Решение № 8241 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2015 г.

Решение № 8241 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание в Затвора гр. П., против Решение № 623 от 9.12.2014 г., постановено по адм. дело № 720/2014 г. от Административен съд П., с което е отхвърлен, като неоснователен иска му, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с който е претендирал обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и го е осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (ГДИН), чрез пълномощниците си юрк. Д. и юрк. Ш. пледират за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените в нея касационни основания, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд Н. А. е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ГДИН, с който претендира ответникът да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 500 лв. за това, че на 28.07.2014 г. е получил в Затвора гр. П. само едното от двете изпратени от майка му писма, предадени му от служителя при затвора В.. С жалба от 15.08.2014 г. сезирал началника на Затвора гр. П., с която е поискал да му бъде предадено и второто писмо. За времето от 28.07.2014 г. до 18.08.2014 г. търпял неимуществени вреди, изразяващи се в яд, нерви, главоболие и др., които оценява на 500 лв. и претендира да му бъдат заплатени ведно със законната лихва считано от 18.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е изследвал подробно редът за получаване на входящата кореспонденция от лишените от свобода в Затвора гр. П. и е установил, че в конкретния случай този ред е спазен. Входящата лична кореспонденция на лишените от свобода се получава от упълномощен служител на затвора (куриер) в териториалното подразделение на "Български пощи" гр. П., разпределена в пощенска кутия на З. П.. Тя не се регистрира в подразделението на "Български пощи" и не се получава срещу опис и подпис на упълномощения служител на затвора. Куриерът на затвора разпределя получената лична кореспонденция на лишения от свобода към съответния инспектор социална дейност и възпитателна работа, който я връчва лично на изтърпяващия наказанието получател. С. П. за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, личната кореспонденция на лишените от свобода не подлежи на входяща/изходяща регистрация и не се води специален регистър. Такъв се води само за получената служебна кореспонденция, чийто адресат е З. П.. Във връзка с жалбата на Н. А. от 15.08.2014 г., началникът на З. П. е разпоредил проверка, при която е установено, че на 28.07.2014 г. за лишения от свобода е получено едно писмо, непрепоръчано, със залепена пощенска марка, което е проверено в негово присъствие и му е връчено на същата дата. Затова жалбата е приета за неоснователна. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ищецът следва да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в условията на комулативност. В конкретния казус твърденията на ищеца са останали недоказани с оглед установения в нормативните актове ред за получаване на входящата кореспонденция от лишените от свобода. Доказателствената тежест в случай на предявяване на иск лежи върху ищеца, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата молба, за да докаже по вид, основания и размер своя иск. Въпреки предоставената му от съда възможност Н. А. не е ангажирал доказателства - писмени и гласни, обосноваващи извод за основателност на претенцията. При положение, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е посочил доказателства в подкрепа на твърденията си, искът му правилно е преценен за неоснователен и недоказан. Съдът правилно е установил реда за получаване на лична кореспонденция от изтърпяващите наказания "лишаване от свобода". Изводът му, че този ред е бил спазен също е обоснован. След като личната кореспонденция, предназначена за лишените от свобода, не се регистрира в подразделението на "Български пощи" и не се получава срещу опис и подпис на упълномощения служител на затвора; след като същата тази кореспонденция се получава и разпределя от нарочно упълномощен служител на затвора - куриер, който я разпределя към съответния инспектор социална дейност и възпитателна работа; след като Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГДИН и териториалните й служби предвиждат личната кореспонденция на лишените от свобода да не подлежи на входяща/изходяща регистрация и за нея да не се води специален регистър; и при положение, че служителят от затворническата администрация, разпитан по делото сочи, че на датата 28.07.2014 г. за ищеца е получено и му е било предадено едно обикновенно, а не препоръчано, писмо, а той не е оборил това твърдение с писмени или гласни доказателства, то изводите на съда за неоснователност на ищцовата претенция са правилни и законосъобразни. Искът е останал недоказан по основание, поради което правилно е бил отхвърлен. Решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение