначи графическа експертиза; да се проведат оперативно- издирвателни мероприятия по разкриване на извършителя на престъплението. Досъдебното производство е възложено за разследване на жалбоподателя Р. Стоянов на 07.12.2016 година. Хронологията на извършените действия по ДП от страна на Стоянов, е следната: На 19.12.2016 г. същия е изискал от директора на ОДБХ-Бургас, за нуждите на разследването да бъдат предоставени оригинални документи. Същите са предоставени на 28.03.2017 г. На 10.01.2017 г. е направено искане за удължаване на срока по досъдебното производство от разследващ полицай Стоянов. На 14.03.2017 г. разследващ полицай Стоянов е изпратил писмо до РП-Царево, с молба да бъде определен наблюдаващ прокурор по ДП, с когото да съгласува действията по разследването си, както отново е направено предложение за удължаване срока на разследване. На 21.04.17 г. делото е изпратено на РП-Царено, за доклад по реда на чл. 203, ал. 4 НПК и с предложение за продължаване срока на разследване. С постановление от 19.05.2017 година наблюдаващият прокурор е отстранил разследващ полицай Стоянов от соченото разследване и същото е изпратено на Окръжен прокурор на ОП-Бургас, с предложение за възлагане на разследването на следовател при ОСлС при Окръжна прокуратура- Бургас. Дисциплинарнонаказващият орган приема, че с поведението си инспектор Р. Стоянов в качеството си на разследващ орган е нарушил служебните си задължения, вменени му в чл. 203, ал. 1 и 2 НПК-"Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването" и "Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора", вменените му задължения по длъжностна характеристика. С действията си Стоянов е нарушил чл. 15, ал. 4 3МВР-"писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи... и не подлежат на възражение". Прието е също така от наказващия орган, че бездействайки в продължителен период от време/около 5 месеца/, Стоянов неоправдано е забавил разследването по ДП, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР- "неизпълнение на служебните задължения", поради което на основание чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 ЗМВР – "неоправдано забавяне на наказателно производство" е предвидено налагане на наказание " забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира следното: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно - производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен, по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, административен орган - министърът на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. По същество жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на административния орган. Изразява несъгласие с извода, че в случая се касае за неоснователно забавяне по досъдебното производство, а за твърдяното от него наличие на обективни пречки за извършване на действия по същото- напускане на наблюдаващ прокурор и наличие на период без изрично определен такъв, с неясноти относно кой да разследва престъплението, за което ДП е образувано; излизане на Стоянов в отпуск по болест; указания да бъдат разследвани приоритетни дела, между които ДП не е; свръх натовареност на разследващия. При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Служителят е участвал в производството, при запознаване с предложението за налагане на дисциплинарно наказание е изложил в писмена форма с обяснение за всички вменени му нарушения, поради което не е налице нарушаване на правото му на защита. На следващо място, дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му като по смисъла на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Не основателно е и възражението на жалбоподателя, че при произнасяне на оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган не отчита и не взема предвид в съобразителната част на заповедта натовареността на разследващия полицай за обсъждания период, както и останалите доводи, сочени по-горе. Обосновано същите не са кредитирани от дисциплинарно наказващият орган. Както правилно се сочи, в процесният 5 месечен период Стоянов е бездействал, като не е изпълнил нито едно от задължителните указания, дадени му от прокурор при образуване на ДП. Не се установява с какво липсата на конкретен наблюдаващ прокурор – препятства Стоянов да извърша конкретно възложените му разследвания. Също така, видно от представената справка за натовареността на разследващите полицаи в РУ-Царево, през разглежданият период, Стоянов е с най-ниска натовареност от тримата разследващи полицаи в РУ-Царево, като е отчетен факта на ползваните от същия отпуски. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение