Решение № 8437 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2010 г.

Решение № 8437 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, с характер на касационна жалба, от Николай Куртев Будаков, от гр. Сливен, чрез пълномощника му - адв. Мавродиев, против Решение № 205/20.01.2010 г. по адм. дело № 344/2009 г. на Административен съд - Сливен, с искане за отмяната му, като неправилно, при непосочени отменителни основания по чл. 209 от АПК. Искането за отмяна на обжалваното решение е обосновано с доводи за нищожност на оспорения административен акт, относими към първоинстанционното производство. Ответникът - Началника на РДНСК - Сливен, не се явява и не се представлява. Ответницата Йорданка Иванова Будакова, също не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Сливен е отхвърлил жалбата на Николай Куртев Будаков за обявяване нищожност на Заповед № ДК-02-СЛ-04/30.03.2009 г. на Началника на РДНСК - Сливен, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка към вилна сграда на два етажа /стая, преддверие, баня и тоалетна/", находящ се в с. о. "Изгрев", кад. № 2056, м. "Дюлева река" № 152 по плана на гр. Сливен, с извършители Николай Будаков и Йорданка Будакова. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основания за обявяване нищожност на заповедта, а същевременно са налице пречки за разглеждането й, като унищожаема, поради просрочие на жалбата. При извършената проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, с оглед съответствието му с материалния закон, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав установи: Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Същото е валидно, тъй като е произнесено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му с АПК правомощия за разглеждане на жалби срещу административни актове, от вида на процесния. Решението е допустимо, тъй като е налице произнасяне по допустима жалба, с предмет - обявяване нищожност на Заповед от 30.03.2009 г. на Началника на РДНСК-Сливен, от лице-адресат на заповедта, което има правен интерес и активна процесуална легитимация да оспорва заповедта. В случая, както правилно е прието от съда, искането е за нищожност, което може да стане без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 от АПК, за разлика от искането за унищожаемост на административния акт, което е ограничено със срок - чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая, с оглед данните по делото правилно е прието, че касаторът е пропуснал срока за обжалване на заповедта, като унищожаема, който срок е преклузивен. Обжалваното решение е и правилно. Съдът е обсъдил подробно наведените от касатора основания за нищожност на оспорения акт, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина. Съобразно тези критерий, законосъобразно е прието, че наведените основания не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта, като унищожаем. За решаващия съд обаче тази възможност за отмяна е недопустима, поради просрочие на жалбата, което я прави недопустима. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда и без да е нужно да ги повтаря, намира, че липсват основания за нищожност, тъй като не са налице такива съществени пороци при издаването на заповедта, които я правят нищожна. Сочените от касатора съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с невръчване на КА № 2/22.01.2009 г., не водят до нищожност, поради което и не е следвало да бъдат обсъждани, поради преклузията им. Пред настоящата инстанция касаторът не навежда конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, по които се дължи произнасяне, а навежда доводи срещу оспорения акт, по които първоинстанционния съд се е произнесъл изчерпателно. Изцяло неотносими към настоящето касационноадминистративно производство са възраженията на касатора за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ намира приложение в случаите на извършени административни нарушения, за които деецът следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което няма отношение към оспорения акт, респ. решение на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение