Решение № 6128 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи на Република България против решение 6998/ 22.11.2022г. постановено по адм. д. 9193/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е обявена нищожността на Заповед 8121К-11333/20.09.2022г. на Министъра на вътрешните работи /погрешно посочена в решението като 8121н-11333/20.09.2022г./, с която е прекратено служебното правоотношение на И. Кирилова на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл считано от 20.09.2022г. служебното правоотношение със служителя е възникнало, след като последния е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прилага доказателства установяващи причината за отсъствието на министъра на вътрешните работи към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и такива за заемането на длъжността заместник-министър от лицето подписало процесната заповед. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. В условията на алтернативност иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при което да бъде проверена законосъобразността на оспорената заповед. Ответникът И. Кирилова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не бил изпълнил задълженията си по чл. 170, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, дадените указания не били съобщени по реда на чл. 138 от същия кодекс. Счита, че решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да прогласи нищожността на оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е възприел за установено, че по делото не е доказано органа по назначението, който в случая е министъра на вътрешните работи да бил в невъзможност да осъществява функциите си, както и че лицето на което е възложено да изпълнява функциите му, е било назначено на длъжността заместник-министър. Изводът на съда е съобразен с представените пред него доказателства. С определение 8005/13.10.2022г. съдът, редом с конституирането на страните , насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и дадени редица указания, изрично е указано на ответника, че следва да сочи доказателства, че лицето М. Бийчър е заемала длъжността заместник-министър и че лицето И. Демерджиев в периода 19-20.09.2022г. е отсъствал и бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Определението е връчено, заедно с призовката за съдебно заседание. Същото е постъпило в деловодството на ответника на 14.10.2022г. факт, който не се спори от ответника, видно от молбата му на л. 23. Въпреки изричните указания посочените доказателства не са представени пред съда от първа инстанция. Едва с депозирането на касационната жалба, като приложения към същата, са представени две заповеди на министър-председателя на Република България - КМ-237/16.09.2022г. с която командирова министъра на вътрешните работи И. Демерджиев в Република Сърбия и в Босна и Херцеговина за времето от 19.09.2022г. до 20.09.2022г. и КВ-553/4.08.2022г. с която назначава М. Димитрова-Бийчър на длъжността заместник-министър на вътрешните работи. Решението на Административен съд София град е съобразено с представените пред него доказателства към момента на постановяването му. Въпреки това, с оглед представените првед касационната инстганция писмени доказателства, оспореното решение следва да бъде касирано по следните съображения: Макар представени едва пред касационната инстанция, описаните по-горе заповеди установяват, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на г-жа Кирилова, е издадена от орган притежаващ необходимата компетентност при условията на заместване. Следва да се отбележи, ответникът в настоящото производство, в проведеното на 17.05.2023г. съдебно заседание, изрично заяви, че не се противопоставя да бъдат приети подробно описаните по-горе заповеди и от своя страна представи заповед на министър-председателя на Република България КВ-84/21.04.2023г. с която М. Бийчър е освободена от длъжността заместник-министър на вътрешните работи. Съдът намира, че последната е неотносима към делото. С оглед изложеното се налага извода, че атакуваната пред Административен съд София град не е нищожна. Поради това, че съдът не е изследвал въпроса за законосъобразността на заповедта /ограничавайки се единствено до мотиви водещи до извод, че същата е нищожна/, след отмяната на решението, делото следва да бъде върнато на същия съд за извършване на дължимата проверка относно законосъобразността на оспорената пред него заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,