Решение № 3129 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2014 г.

Решение № 3129 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение от 5.03.2014 г. по адм. д. № 9/2013 г. на СГС в частта, с която е отменен РА № 291/08.09.2006 г. на ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Поддържа възражението за давност по чл. чл. 171, ал. 2 ДОПК и чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и за задълженията по ЗКПО (отм.) за 2002 г. и 2003 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отменил РА № 291/08.09.2006 г. на ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" в частта, с която за 2002 г. са определени данък за общините 73 350,90 лв с лихви и данък върху печалбата 99 023,72 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат с 2 350 026 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 17, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ЗКПО (отм.), в частта, с която за 2003 г. е определен корпоративен данък 1 380 890,13 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат с 10 560 585 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ЗКПО (отм.) и със 142 471,20 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 18 и 24 ЗКПО (отм.) и е определен данък върху дохода за 2003 г. 120 308,13 лв с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е спазил е задължителните по чл. 224 АПК указания по приложението на материалния закон в решение № 10112/04.07.2013 г. по адм. д. № 4437/2013 г. на Върховния административен съд, постановено при първото касационно производство по спора. Правилен е изводът на съда, че законосъобразно е определен данък върху дохода на физическите лица по чл. 38, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. с лихви, тъй като не са налице условията за приложени е на чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗОДФЛ (отм.), макар, че са изплатени суми от допълнителните резерви на предприятието. За работниците изплатените суми представляват допълнително трудово възнаграждение, което е облагаемо. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда за погасяване на това публично вземане поради изтекла 10-годишна абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е следвало да отменя РА в случай, че установи погасяване на вземането по давност. По чл. 165 ДОПК влезлият в сила РА съставлява изпълнително основание, поради което при уважено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност съдът правилно е отменил РА, но следваше в диспозитива на решението да посочи, че отменя РА в тази част поради изтекла погасителна давност, както е постъпил в диспозитива по ЗКПО (отм.) за 2002 г. В случая е допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена от съда с допълнително решение по чл. 175 АПК и служебно. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО (отм.) за 2002 г. съдът е отменил определените в РА данък за общините с лихви и данък върху печалбата с лихви като в скоби е посочил, че задълженията са погасени с давност. В мотивите не е обсъждано възражението за давност за 2002 г., поради което отбелязването в диспозитива за погасяване на вземанията по давност е очевидна фактическа грешка, която съдът може да поправи по чл. 175 АПК и служебно. В мотивите си съдът е обсъдил оценителните експертизи, възложени и приети в ревизионното производство и е приел, че не са съставени по методите в чл. 16, ал. 1 и 3 ЗКПО (отм.), конкретизирани в приложимата за периода Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.), поради което съдът е приел, че увеличението на финансовия резултат за 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ЗКПО (отм.) е незаконосъобразно и РА в тази част следва да бъде отменен. Изводът на съда е необоснован и направен при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК, по който съдът следваше да назначи експертиза за определяне на пазарните цени на имотите. Съдът е обсъдил приложените ревизионни оценителни експертизи повърхностно като не е взел предвид липсата на аналози за извършени продажби на почивни домове и вилни селища през 2002 г. и 2003 г., констатирана от някои от експертите. При липса на аналози всички методи по Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.) са неприложими в чист вид. Оценителните експертизи са изработени след оглед на място и отчитане състоянието на обектите към годините на продажбите, отразяват пазарните цени, определени по вещния метод, който при липса на аналози е най-близък до метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКПО (отм.). Въпреки извода си, че не следва да се увеличава финансовия резултат за 2002 г. на посоченото основание с 2 350 026 лв съдът в диспозитива е посочил, че определените в РА задължения са погасени по давност, каквито мотиви в решението липсват. В РА е констатирано, че за 2002 г. след преобразуване по чл. 23, ал. 2 и 3 ЗКПО (отм.) дружеството е декларирало финансов резултат загуба от 1 616 517 лв. В РА е увеличен финансовия резултат с 2 350 026 лв на посоченото по-горе основание, получен е положителен финансов резултат от 733 509 лв, върху който са определени данъците с лихви. В РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат за 2002 г. с 2 350 026 лв и правилно е определена облагаема печалба за 2002 г. в размер 733 509 лв. Спорът между страните относно приспадане на загубата от 2001 г. в ревизионното производство при установен положителен финансов резултат, е разрешен с цитираното по-горе решение на Върховния административен съд, постановено при първото касационно разглеждане на делото, поради което подробен анализ на доводите на страните относно противоречието между чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) за 2003 г., чл. 23, ал. 3, т. 6 ЗКПО (отм.) за 2002 г. и чл. 24, ал. 2 ЗКПО (отм.) във връзка с § 1, т. 19 и чл. 38, ал. 2 ЗКПО (отм.) в приложимите за двете години редакции не се налага. За ограничението в чл. 24, ал. 2 ЗКПО (отм.) може само да се добави, че противоречи на принципа действащо предприятие по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. След спадане на загубата от 2001 г. от печалбата за 2002 г. остава загуба от 2001 г. за приспадане през следващите 4 години в размер 6 505 603 лв. За 2003 г. неправилно съдът е приел, че незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат с 10 560 585 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ЗКПО (отм.) по ревизионните експертизи за пазарни цени на продадени имоти, изработени не по методите, определени в чл. 16, ал. 1 и 3 ЗКПО (отм.) и конкретизирани в приложимата за периода Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.). Експертните оценки в ревизионното производство по изложените по-горе съображения отразяват пазарните цени на продадените обекти и РА е законосъобразен в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2003 г. с 10 560 585 лв на посоченото по-горе основание. Правилно съдът е приел, че второто увеличение на финансовия резултат със 142 471,20 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 18 и 24 ЗКПО (отм.), представляващи стойност на отписано незавършено строителство на обект, продаден през 2002 г., е в нарушение на принципите текущо начисляване и съпоставимост между приходи и разходи. В РА е прието, че дружеството е декларирало загуба след преобразуване по чл. 23, ал. 2 и 3 ЗКПО (отм.) в размер 4 826 928 лв. След преобразуване на този финансов резултат със 142 471,20 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 18 и 24 ЗКПО (отм.) и 10 560 585 лв на посоченото по-горе основание в РА правилно е определен финансов резултат печалба за 2003 г. от 5 876 128,20 лв. Неправилно в РА не е приспадната загубата от 2001 г. в размер 6 505 603 лв до размера на положителния финансов резултат. След приспадане на загубата от 2001 г. остава загуба от същата година за приспадане в следващите три години в размер 629 474,80 лв. Решението в частта, с която са отменени определените в РА за 2002 г. данък за общините с лихви, данък върху печалбата с лихви и за 2003 г. корпоративен данък с лихви е правилно като краен резултат с горните допълнения и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,