Решение № 134 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2007 г.

Решение № 134 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Д" О., гр. П., ч. повереника си адв. С от АК П., срещу въззивно решение № 125 от 25.06.2007 г. на Пловдивския апелативен съд по в. гр. д. № 659/2006 г., с което е отменено решение № 51 от 27.06.2006 г., постановено по гр. д. № 13/2006 г. на Смолянския окръжен съд, с което са уважени предявените от "Д" О. срещу "Ч" ЕО. гр. С., искове за сумата от 18114,67 лв. и за сумата 898,12 лв., с правно основание чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.). Със същото решение исковете са отхвърлени и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата от 20094,57 лв., предявен като частичен на общата сума от 41367,54 лв., с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните последици. Подробни съображения са развити в писмена защита. Ответникът по жалбата, "Ч" ЕО., гр. С., ч. повереника си адв. В от АК - С., в писмена защита оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ищецът е предявил обективно съединени искове, с правно основание чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), за сумата от 23209,34 лв., впоследствие изменен, при условията на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) на сумата от 18114,67 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за реализирана печалба от доставка по обществена поръчка за "ВИК" ЕО. гр. С. за сумата 930,27 лв., представляваща обезщетение за преки вреди, произтичащи от невъзможността за ползване на депозирана пред "ВИК" ЕО. гр. С. парична гаранция в размер на 10000 лв. за участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка и с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за сумата 15000 лв., впоследствие изменен на основание чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) на 20094,67 лв., представляваща частично предявен иск с общ размер от 41367,54 лв. - обезщетение за вреди, причинени от накърняване на репутацията му и пропуснати ползи от реализиране на печалба от доставка за "И" АД гр. П. С решение № 51 от 27.06.2006 г. по гр. д. № 13 от 2006 г., Смолянският окръжен съд е уважил иска по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.) за сумата 18114,67 лв., вторият иск по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.) е уважил за сумата 898,12 лв. и е отхвърлил изцяло иска по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. По жалби на страните, с решение № 125 от 25.06.2007 г. по в. гр. д. № 659/2006 г., Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в уважената му част и е отхвърлил исковете по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), като го е оставил в сила в останалата му отхвърлителна част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претърпените в резултат на допуснатото в полза на ответника обезпечение ч. спиране на изпълнението на решение № 5 от 9.02.2005 г. на Управителя на "ВИК" ЕО. гр. С. за обявяването на класираните кандидати по открита процедура на обществена поръчка за доставка на тръби и фасонни части за водоснабдяване, щети и пропуснати ползи, са репарирани с факта на сключване на договор с ищеца за визирания в поръчката срок и извършване на доставките. Приел е също така, за недоказано противоправно деяние, извършено от ответното дружество, както и причинна връзка между такова деяние и нереализирана доставка за "И." АД гр. П. В. решение е обосновано и законосъобразно. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), при допуснато обезпечение при отхвърлен иск или прекратено производство по него, обезщетението за вреди обхваща всички претърпени вреди и пропуснати ползи, доколкото такива са настъпили. По делото е установено и не се спори, че с решение № 5 от 9.02.2005 г. на Управителя на "ВИК" ЕО. гр. С. за обявяването на класираните кандидати пооткрита процедура за доставка на тръби и фасонни части за водоснабдяване, на първо място е класиран ищецът, а на последно ответното дружество. Безспорно е и обстоятелството, че на 1.12.2005 г. между ищеца и "ВИК" ЕО. гр. С. е бил сключен договор за доставка на процесните тръби и фасонни части, съгласно офертата на "Д" О. Не се спори и обстоятелството, че ответното дружество е атакувало по съдебен ред процесното решение и в негова полза е допуснато обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна мярка спиране действието на решение № 5/2005 г. Безспорно е, че искът на ответника е бил отхвърлен, поради което ищецът има правно основание да предяви исковете в настоящото производство. Той следва да докаже, че в резултат на допуснатото обезпечение, е претърпял вреди, както и техния размер. При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя извода на ПАС, че ищецът не е претърпял твърдяните от него вреди и пропуснати ползи, произтичащи от допуснато в полза на ответника обезпечение, ч. спиране на действието на решение № 5 от 9.02.2005 г. на Управителя на "ВИК" ЕО. гр. С. Т. е така, тъй като в самото решение на управителя на "ВИК" ЕО. е посочено, че договорът със спечелилия конкурса кандидат се сключва след изтичане срока на обжалването му. Освен това, след приключване на производството по чл. 120, ал. 1 ЗОП, с ищеца е сключен договор въз основа на тази обществена поръчка като е спазен визирания в нея срок от 12 месеца, той е изпълнил задълженията си на продавач и е получил дължимите по договора суми. Правилно съдът е приел, че отговорността за вреди по чл. 322, ал. 1 ГПК е невиновна като причинителят на вредата отговаря по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за всички преки и непосредствени вреди и че в случая тези вреди са репарирани със сключването на договора за доставка с ищеца за срока, съгласно обществената поръчка, който е бил изпълнен от него и той е получил дължимите за доставките суми, поради което исковете по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Правилен е също така изводът на въззивния съд, че следва да бъде отхвърлен и искът, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, частично предявен за сумата от 20 094,67 лв. Настоящият състав споделя становището на ПАС за неоснователност на този иск, предвид недоказаността на факта на съществуването на договор между ищеца и "И" АД за доставки на стоки на стойност 228472,49 лв., както и че поведението на ответното дружество в производството по чл. 120, ал. 1 ЗОП, в което "И" АД не е страна, изразяващо се в неверни твърдения, че поради отнемане на сертификатите, касаторът"Д" О. не отговаря на изискванията за участие в конкурса за процесната обществена поръчка, е причинил вреда на ищцовото дружество, изразяваща се в накърнена търговска репутация, в резултат на което не са се осъществили доставките в полза на"И" АД на посочената по-горе стойност. В тази връзка обосновано и законосъобразно съдът е приел, че липсва причинна връзка между поведението на ответното дружество и евентуално претърпяна вреда от ищеца от нереализирана доставка за "И" АД. Решението не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция при условията на чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,