Решение № 10160 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2016 г.

Решение № 10160 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Р., гражданка на Украйна, е подала касационна жалба срещу решение № 4066 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 5059/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2445/3.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с молба № 1828/10.03.2015 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците И. Р., гражданка на Украйна, поискала предоставянето на закрила. В регистрационния лист е посочено, че И. Р. е родена на 10.05.1980 г. в град Д., Украйна, народност - украинка, разведена. С чужденката са проведени три интервюта, на които е заявила, че е напуснала легално Украйна на 1.09.2014 г. заедно с дъщеря си Анастасия, преминали са през територията на Румъния и влезли на 3.09.2014 г. легално в България с туристически визи. Молбата си за закрила Р. мотивирала с несигурното и нестабилно положение в Украйна, и по-конкретно в град М., Донецка област, където живеела от тригодишна. Тя е посочила е, че в областта се провеждат военни действия, като съществуват и паравоенни формирования, които избиват местното население. Г. бил полуразрушен, а военните били негативно настроени към рускоговорящото население. И. Р. отбелязала, че не е имала проблеми с официалните власти в Украйна и не е била арестувана, съдена или осъждана, като също така не е получавала лични заплахи и не й е упражнявано насилие. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по посочените в закона причини, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Чужденката не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена, нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Съдът изтъкнал, че не може да се говори за обстановка, която се характеризира с безогледно насилие, още повече че към настоящия момент обстановката била относително стабилна. Съдът се е позовал на приложените по делото справки, от които е видно, че на моменти има ескалиране на напрежението, което обаче е последвано от примирие и подновяване на преговорите. В заключение е посочено, че дори и в Донецка област да има напрежение, то по отношение на И. Р. съществува възможност за вътрешно разселване в други части на Украйна, като доводите, че нямало да бъде приета там, са оценени като голословни. Посочена е възможност и за преселване в Русия, предвид говоримия руски език, която се явява трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на И. Р.. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е анализирал относимите обстоятелства и доводите на страните, и е направил съответстващи на данните по делото правни изводи. Съдът законосъобразно е приел, че от историята на И. Р. не се установява лично тя да е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, всяка от които форми на преследване съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. При проведените интервюта И. Р. е заявила, че не е имала проблеми с украинските власти. Няма данни и за осъществено по отношение на жалбоподателката преследване от страна на екстремистки организации и формирования, които контролират района на Украйна, в който тя е живяла. Причините, които са я накарали да напусне страната и да не желае да се върне в нея са свързани единствено с въоръжения конфликт в източната част на Украйна. Поради това пред касационната инстанция тя се позовава приоритетно на наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за убежището и бежанците. В представената пред касационния съд справка № 11Д-564/12.05.2017 г. на дирекция "Международна дейност при Държавната агенция за бежанците, която съдържа актуална информация за ситуацията в страната, се посочва, че спорадичните сражения в рамките на въоръженият конфликт в И. У. не са престанали, въпреки споразумението за прекратяване на огъня, постигнато между двете страни. Както въоръжените сили на Украйна, така и проруските сепаратисти, продължават да извършват нарушения на международното хуманитарно право. Извършват се незаконни и произволни задържания на хора, подозирани в съпричастност към другата страна. Решението на Украинския съвет за сигурност за прекратяване на търговския стокообмен с бунтовниците в окупираните територии в Донецк и Луганск, както и прекъсването на финансовия трансфер, създават сериозни ежедневни затруднения за местното население. Независимо от тези данни, сочещи на повишаване на степента на риска и влошаване на качеството на живот за хората, които пребивават в района на конфликта, следва да бъде подкрепен извода на административния съд, че случаят не покрива и изискванията по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В бежанската история липсват конкретни факти за осъществени спрямо чужденката тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, както и на тежки заплахи срещу живота и личността й поради продължаващия военен конфликт в източната част на страната. Цялостната оценка на положението в Украйна не обосновава преценка за състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. В мотивите на решението се излагат съображения, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на кандидата за статут не е подчинено на условието той да представи доказателство, че представлява специфична цел на заплаха поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. При съпоставка на фактите за обстановката в района на въоръжения конфликт с тези критерии, не може да се достигне до убедително заключение, че само поради присъствието си на тази територия жалбоподателката е била изложена на реална опасност от посегателства срещу живота и личността й. В цитираната справка от 17.05.2017 г. относно положението в Украйна се посочва, че конфликтът е локализиран в източна Украйна и засяга само жителите в близост до линията на контакт. Обсъждайки случая, административният съд основателно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, взета предвид и в решението на административния орган, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. При положение, че насилието не е разпространено в други области на Украйна, се налага извод, че И. Р. може да се установи извън зоната на конфликта. Действително, както твърди и жалбоподателката, съществуват информационни източници, според които има прояви на дискриминационно отношение към преселниците от Донбас и Крим: ********************************* Това обаче не означава, че поради подобни прояви И. Р. не може да се установи в друга част на страната, още повече че е налице възможност тя да получи ефективна закрила срещу прояви на дискриминация от правозащитните органи, както и от правозащитни местни и международни неправителствени организации. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд