Решение № 15659 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2012 г.

Решение № 15659 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 2235 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 1586 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение с доводи за неправилност. Развиват се подробни съображения относно законосъобразността на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) като издаден от компетентен орган. Ответната страна - Деян Генчев Шопов, в писмена молба по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ) управителният съвет е дал възможност на изпълнителния директор (ИД) на ДФЗ да делегира свои права на заместник изпълнителния директор, което е и сторено. Затова в конкретния случай административният акт е издаден от административен орган, за който делегираните права произтичат от нормативен акт, поради което следва да се приеме, че не е нищожен. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С решение № 2235 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 1586 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, е прогласена нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24484 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ като издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ дава възможност на ИД на ДФЗ да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителния директор и на административните директори на областните дирекции на фонда след предварително решение на управителния съвет, като правомощието за издаване на АУПДВ на ИД на ДФЗ не е сред тези, предвидени в посочената разпоредба. От друга страна разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП урежда правомощията на директора, като с нея не е предвидена възможност за делегиране, поради което е прието, че актът е нищожен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. За да е законосъобразен, административният акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган. Компетентността на административния орган може да произтича: 1. от конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административният орган (или в друг нормативен акт), или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органът; 2. от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт, очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност; 3. при делегиране от друг административен орган; 4. при посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ, или 5. при преобразуване (виж "Административно право", изд., 2009 г., автор К. Лазаров). Неспазването на компетентността винаги води до нищожност на издадения административен акт (ТР № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4 от 2002 г. на ОС на Върховния административен съд). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие" - редакция, ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. В чл. 18 от ЗПЗП и в УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и в чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия изпълнителният директор на основание чл. 11, ал. 1 от УП може да делегира на заместниците си. Управителният съвет има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с устройствения правилник и закона, управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен за това с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Няма спор по делото, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаването на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Шопов - 13.04.2011 г., не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва след изменението на Устройствения правилник на ДФЗ - обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., и съгласно чл. 11, ал. 2 (нова) изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ще следва ДФЗ да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 500 лева видно от представения с писмената защита договор за правна помощ от 22.11.2012 г. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,