Решение № 157 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14661/2013 г.

Решение № 157 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14661/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на търговско дружество "Марина Интернешънъл" ЕООД, гр. Видин за отмяна на решение № 8771/17.06.2013 г. по адм. дело № 2536/2013 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение № 7294/27.12.2012 г. по адм. дело № 2300/2012 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания, мотивиращи основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответникът по искането - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" изразява становище за неоснователност на същото. Върховният административен съд, петчленен състав като съобрази доказателствата по делото, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. С решение № 8771/17.06.2013 г. по адм. дело № 2536/2013 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 7294/27.12.2012 г. по адм. дело № 2300/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговско дружество "Марина Интернешънъл" ЕООД, гр. Видин срещу заповед № Оз-183 от 09.02.2012 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР във връзка с отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят се позовава на влязло в сила решение, с което е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК. Прилага също свидетелство за съдимост и служебна бележка от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Видин, които подкрепят фактите установени от съдебния акт. Представените доказателства не са от съществено значение за делото, а оправдателното решение няма белезите и на ново писмено даказателство, защото е постановено в хода на първоинстанционното производство и полагайки добра грижа молителят е могъл своевременно да го приобщи към доказателствения материал. Основанието за отнемане лиценза за извършване на частна охранителна дейност е по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност, съгласно който лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато срещу управителят на търговското дружество е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Законодателят не изисква влязла в сила присъда (осъдителна или оправдателна), а сочи като достатъчно фактическо основание започнало наказателно преследване. Хипотезата отчита възможността при неправомерно инициирано наказателно производство искането за нов лиценз да бъде подадено след 6-месечен срок (чл. 21, ал. 3 ЗЧОД) с възможност за репариране на причинените вреди по общия ред за периода на незаконосъобразния отказ или отнемането на лиценза. При наличие на предвидените в посочената норма предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Изходът от образуваното висящо производство е ирелевантен по отношение на породените от нея последици. Самият факт на водено досъдебно производство срещу лице, което управлява и представлява търговеца претендиращ лиценз или притежаващ такъв е достатъчно основание за неговия отказ респ. отнемане. По основанията на чл. 239, т. 5 АПК. Молителят сочи, че делото във Върховния административен съд е разгледано без участие на негов представител поради възпрепятстване на повереника му и управителя за явяване в съдебно заседание във връзка със здравословни проблеми. По делото е установено, че пред касационната инстанция са проведени две съдебни заседания на 09.04.2013 г. и 28.05.2013 г. като и за двете е искано отлагане на делото по здравословни причини на управителя и повереника на дружеството във връзка със заболявания на тяхната дъщеря. Тричленният състав на Върховния административен съд е уважил искането за отлагане в първото съдебно заседание, но е дал изрични указания към страната, че следва да организира защитата и процесуалното си представителство по начин, който да не налага ново отлагане на делото. Представителите на търговското дружество не са съобразили дадените им указания и за заседанието на 28.05.2013 г. е постъпила нова молба за отлагане със същите основания - заболяване на управителя и заболяване на дъщерята на повереника на дружеството. По делото обаче не е представен болничен лист за гледане на болно дете, поради което съдът обосновано и законосъобразно е приел, че не е налице едновременна невъзможност за явяване на лицата, представляващи касатора. Последният сам се е поставил в невъзможност да реализира свои права пред касационната инстанция. Не би било налице ограничаване на процесуалното му участие дори и при редовно издадени и представени медицински документи предвид изрично дадените му указания за своевременно и добросъвестно упражняване на процесуалните му права във връзка с разглеждането на спора. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изброените основания от хипотезата на цитираната норма са неналични и по тези съображения искането за отмяна е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав